СКАНДАЛНО РАЗКРИТИЕ: В последния момент Надежда Йорданова предложила "облекчение" за криминални лица, като поправката "Ванко 1"

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Председателят на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет Мария Карагьозова направи скандално разкритие за законодателна поправка, предложена в последния момент от бившата министърка на правосъдието Надежда Йорданова. Става дума за увеличаване на срока, в който прокурор ще издава европейска заповед за арест, а в това време криминално проявеното лице ще може да пресича граници и да ходи където си иска.

"Министерство на правосъдието, любимото ми знаете (екипът на Н.Йорданова, лек им път), предложиха в последните си дни още едно тотално "облекчение" за всички криминални лица, занимаващи се примерно с трансгранична престъпност, убийства и други подобни деяния, но явно нуждаещи се спешно от безнаказаност (според министерството).

Предлагат:
Изменение в закона за т.нар. Европейска заповед за арест (ЕЗА).
Та тези борци за съдебна реформа предложиха прокурорът да може да издаде ЕЗА най-рано 6 (ШЕСТ) дни след искането за задържане, което се разглежда в публично съдебно заседание и е ясно за всички.
Представете си по дело за убийство да знаеш, че някой е в Испания и реално да му дадеш 6 дни, за да се изнесе оттам...примерно в Дубай, Сърбия, където и да е", посочва Карагьозова.

Днес е последният срок, 3 август, от общественото обсъждане на този законопроект (ЗИД на ЗЕЕЗА). Това връзва ръцете тотално на разследващите и прокуратурата. Направихме необходимите стъпки в нашия съвет да се противопоставим още миналия петък, заявява на страницата си във Фейсбук Карагьозова.

Пред ПИК тя обясни, че поправката не може да мине, защото се е разпаднал парламентът. Но в Министерството на правосъдието си е имало работна група, която е сътворила скандала.

Те си имат мотиви, най-общо казано, те са, за да подобрят законодателството, в частност възможността за работа с екстрадицията, посочи пред ПИК Карагьозова и допълни: Но всъщност предлагат нещо като поправката "Ванко 1", защото облекчават криминално проявени лица. (б.р.- Поправката „Ванко 1“ е приета от 40-ото НС през 2006 г. в Наказателния кодекс на България, с която наказанието за склоняване към проституция в някои случаи значително се намалява. След като е приета, поправката е наречена неформално „Ванко 1“, тъй като заради нея е пуснат от затвора осъденият на втора инстанция на 12 години рапър Иван Главчев – Ванко 1. Към онзи момент той е излежал само 3 години от присъдата си. Според някои обвинения поправката е направена именно заради него)=

Предполагам, че поправката касае някакви конкретни лица, които трябва да бъдат спасени, посочи още председателката на Гражданския съвет към ВСС.

Ето какво се казва в становище на Гражданския съвет към ВСС по отношение на европейската заповед за арест:

"Членовете на ГС с 12 гласа „За“, 1 глас „Против“ и 1 глас „Въздържал се“  подкрепиха Становище на Асоциация „ФОРУМ“ по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, като приеха, че предложените изменения в ЗЕЕЗА не съответстват на правото на Европейския съюз и биха могли да породят същите правни проблеми като установените от Съда на ЕС в решение по дело С-241/15, Bob Dogi.

Като обобщение Мария Карагьозова отбелязва, че едно лице на фаза досъдебно производство  трябва да се обявява за издирване и задържане на територията на България със съдебен акт. Пояснено бе, че чрез съответното решение се изяснява съществената разлика между европейската заповед за арест и националната заповед за задържане, която служи за правно основание на самата европейска заповед за арест.

В становището на Асоциация „ФОРУМ“ е направен извод, че в разрез с постановеното в решение Bob Dogi, в предложената законодателна уредба липсва процедура по издаването на съдебен акт, с който да се разпорежда издирването и задържането на обвиняемото лице на национална територия, а това само по себе си е пречка за издаването на европейска заповед за арест поради липсата на правно основание.

Посочва се още, че смесването на процедурите по издаване на национална заповед за задържане и на европейска заповед за арест поражда проблеми с приложимите разпоредби на националното законодателство, във връзка със задържането. Следва да се има предвид, че съществен белег на европейската заповед за арест е, че тя цели да улесни предаването на издирвано лице, което се намира в различна от издалата тази заповед държава членка.

Предвидената в член 56 а от ЗИДЗЕЕЗА уредба, обаче препятства реализирането на тази цел, предвид сроковете за разглеждане на искането на прокурора за вземане на мярка „задържане с цел издаване на ЕЗА“ и за последващо обжалване на първоинстанционния акт пред въззивния съд. На практика се оказва, че най-малко 6 дни след внасянето на искането на прокурора за задържане, той би могъл да издаде европейска заповед за арест, тъй като чак тогава би влязъл в сила съдебният акт. Това би могло да доведе до последващо укриване и безнаказаност на обвиняемото лице, което е в разрез с целта на Рамковото решение."

Проектът на Министерството на правосъдието и мотивите към него можете да видите ТУК.