МРРБ и АПИ се заканиха да изпратят във Видин експерти за "щателна проверка"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалното безхаберие покрай пуснатия набързо и недовършен „Дунав мост 2“ вече се демонстрира и от двете му страни.
Както още преди месеци писа ПИК, съоръжението бе пуснато прибързано през лятото с недовършени довеждащи жп пътища, въпреки че закъснението на изпълнението му, финансирано от предприсъединителната програма ИСПА бе 3,5 години.
„Само месеци след като бе открит "Дунав мост" 2, вече има дупка в платното за движение в посока от Румъния към България, което бе асфалтирано през пролетта на тази година“, пише авторитетният румънски всекидневник Gandul („Гъндул“). Според изданието отворът временно е запълнен с циментов разтвор вместо да бъде покрит по всички правила с няколко нива нов асфалт.
При валежите през последните десетина дни водата е протекла в намиращия се от долната страна на моста бетонов коридор, в който са разположени кабели и комуникации. За преминаването на автомобилите засега няма никакви проблеми, но пък лошото впечатление от уж новия инфраструктурен обект е налице.
В петък експерти на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на България са извършили оглед на повредите. Оттам обещаха, че във Видин ще бъде изпратен екип експерти за „сериозна проверка“.
Ревизията предстои да бъде направена и от екип специалисти от Централния институт по пътни технологии, национални и европейски норми и стандарти. Той трябва да оцени състоянието на съоръжението. Целта е също така да се установи защо само няколко месеца след полагането на хидроизолацията и асфалта през март и април 2013 г., те вече дават толкова сериозни дефекти.
От АПИ и МРРБ, както и от Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния обаче все още мълчат за евентуалните санкции към изпълнителите и подизпълнителите на проекта. За него отговаряше голямата испанска строителна компания FCC Construccion („Еф Си Си Конструксион“), която поради забавянето успя да увеличи цената за сметка на България с около 45 млн. евро и с поне 5 млн. евро за румънската страна.
