Слава Богу, Георги Първанов няма да е премиер

Орешарски, Калфин и Пирински са подходящи за поста

Антон Кутев е на 44 г., роден в София. Депутат първи мандат от „Коалиция за България” от избирателен район Силистра. Секретар на БСП, отговарящ за комуникациите и медийната политика. Разговаряме с него по актуалните теми, свързани с червената  партия. -   Г-н Кутев, как тълкувате решението на лидера на БСП Сергей Станишев да обяви, че няма да е премиер дори и ако спечелите изборите? -   Това е още една крачка да се покаже, че БСП не се стреми към властта на всяка цена, както и хората в нея. -   Това обаче е лично решение на Станишев... -   Така е, но Сергей Станишев е председател на БСП и президент на ПЕС. Т.е. когато той взима лични решения, това важи и за политическата сила, която стои зад него – в случая БСП. Аз съм убеден, че едната от идеите на Сергей със сигурност е била за отваряне на партията. Ако той е премиер, вариантите за преговори ще са по-ограничени. Т.е. това е вид разширяване и отваряне на БСП към други политически сили и формирования. Второ, това е жест, който показва, че в БСП е нужна определена кадрова промяна. И аз мисля, че тя се случва, защото вече имаме поне 3-4 депутати, които са заявили, че повече няма да се кандидатират. Така се получава една вълна от хора, които се изтеглят от политиката, за да могат да дадат път на млади и различни лица, което между другото протестиращите искаха. -   Румен Петков трябва ли да се оттегли от парламентарния живот? -   За мен това са лични решения и аз съм последният човек, който ще започне да издава присъди. Протестиращите могат да си позволят да казват кой да си ходи, но аз – не. Аз съм секретар на БСП и всяко мое изявление се приема не като лично изявление, а като мнение на партията, което не е редно в този случай. Смятам обаче, че следва да направим всичко възможно за подновяване на редиците. Аз например мисля, че за Силистра ще успея да направя една съвършено нова листа от млади и съвсем различни хора. Възможно е да подновим листите в огромен процент, но пък не със сигурен дали това е необходимо. Защото нали знаем, че от 117 депутата на ГЕРБ 116 бяха нови. Всъщност, голяма част от протестиращите са гласували за ГЕРБ преди това. Помним и как хората гласуваха през 2001 г. срещу партиите на прехода - СДС и БСП, и избраха царя, който обаче се оказа, че не става. По същия начин избрахме Бойко, но и той се оказа, че не става. Сега търсим друг изход. Но изходът за мен е през работа и през спазване на законите на демокрацията. Това е път, който е минал цяла Европа. Всеки трябва да следва тези правила – и политиците, и гражданите, и НПО-тата, и съдебната система, и МВР. Ние през цялото време като общество се опитваме да заобиколим правилата – да го направим някак си с едно махване – „ей ся ще дойде царят и ще ни оправи”. После щеше „да дойде Бойко и да им каже на тия”. Да, обаче дойде царят и се издъни, дойде Бойко, но даже не си довърши мандата. -   Преди време казахте, че членството в БСП се онаследява като СПИН-а. Трябва ли да бъде спрян този процес? -   Не виждам защо. Преди социализмът е бил идея, свързана с класовото разделение. А днес идеята се предава повече през личното общуване, а не през някаква класова осъзнатост. Моята дъщеря, заради която казах тази реплика, е на 16 години и участва във всички партийни мероприятия и е видимо заклет социалист. Тя е такава не защото има класови проблеми и не защото няма какво да яде. Тя е социалист, защото аз съм такъв, дядо й е бил такъв и защото цялото й семейство е такова. Тя не може да си представи, че ще отиде да прави нещо друго. Това е логиката и в нея няма нищо лошо. -   Този исторически товар на БСП, като наследник на БКП, повече вреди или повече помага на партията? -   От днешна гледна точка БСП има два големи публични недостатъка – неща, които й пречат. Единият е посткомунистическият произход на партията. Факт е, че това пречи. Защото много от исканията на протестиращите, ние сме ги заявявали много още преди възникване на протестите и сме се стремяли да ги решаваме. Но в много от главите на хората витаят митове от рода на – „те убиха дядо ми”, „лагерите в Скравена” и т.н. Сега, как точно е умрял дядото на Бойко Борисов, не е ясно. Но фактът, че този мит съществува отблъсква много хора. -   Защо да е мит? Не са ли пострадали много българи през тоталитарния режим? -   Аз смятам, че има много, които са преживели това, но има и такива, в които то е създаден мит, защото в родата им няма малтретирани от режима. Това е една обществена формула, която е наложена – „те убиха дядо ми”. Иначе със сигурност това го е имало и то със сигурност трябва да се накаже. Дали митовете са основателни, не коментирам, но е факт, че заради тях много хора никога няма да припознаят БСП, независимо какво говорим сега. А вторият такъв мит е митът за прехода. Ние носим своите тежнения оттам, защото сега казваме – ще вдигнем пенсиите, обаче ни отвръщат – ти ще вдигнеш пенсиите, ама помниш ли Андрей Луканов. -   И Жан Виденов също. -   Да, ето - и Жан Виденов. Аз не отричам, че управлението на Виденов беше вредно и катастрофично за държавата, но сега виждаме, че има и по-катастрофично от него. Тези митове в главите на хората обаче по някакъв начин ни лишават от правото да предлагаме решения. А аз работя в БСП, защото съм сигурен, че предлагаме работещи решения. Това го доказахме недвусмислено пред мандата 2005 – 2009 г. В някои неща се провалихме, но в много повече успяхме – по отношение на безработица, на икономика, чужди инвестиции и т.н. БСП е партия с възможности и е полезна за България, но е натоварена с тези два огромни мита – посткомунистическото наследство и наследството на прехода. Те не ни дават възможност за чудеса. Те винаги ще ни ограничават електоралната база. От друга страна обаче, това ни дава устойчивост. Ние винаги ще имаме своя електорат и хората, които ще ни подкрепят. Сложно е, но имаме шанс да останем най-голямата политическа сила поне в следващите десет години. -   Има ли опасност на мястото на Сергей Станишев да видим Георги Първанов като министър-председател на България? -   Слава Богу, не. Първанов е човек, който е много важен за миналото на БСП, но аз мисля, че последните карти ги изигра лошо. Тук не става дума даже за игра, а за това, че доверието, което имаше партията в него, той успя по някакъв уникален начин да го подложи на съмнение. Само допреди година и половина той бе изключително мощна фигура в БСП. С няколко нескопосани политически ходове обаче успя да износи това си доверие, което ме учудва, защото си мисля, че е интелигентен политик. Но това не означава, че той е за подценяване. В смисъл, че той е човек с много опит, но е и достатъчно млад за политик. Аз съм убеден, че има възможности оттук нататък, но министър-председателското място, при каквото и да е развитие, не е вариантът за Георги Първанов. Поне според мен. -   Кои бяха грешните ходове на Първанов? -   Първият беше АБВ. Първанов направи погрешна преценка, че едва ли не след загубата през 2009 г. БСП няма бъдеще. И започна да търси резервни политически варианти. Един от тях беше въпросното АБВ. След това дойде желанието му да оглави БСП и да я поведе нанякъде. Това му бяха грешните ходове, защото сега виждаме, че БСП можа да се въздигне и пак да стане най-голямата политическа сила. Първанов не прецени достатъчно трезво ситуацията в партията. -   А неговото поведение вреди ли на БСП? -   Хубавото на БСП е, че тя е много организирана партия, с много ясни инстинкти за самосъхранение. Т.е. поведението на Първанов навреди по някакъв начин на партията, но то навреди най-вече на самия него. Защото в случая БСП много рано се усети, че има заплаха за целостта й и реагира доста адекватно. -   Кажете поне три фигури от БСП, които биха могли да бъдат премиери. -   Не, не е моя работа да определям премиерите от БСП, но има достатъчно подходящи за такива. Впрочем, независимо, че улицата казва, че всички трябва да са нови, аз смятам, че хората, които управляват държавата, особено в Министерски съвет, трябва да бъдат хора с опит. Видяхме голям провал на ГЕРБ именно заради така наречените „калинки” – хора, които нямаха никакъв опит във властта и единствено задълбаваха все по-надолу. БСП обаче има достатъчно много хора с опит. Имаме поне 4-5 подходящи имена, но няма да ги споменавам, защото това би се разтълкувало като назначаване. Те са с достатъчно опит, били са във властта, но и са излезли от нея без нито един негатив. Без да ги назначавам за министър-председатели, това безспорно може да са Пламен Орешарски, Ивайло Калфин или Георги Пирински. За тях няма нито един изваден компромат. Това очевидно са хора, които могат и трябва да участват в управлението. -   Заговори се, че Меглена Плугчиева би могла да стане служебен премиер. Допускате ли такъв вариант? -   Според мен това би било грешка и аз съм убеден, че Меглена е достатъчно умна и политически зряла, за да не го направи.