Последвайте ни в Google News Showcase
В ход е операция „Кореком” ( корекция на комунизма).Кран, с надпис Булгарком, изникна в навечерието на Рождество христово край Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София.
Ето така българската берлинска стена, която разделя невидимо българите по разлома на антагонистичната им ценностна оценка на плоскостта Изток-Запад, вместо да бъде премахната, осъмна днес с дублирана символика на стърчащата й агресия.
Какво ни казват властите с този жест само два месеца преди назначения от Столичната община конкурса за съдбата на съветския тотем- конкурс, който поне на теория предполага вероятност да бъде преместен паметникът на съветската окупация в съществуващия вече Музей на социалистическото изкуство?
Съобщават ни в типичния арогантен дух на сегашната власт, че каквито и протести да има, от позицията на силата властта ще прави не просто каквото иска, а направо ще го върши напук. Привижда й се киевски синдром и бърза да вложи пари, за които ще претeндира, че патриотично са похарчени и сме им длъжници в желанието си да „разрушим” съграденото. А и използват затишието в софийския бунт, който ги стресна през лятото, когато хиляди демонстранти солидарно скандираха за демонтирането на тази носеща греда на петата колона в България.
Формалният повод да бъде издигнат кран е ремонтирането на високите части на паметника, от който се сипят парчета гранит или дори цели плочи. Пак с грижа за здравето на подвизаващите се в подножието на най-големия паметник на пъпа на българската държавност, прекланящ се пред вероломната чужда окупация, властите вече опасаха с телени огради подстъпа към позорния надпис „ На съветската армия освободителка от признателния български народ” и по този начин сложиха преграда към желаещите да го оспорят със спрей.
Кранът изпраща послание: няма да позволим, но пасаран! Това е поредният крен в килнатата на Изток българска демократична гемия.
В тази българска гражданска война, която на качените върху съветските танкове победители им изглежда като продължение на испанската от края на 30-те години, се опитват да предпоставят увековечаването на съветския морален труп, затиснал европейското развитие на България.
Властите ни декларират на практика: няма значение, че ще има конкурс за преместването му, работата е предрешена и ние ви заявяваме с този жест, че нямате шанс срещу нас. Защото разполагаме с властта, с крановете, с парите и с дебелокожието да ви пренебрегваме, а вие си джафкайте от другата страна на берлинската ни стена някакви аргументи за свобода, историческа справедливост и борба срещу най-видния символ на лъжата у нас.
Това е жестикулиране , неадекватно спрямо реалностите на пребиваващата уж в западната сфера на влияние наша България, което напомня на онзи шизофреник в Йоханесбург, прочул се на поклонението пред ковчега на Нелсън Мандела. С тази разлика, че той е доказано луд и съответно беше преместен на адекватното за него място. Докато в София поклонението пред трупа на СССР е вид некрофилия, която съзнателно се поддържа от хора, които са всичко друго ,но не и луди. Просто ядат баницата, която им дава Путин.
Р.S. По ирония на съдбата акцията по ремонтирането на българската берлинска стена съвпада с излъчването на интервю по темата за същия този паметник с моя милост по популярния в Европа телевизионен канал АРТЕ ( същата телевизия, чиито филм за убития български писател Георги Марков, бе видян от зрителите на БНТ). Докато многомилионна френска и германска аудитория на АРТЕ се запознава със съветския абсурд, обяснен от мен в интервюто, тукашните власти го обгрижват.
Коментарът е публикуван в ivo.bg
