ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Броени дни преди влизането в сила на тавана на търговската надценка за трите основни видове хляб - бял, "Добруджа" и типов, търговци предупреждават за сериозни проблеми. Забраната да поставят надценка по-голяма от 15% след 1 юли и неясноти как точно ще се прилага, може да доведат до изчезването на трите най-популярни видове хляб.
Припомняме, че в последните си работни дни предишното Народно събрание изненадващо, без предварително обсъждане, гласува 15% таван на надценката за бял, "Добруджа" и типов хляб до края на годината. Мотивът на депутатите беше, че така ще се намалят цените, защото производствените цени били ниски, а търговците начислявали 40-50% отгоре.
Още тогава от Сдружението за модерна търговия обявиха, че ефектът ще е точно обратният. Според сдружението, в което членуват големите търговски вериги, масово търговците ще компенсират фиксираната на 15% надценка с повишение на цените на другите видове хляб.
Наред с това е възможно търговците силно да свият или да преустановят предлагането на въпросните три вида хляб, с което ще ограничат и избора на потребителите, коментира пред БНР Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ.
От сдружението казват, че няма методически указания какъв е обхватът на продуктите, за които важи ограничението - по състав или по етикет ще се преценява дали хлябът е бял, "Добруджа" или типов. Търговци вече допуснаха, че след 1 юли може да последва масово преопаковане на въпросните продукти, така че на опаковките им да не пише бял, "Добруджа" или типов, а някакви други наименования. Така ще се заобиколи законовото изискване за 15% таван на надценката.
Има и други проблеми, с които ще се сблъскат търговците, защото те не купуват директно от производителя, казва Вълканов. На търговеца ще му се налага да изисква счетоводни документи от своя доставчик, за да си гарантира, че няма да надвиши определената надценка от 15%. Това обаче е чувствителна информация, търговска тайна и би трябвало КЗК да излезе с някакво становище, пише Сега.
Търговците продупреждават още, че фиксирането на надценката при тях не гарантира, че по веригата надолу цените няма да се вдигат. Например земеделският производител може да повиши цената на пшеницата си, производителите на брашно и хляб - също. "В момента, в който ограничи търговската надценка, посредникът от предходната стъпка би могъл да я обере като разлика", обясни председателят на Сдружение "Модерна търговия".
От сдружението се опасяват, че много малки търговци няма да издържат на този натиск, няма да може да покриват разходите си, и ще фалират далеч преди да дойде краят на мярката - 31 декември 2024 г.
Изненадващо на страната на търговците застанаха от браншовия съюз на хлебарите. "Ако търговците работят на загуба, те ще преустановят да предлагат трите вида най-масов хляб - 60-70% от населението купуват само тях. Така ще пострадат и хлебопроизводителите, и дистрибуторите", коментира пред бТВ Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Според нея може да се стигне до черна борса и още по-голямо поскъпване на тези продукти.
Търговци и хлебопроизводители са недоволни, че министерствата на финансите и на икономиката все още не са представили своите анализи за ефекта от мярката. Депутатите при приемането на тавана на търговската надценка задължиха двете министерства да дадат становища постфактум, тъй като законовата поправка бе приета без никакви разчети, при това в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта. Тогавашният шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев дори обеща, че ако становището на МФ и МИИ е негативно, мярката може да бъде отменена.
