СКАНДАЛЪТ С МАШИНИТЕ СЕ РАЗГАРЯ: Светило от Софийския университет пред КС: Софтуерът може да съдържа части, които манипулират отчитането и броенето на гласовете! (ФАКСИМИЛЕТА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Експерти са дали съсипващи становища в Конституционня съд по повод машинното гласуване и всички до един алармират, че то може да се манипулира и резултатите от изборите да са напълно съчинени в полза на една или друга партия, но най-вече - на тези, които организират изборите и контролират машините.
Представихме ви становището на проф. Михаил Константинов от десетки страници, което е дал по искане на Конституционния съд като експерт по провеждане на избори. В него той разкрива проведен в Нидерландия експеримент със същите машини, който показва как сензорните екрани могат да се управляват от дистанция и да отчитат друг вот. Отделно е възможно да им се влияе с портативни излъчватели също от дистанция. По тази причина избори, проведени с машини, са били обявени за невалидни, а машините забранени завинаги. Подобен е случая и в Германия.
Становището на проф. Константинов е потвърдено и от специалистът проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, който е светило в информационното право. Проф. Кискинов е преподавател в СУ по информационно право, написал десетки фундаментални изследвания и трудове върху правната система в информационния контекст на съвремието.
В неговото становище до Конституционния съд се откриват ужасяващи факти за манипулацията на машинния вот, които той подробно е изследвал. Затова и мнението му е срещу машинния вот.
Ето какво пише проф. Кискинов в становището си по дело номер 9 за Изборния кодекс, което е било поискано от самите конституционни съдии:
Поради липса на цялостен нормативен модел на въведеното машинно гласуване и по-специално при липса на гаранции за съответствие на изпълнимия програмен код в конкретна гласоподаваща машина с удостовенените логика на обработка, изходен и програмен код, не са изключени манипулации върху машините във време, когато те са извън контрола на изборната администрация.
Софтуерът може да съдържа части, които манипулират отчитането и броенето на гласовете.
Тези опасения не са напразни, като се има предвид, че подобни явления са констатирани в редица анализи, включително на Европейския парламент, с аналогични гласоподаващи машини при избори в други държави.
Редица източници поставят въпроси пред машинното гласуване, включително с точно определени марки машини.
Преброяване на гласовете.
Сега действащата уредба предвижда преброяването на гласовете да се осъществява машинно посредством изпълним код, неудостоверен от ЦИК. Контролните разписки, отпечатани от системата - чл. 212, ал. 4, не се броят.
Няма законово изискване за това. СИК няма законово задължение да проверява резултатите от сборуването на гласовете от машината.
Не намирам рационална причина за това законодателно мълчание. Твърде дълга е веригата на извънправни допускания за достоверността на преброяването при липсата на законово уредена логика на обработка и съответствието й с изходния и изпълнимия код. ИК не предвижда процедура, чрез която да се гарантира и проверява, че всеки глас се съхранява и преброява само веднъж, въпреки че в чл. 213, ал. 2, т. 9 е установено такова изискване. В сравнение, при уреждане на електронното гласуване § 145, ал. 14, т. 25 изисква от системата да позволява независимо преброяване на гласовете. Преброяването на контролните разписки не е уредено при определяне на условията и редът за провеждане на машинното гласуване с акт на ЦИК8. Последните изменения на кодекса променят съотношението между двата начина на гласуване.
Хартиеното гласуване, въпреки че изпада в положение на изключение, остава уредено много по-подробно в сравнение с машинно гласуване. Въпреки промяната в пропорциите, нормативната уредба урежда преобладаващо хартиеното гласуване. Излиза, че ИК урежда много по-подробно изключението - гласоподаване чрез материални носители, отколкото прогласената задължителна новост – гласоподаване чрез електронни средства.
Уредбата на машинното гласуване в настоящия й вид е несистематична, непълна и не се основава върху цялостен модел. При нововъведения обхват на машинно гласуване посредством чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс и при посочените по-горе несъответствия, намирам, че действащата уредба на машинното гласуване в Изборния кодекс не предоставя достатъчно законови гаранции за провеждане на парламентарни избори при спазване принципите на избирателното право, прогласени в Конституцията на Република България. Съвременното право няма алтернатива в глобалния си преход във виртуалната среда. Този преход обаче не трябва да е самоцел и следва да се осъществява въз основа на конкретни нормативни модели и при спазване на основни правни принципи.
