"СКРИТА ВОЙНА"! Острото перо Георги Атанасов пред ПИК с разтърсваща изповед за ЦСКА
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Атанасов, който е един от най-отявлените представители на "армейската" общност, прави разтърсваща изповед относно "червените". След броени дни феновете на гранда ще празнуват 70-годишния юбилей на "Убиеца на еврошампиони". Стана ясно, че по този повод Атанасов излиза с интригуваща творба - "Феноменът ЦСКА".
В обширен коментар пред ПИК Георги Атанасов сподели изключително интересни тези относно "армейския" клуб, съперничеството на "червени" със "сини", със "зелени", БФС, трилъра около активите на ПФК ЦСКА АД и прочие.
*Интервюто е проведено преди голямото родно дерби днес.
- Г-н Атанасов, "армейската" общност след броени дни ще чества 70 години от създаването на отбора. Славна история на клуба, редица успехи, но съчетани и с тежки моменти. По случай юбилея се организира един страхотен спектакъл - честване, което ще бъде съчетано и с футболно дерби. Излязоха и редица книги, фотоалбуми - на легенди, на личности свързани с ЦСКА, във връзка с юбилея на "червения" тим - какво организирате вие?
- Благодаря първо за предоставената ми възможност от една толкова популярна медия като ПИК да спомена и за моето участие в грандиозното честване на 70-годишния юбилей на ЦСКА.
По този повод излиза моята книга "Феноменът ЦСКА", която е своеобразно продължение на т.нар. "Червена библия", която се публикува преди 10 години по повод 60-ата годишнина на "армейския" клуб. Иска ми се да споделя с читателите, че съм се опитал да представя един по-различен ракурс към големия празник. Разбира се, в книгата е отделено достатъчно място на славната история на ЦСКА, на галерията от велики футболисти, незабравими европейски епопеи, титли, купи, успехи и грандиозни фигури от ранга на Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Иван Колев, Петър Жеков и т.н.
В същото време съм се опитал да представя една друга гледна точка към историята, не толкова празнична и фанфарна, колкото реалистична и полемична. С акцент върху драматичните моменти от летописа на великия "армейски" тим. Какво имам предвид - като червена нишка през цялата книга преминава сюжетът за необявената война срещу ЦСКА, която тръгва още от 1948 година, когато на финала на републиканското първенство по онова време новороденият "червен" отбор надвива фаворитите от Левски София с шампионския гол на Нако Чакмаков, но забележете - победените отказват да поздравят победителите. Това е негласният сигнал, първият залп от необявената война срещу ЦСКА, която продължава до наши дни. През служебно отнетата титла - 1953 година, през съдийския произвол през 70-те, 80-те години, през финала за Купата през 1985-а, когато "армейците" платиха чужди грехове.
За да стигнем до криминалния преход, когато ЦСКА бе анатемосан като "комунистически отбор" и стана потърпевш на целия произвол, който се стовари върху обществото от страна на официалната и паралелната държава. За да стигнем до отнемането на лиценза за Шампионска лига през 2008-а и заточението в Трета дивизия след фалита на АД-то през 2015 година. Всичките тези факти, събития, личности и обстоятелства са преплетени с политическата конюнктура у нас през изминалите 70 години, а и преди това. Тъй като организираният футбол в България се играе още от преди близо век и още тогава в зората на играта са заложени някои от схемите и системите, които продължават да тежат и до днес. И така тази книга е огледало на спорта като неизменна част от социалните, исторически и политическите процеси у нас през 20 и 21 век.
- Кога може да се очаква книгата на пазара, за феновете, да се запознаят с нея?
- Книгата ще се появи на 19 април, четвъртък, тази година. И ще може да бъде намерена в цялата мрежа от книжарници в страната. Освен това, естествено "червената" публика, пък и всеки желаещ - ще може да я намери във фен-магазина на стадион "Българска армия". Както и по време на големите празненства на 5 май тази година, на стадиона в "Борисовата градина". Използвам случая да обявя, че ще имам удоволствието да подаря книги на детско-юношеската школа на ЦСКА, за да могат младите "армейци" да се запознаят още от ранна възраст с великата история на своя клуб.
- Това е една прекрасна инициатива. В момента, а и през последните години около ЦСКА текат постоянни дискусии, разисква се дори - съществува ли клуба. Казвате, че се подема начинание, в което децата от школата на отбора да се докоснат още от ранна възраст до историята, традициите на тима. Какво е реално състоянието в момента на "армейския" клуб. Каква е ситуацията, как я виждате вие? Къде се намира сега ЦСКА спрямо пределите, традициите и устоите на "червения" отбор?
- ЦСКА се намира в подножието на своя исторически връх. След като е на второ място в класирането и в една проблемна позиция спрямо турнира за Купата на България. Тъй като ние говорим с вас седмица преди реванша за Купата срещу Левски. Т.е ЦСКА се намира в подножието на своя исторически връх, защото е ясно, че стандартите на "армейския" тим още от неговото създаване при първородната шампионска титла от 1948 година насам са били винаги най-високи. ЦСКА все още има да извърви известен път докато се върне на своята историческа позиция, но тук трябва много, много дебело да се подчертае, с една изключително сериозна линия и удивителна, че ЦСКА се издигна, възроди от пропастта или пепелта.
След всичко, което се случи през последното десетилетие - и отнемането на лиценза за Шампионската лига през 2008-а, и след фалита на търговското дружество през 2015 година. И оттогава ЦСКА се завърна в елита и с изключително бързи темпове наваксва това, което бе загубено през последните години. И фактът, че до последно се сражава за титлата със служебния първенец от Делиормана, който се ползва с всички възможни и невъзможни преференции, аванти и бонуси от Системата (каквото и да означава това), е доказателство, че ЦСКА е на прав път под ръководството на Гриша Ганчев. Който наистина направи чудеса и що се отнася до базата, и до детско-юношеската школа, и до структурирането на клуба и неговото управление, и до селекцията, и т.н.
Всеки нормален човек, който познава спортната материя може да прецени какви усилия, средства, какъв професионализъм, каква изпреварваща мисъл и идея трябва да бъдат вложени, за да се навакса жестокото, чудовищното, самоубийственото пропадане, което сполетя ЦСКА при управлението на т.нар "гърнета" и при Лупи. От 2015 година, откакто Гриша Ганчев влезе на "Армията" траекторията е само нагоре. Споменах - база, школа, клубна структура, селекция и т.н. За да стигнем до това положение ЦСКА да води битка на два фронта - за Купата и за първенството. При положение, че срещу отбора продължава да се води необявената война, за която пиша на дълго и на широко в книгата "Феноменът ЦСКА". Необявената война, която се води по всевъзможни фронтове, помислете сами какво се случва. Служебният шампион от Делиормана има словом и цифром тази пролет - 2 сериозни мача, срещу ЦСКА.
Погледнете какво се случи онзи ден на "Герена" - полуизмислена дузпа срещу Левски, насред стадиона на "сините" и никой от общността на клуба не казва гък. Просто вековният клуб, срещу който винаги съм полемизирал, изведнъж ми става жал за него - при положение, че този славен български отбор, наричан Левски София, се оказва в ролята на един подизпълнител, подгласник на фирмения проект от Делиормана. И представете си - никой от "синята" общност не казва една думичка за полуизмислената дузпа. Не протестира, дори напротив. След края на мача - радостни възгласи за това, че "зелените" са победили "сините" за сметка на ЦСКА. Представяте ли си докъде са стигнали нещата с деформацията на българския футбол, откакто се появи проектът от Делиормана?
Представете си, че тази дузпа за ръката или ръчичката на Вутов беше свирена в мач срещу ЦСКА за първенство или за Купата, щеше да настане Трета световна война, пред която историите със Скрипал и с химическата атака, фалшива разбира се в Сирия, щяха да ни изглеждат като детска играчка. Но сега - цветя и рози, пълно спокойствие, идилия, всички са доволни, щастливи в кръга на мъжката дружба - сподвижниците и съдружниците от "Герена" и Делиормана, и всичко е наред. Казвам това, за да се разбере веднъж завинаги - каква жестока битка се води срещу ЦСКА. Не битка, а война. Имаме - един служебен, капариран шампион, както каза Гриша Ганчев, от Делиормана. Имаме подизпълнител - не кой да е, а вековният клуб от "Герена" с цялата му политическа, финансова, корпоративна и задкулисна сила. Имаме "гелосани" медии. Имаме сателити, които играят със свалени гащи - тип "Коматево". Имаме съдии, които свирят дузпи в 90-ата минута - както срещу Септември в Разград.
Имаме чиновници, Кучевци в БФС, които преследват футболистите на ЦСКА не само за нарушения на терена, но и за неправилно дишане или по член "банан" извън терена, както се провежда расовата дискриминация и сегрегация срещу Каранга, който си позволява да чества своите голове по един нестандартен начин без да засяга никого конкретно. В тези условия една шампионска титла на ЦСКА - към днешна дата, би била по-голямо чудо, отколкото първото място на Лестър във Висшата лига преди 2 години, защото все пак в Англия се играе по някакви спортни правила. Докато тук спортът е изместен от съвсем други не спортни обстоятелства, схеми, конфигурации, системи, конспирации. Така, че в тези условия ЦСКА прави под ръководството на Гриша Ганчев не много, а свръхмного. Връщам се към вашия въпрос за това - къде е ЦСКА в момента. Клубът е близо до връщане към собствения си връх. Ако не тази година - ще стане догодина. Ако не догодина - ще стане по догодина, дай Боже.
Но това е неизбежен процес, тъй като ЦСКА има една огромна социална сила, един огромен морален и социален, духовен ресурс. С тези 70 славни години, с титли и драми, с триумфи и трагедии, ЦСКА има най-вече един огромен социален актив - благодарение на своята несравнима публика. И аз призовавам "червените" фенове - независимо от това дали ЦСКА ще завърши на първо или второ място, дали ще спечели Купата или не, да напълним стадион "Васил Левски" на 5 май по време на големия празник, защото на този ден ще се чества не просто някаква титла, купа или някакво класиране и точки и т.н. Ще се чества една легенда, митология, една социална институция, която от 70 години създава не само велики спортисти и спортни постижения, но и една ценностна система, която обединява 10 поколения българи.
- Споменахте Антонио Вутов, дузпата от последния кръг на "Герена" в мача между Левски и Лудогорец. Може да се направи препратка към друг двубой между "сини" и "зелени". В началото на този сезон, когато Антонио Вутов беше ударен на няколко пъти насред стадиона на Левски, пред навярно милионна аудитория, от левия бек на Лудогорец Натанаел. Как ще коментирате тази ситуация на Натанаел спрямо Вутов съпоставена с положението между Жеферсон и Дяков в Разград. Както знаем Жеферсон Телес от ЦСКА получи червен картон, а Натанаел Пимиента остана на терена в дербито Левски - Лудогорец?
- Това е, колега Илиев, все едно да се коментира имагинерната химическа атака онзи ден, за която Запада обвинява Сирия. И за която в Агенция ПИК излязоха поредица интересни материали. С агресията и геноцида, които бяха проведени от "Цивилизацията" в Ирак и струваха 1 милион човешки живота. Точка по този въпрос. Нещата са много прости - вие споменавате за Натанаел и Антонио Вутов, а да продължавам ли с това колко пъти същият Натанаел Пимиента и Сисиньо пред погледите на огромна аудитория, телевизионна, направиха покушения срещу Меркадо от ЦСКА в един от мачовете, срещу играчи на Левски, на Берое. Спомняме си не толкова отдавна едно настъпване. Ами кикбокса, който играе Моци. Спомняте ли си какво направи Моци срещу Николич от ЦСКА?
Натрупват се толкова неща. Спомняте ли си измислената дузпа, онзи ден, срещу Септември в 90 и ентата минута, както споменах, а срещу Верея засади и дузпи? И срещу Славия, и срещу Витоша, и срещу кого ли не и кого ли не. Това не отрича качествата на скъпите футболисти на проекта от Разград. Само един Швиерчок струва 1 500 000 евро според информация в медиите, да не говорим за заплатата му от 30-40-50 хиляди евро на месец, вероятно подгласник на Левандовски в националния отбор на Полша, ще го заслужава. Погледнете при това раздаване на огромни пари по цялата схема и система, естествено е, че чиновниците, Кучевците от БФС, естествено, че свирките от типа на тези, които обслужват "каузата" - всички са зависими, всички са вътре в кюпа, в играта, всички са функция на този огромен финансов оборот, който се върти покрай т.нар. - национална кауза от Разград, в която забележете - има един единствен наш сънародник - Дяков сред 10 чужденци (при титулярите). И Дяков да е жив и здрав - момчето, предполагам, че от началото на новия сезон и той ще отпадне от абонирания първенец, капарирания шампион както каза Гриша Ганчев. Е това ли е националната кауза?
Каква е тази национална кауза с 300 души на мач в Разград, с агитка от 30-40 хора с кебапчета и бира из страната и със селфи-публика по време на европейските двубои? Всеки има право да осъществява проект, щом проектът е успешен, щом носи пари и има успех в Европа - значи има право на съществуване. Но когато говорим за национална кауза, за приоритети, за достойнства, все пак трябва да знаем, че футболът е за хората. И затова в момента ЦСКА, независимо дали ще завърши на първо или на второ място, ще спечели ли Купата, ЦСКА има достатъчно титли и купи, по-важно е феновете, "червените" да отпразнуват огромния, грандиозния юбилей на своя велик отбор като признание за поколенията, признание за традицията, историята. Като изживяване на собствената морална идентификация, идентичност.
И да се разбере, че това, което прави ЦСКА в битката срещу проекта от Делиормана, това е битка за автентичността на българския футбол. Защото не може ЦСКА да завършва 3 мача поред с човек по-малко срещу проекта. Не може да се гаврят с вековния Левски насред "Герена" и "сините" фенове да бъдат щастливи затова, че помагат на Делиормана срещу "Армията". Не може Локомотив София да е в "Б" група, дано влезе в "А".
- Следващия сезон Бургас ще е без представител в професионалния футбол...
- Именно, не може Славия да вегетира. Не може футболът в центрове - в Югозападна България, да не говорим за Северна България - да не фигурира на картата. И в това време ние да се прехласваме от един корпоративен проект. За 7 години този проект не прибави нито един симпатизант, в нито една точка на България, извън анти-футболния град сред Делиормана. Какъв е смисълът от всичко това? Да - някой печели, някой се радва, някои футболисти забогатяха, треньори покрай тях, комисионерите и т.н. Но каква е ползата за българския футбол? Този проект даде ли 1 национал, с изключение на Светльо Дяков?
Един-едничък национал, докато ЦСКА дава 5-6-7-8 национала на българския футбол. И защото има половин отбор българи нещо много сериозно за сегашните условия - и плаща цената. Виждаме, че Десподов е контузен заради това, че беше пренатоварен с мачове и на клубно ниво, и двубои на младежкия национален отбор. В това време Делиормана няма нито един национал български и си чака дивидента от схемата и системата. Е не е редно, не е редно. И ако "сините" - вечни съперници на ЦСКА, това не го разбират и потриват ехидно ръце, че са помогнали на проекта, то това за тях е едно много, много пирово утешение, от което няма да им стане по-леко.
- В продължение на темата, в момента "червените" разчитат на 4-5 български футболисти за основния състав. Да кажем - опитни играчи от типа на Бодуров и Манолев, съчетано с изгряващи таланти (едни от най-класните в България) - Чорбаджийски, Малинов, Десподов...
- Прибавям и младия Антов, който независимо, че е още 17-18 годишен, някои хора познавачи на футбола, професионалисти, казват, че това момче да е живо и здраво, да се развива има някои от качествата дори на грандиозен футболист като Георги Димитров-Джеки. Това го казват познавачи. Малко съм гледал Антов, но тези думи ми звучат изключително оптимистично.
- Имах възможността последните дни да разговарям с много симпатизанти от "червената" общност (преди дербито днес), при които се наблюдава разочарование, болка от изявите на Божидар Чорбаджийски в поредица от важни срещи. Чорбаджийски е юноша на клуба, капитан и всички имат прекомерни очаквания към него. Не се ли получава в един момент, че българските футболисти в ЦСКА са в своеобразна хендикап ситуация, спрямо моделът, който се налага и утвърждава в родния шампионат? Не е ли това вече една друга битка на "армейския" клуб - да съумее, да задържи български момчета в титулярния състав или след 1-2 години, както в момента Левски играе с 9 чужденци, Лудогорец с 10, в ЦСКА примерно да станат - 11.
Наскоро имах привилегията да дискутирам родния най-любим спорт, случващото се в националния отбор с г-н Христо Бонев, велик фактор в световния футбол, той сподели, че го боли от резултатите на представителния ни тим. Не се ли намираме в "Рубикон" за българския футбол като ЦСКА подема една битка, която може би трябва да продължи изцяло?
- Разбира се. Чорбаджийски да е жив и здрав не е Бекенбауер или Димитър Пенев, или Божил Колев, или Георги Димитров-Джеки по качества. Но Божидар Чорбаджийски е едно професионално, сериозно момче. Дете на ЦСКА и е чудесно, че животът му поднесе този шанс да бъде на 20 или 21 години капитан на най-великия български отбор. И той в рамките на своите качества, със своите спадове и възвишения, както имаше 1-2 прекрасни изяви в националния тим - срещу Холандия ако не ме лъже паметта, се бори за своето място под слънцето и да докаже - това че заслужено е получил капитанската лента на "червения" отбор - което е един огромен морален аванс за него като юноша на ЦСКА. Но и вие както казвате, мисията на ЦСКА с налагането на Чорбаджийски, на Малинов, с връщането в българския футбол на опитни наши играчи - Бодуров, Манолев.
Шансът за Десподов най-вече, след това идва Антов, млади момчета се задават. ЦСКА се опитва доколкото е възможно в условията на съвременния глобализиран футбол да прави нещо за реанимация на българския ген във футбола. Казахте за 9 чужденци на "Герена" и 10 чужденци и половина в Разград, ами представете си какво би станало ако ЦСКА действаше по същия начин? "Червените" в рамките на възможното, на конюнктурата, на тенденциите на глобалния пазар се опитват да налагат български елемент в състава си. И никак не е малко да имаш 4-5-6 родни футболисти титуляри. Както по едно време бяха и вратарят Китанов, и десният бек, и левият бек, и централните защитници, и дефанзивния халф, и един от нападателите. И в момента в тима продължава да има българско ядро.
Именно този родна основа е гаранция за съхранението и възпроизвеждането на "армейския" дух. Защото колкото и да са майстори чужденците - те много трудно могат да схванат философията на войната в българския футбол, за която аз пиша в книгата "Феноменът ЦСКА". Това е една интересна позиция, която споделям за първи път с вас - затова може би прекрасен футболист като Каранга, или Жеферсон, те не си дават сметка до каква степен е жестока и мръсна войната срещу ЦСКА и затова Фернандо Каранга си позволява изблик на своите чувства все едно се намира някъде в Западна Европа. Където никой няма да го наказва за това, че реже главите не на хората за разлика от ислямските джихадисти подкрепяни от Запада, а просто реже главите на спортните съперници като им вкарва голове.
Това е една метафора, от която никой не би трябвало да се чувства засегнат. Но това е една много дълга тема.
- Споменахте Жеферсон, не беше ли малко наивна реакцията му на "Лудогорец Арена", когато получи червен картон за съприкосновение без топка срещу Дяков. Може да се направи паралел със среща съвсем наскоро изиграна, мач-реванш от 1/4-финалите на Шампионска лига между Манчестър Сити и Ливърпул. Лявото крило на мърсисайдци Мане в една ситуация през първото полувреме се подхлъзна и с коляно удари защитник на домакините.
След това се зададе четворно-петорно последователно изблъскване от страна на вратаря на "гражданите" спрямо футболиста на Ливърпул, а червен картон не видяхме. Идентични положения, сякаш обаче Жеферсон беше "изигран" в Разград, подобно впечатление остана, а може би и вие казвате за други странични фактори?
- Да, разбира се. И Жеферсон, както и Каранга, с който дадох пример. Тези момчета, които идват от съвсем друга среда, те не могат да схванат нито за 6 месеца, нито за година, нито за две, контекста на войната срещу ЦСКА, за която говорим и за която на дълго и на широко аз пиша в книгата. И затова те стават едни наивни, инфантилни жертви на провокациите, на враждебната среда. Беше ясно, че Дяков като тарикат от нашенски тип, ще провокира играч на ЦСКА, защото знае се, че съдията е достатъчно подкован и подготвен, и мотивиран веднага да извади картона. То е ясно като 2 + 2 = 4.
- Относно ЦСКА към 2018 година, създаде се усещане преди 2-3 години, че самото съществуване на тима е поставено на карта. Г-н Гриша Ганчев ако не се беше намесил в този тежък за "армейската" общност момент, най-вероятно все още щеше да има "червен" клуб, но къде щеше да бъде ЦСКА? Защото ние дискутираме обстойно случващото се на "Армията".
Да кажем "червеният" състав, който спечели Купата с г-н Христо Янев като треньор и подчертано български футболисти, най-вероятно в момента в първенството щеше да е на 30-40 точки разлика от Лудогорец?
- Разбира се, ако въобще беше в Първа лига. Разбира се, ЦСКА няма как да изчезне. Тъй като това е социална институция, без която не е възможен българският спорт и футбол. И не случайно даже душманите на ЦСКА потриваха мазно ръчички, когато върнаха клуба в елита, административно, както беше изваден административно, а не по спортни резултати, защото всички демоскопи на прайм-тайма в телевизиите на публиката показват, че без ЦСКА няма нито телевизионни приходи от реклама, нито зрители по стадионите, просто без ЦСКА българският футбол свършва. Така, че ЦСКА няма как да изчезне от картата, но както казахте - колега Илиев, без намесата на Гриша Ганчев ЦСКА щеше вероятно да се влачи в дъното на Първа лига, или като Локомотив София да се боричка за връщане в елита, за удоволствие на душманите и нямаше да бъде никаква конкуренция на "синьо" - "зеленото" мъжко приятелство от "Герена" и Делиормана.
И всъщност това беше целта на враговете на ЦСКА - да държат в будна кома отбора. Ако не могат да го унищожат в селските ниви и ливади, то поне да го държат в будна кома, извън конкуренция, извън селекция, извън Европа, извън приходи, извън реалния оборот на професионалния футбол, и да си трупат титлите и купите, да си ги разменят в съдружието. И затова положиха толкова усилия да попречат, да спрат, да откажат, да скандализират Гриша Ганчев, защото знаеха, че ако той се заеме с ЦСКА, няма да им е лесно. И ето виждаме вече втора-трета година ЦСКА ускорено се движи към своя връх.
Дори да не се случи тази пролет, ще стане следващата, ако не стане следващата, ще се получи най-късно по следващата. Но процесът на възраждане е необратим. И точно това е поводът отново да призова "червената" общност за истински ентусиазъм и оптимизъм по време на грандиозните празненства по повод на 70-годишния юбилей на този уникален клуб, наречен от мен в книгата - Феноменът ЦСКА.
- Създава се вече продължителна истерия, конспиративни теории, различни сценарии, може ли да има някаква изненада относно активите на фалиралото дружество ПФК ЦСКА АД или просто бюрократични пречки забавят така чаканото от "армейската" общност плащане?
- Всички подобни теории, схеми и инсинуации отидоха в канавката. Така както бяха решени проблемите с базата, с школата, с Панчарево, с "Армията", с търга, така ще си дойдат на местата и всичките тези казуси, за които говорите. Има си процедури по закон, ще си дойдат на мястото. Не може от ЦСКА да се иска авансово да плаща бакиите на целия криминален преход. Няма как да стане. ЦСКА има достатъчно мъдро ръководство, което знае къде, какво и как да прави.
Ако си спомняте и преди Изборния конгрес на БФС, надбягването с един кон, се беше вдигнала истерия - "защо ЦСКА не заявява предпочитания и номинации". Защо да го прави? В никоя държава в Западна Европа, от която уж се учим, големите клубове от Барса до Реал и до Манчестър Юнайтед, до Челси и до Ливърпул, и до Ювентус - никой не парадира с предпочитания при кандидатурите за шефове на футболен съюз. Нали затова е тайното, уж демократично гласуване.
Заявяват номинации, предпочитания и слагачество само клиентите на системата. Такива каквито достатъчно добре ги знаем у нас - и от Подуене, и от Делиормана, и от къде ли не. Така, че изключително мъдра позиция зае ръководството на ЦСКА като се въздържа от публични заявки преди Конгреса на Футболния съюз, който и без това - беше ясен предварително. По същия начин - без излишни приказки ще бъдат решени всички казуси около емблеми, активи, и т.н. Така, че няма смисъл да говорим сега по тези въпроси.
- Да разбираме, че на прага на 70-годишнината си ЦСКА се връща в евротурнирите, структурата на клуба в момента работи на пълни обороти, както в "А" отбора, така и при основите - детско-юношеската школа. ЦСКА, както вие заявихте, се намира в добра ситуация и за в бъдеще положението обещава да е още по-положително?
-Да, разбира се, точно така е. И отново казвам, независимо от това дали ЦСКА ще бъде на първо или на второ място, много е трудно да бъде изместен служебния шампион, за който работи цялата официална и паралелна държава. За Купата ще видим какво ще се случи след седмица. Ще поживеем, ще видим. Независимо от всичко това - ЦСКА е на прав път. Не всичко в спорта са точки и класиране, и купи, и медали. Има и вечни стойности. И в името на тази вечна стойност, символизирано свещените 4 букви - ЦСКА, "червените" фенове трябва да отпразнуват по достойнство големия празник.
- Още веднъж, г-н Атанасов, да повторим кога излиза книгата ви за "армейския" клуб?
- 19 април, четвъртък, ще се появи в книжарската мрежа. И следващите дни разбира се - в цялата страна, в книжарниците основните. И на "Армията" ще има, и на 5 май по време на празненствата ще има промоция на "Българска армия". Предстои казах и приятна възможност да бъдат подарени книги на детско-юношеската школа и т.н.
