След вдигането на кредитния рейтинг – световните хай-тек компании искат да са партньори на кабинета "Борисов"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Седмица след като и агенция "Фич" присъди на правителството най-високия кредитен рейтинг в историята на България, световните технологични гиганти се обединиха с родни хай-тек компании и пожелаха да си партнират официално с кабинета "Борисов" в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Това е работодателската организация БРАИТ, която разширява „Асоциация на Бизнес Клъстерите“ и обединява много от иновативните гиганти в страната от автомобилната и софтуерната индустрия, информационните и комуникационни технологиии, и други.
Това е пореден безспорен успех за правителсството за икономическото развитие на България и в бъдеще гарантира още повече инвестиции. Още повече, че сред членовете на БРАИТ са най-големите технологични компании на света като Bosch, Melexis, VM Ware, Visteon, FESTO, Yazaki, Adecco, SAP, TELUS, Imperia Online, и други.
Продуктите на тези корпорации са върхови в иновациите – операционни системи за компютри и телефони, управляващ и планиращ бизнес процесите софтуер, програми за автономно шофиране, софтуер за бордовите компютри в най-луксозните автомобили, датчици и сензори за автомобили, и много други.
През изминалата година премиерът Борисов лично тества автомобил със софтуер за автономно движение, разработен от Bosch, както и изцяло дигиталния интерфейс на най-новите модели на Peugeot, разработен в България. Няколко седмици след като премиерът разходи ултра-модерните возила по софийските улици, българският офис на същата компания беше отличен от Daimler за разработването на целия бордови компютър на последния модел Mercedes S Class.
Много от изброените световни гиганти имат корпоративна политика, забраняваща им изрично да се занимават с политика и да членуват в политически организации, а останалите пък са изключително внимателни в официалните партньорства с правителства в държави с недостатъчно добра международна репутация и проблеми с върховенството на закона. Затова и инициативата да се институционализира и заздрави връзката между интернационалните технологични корпорации и правителството е показателна за политическата стабилност и предвидимост в България.
Влизането на тези компании в Тристранката е и възможност за самото правителство да засили позицията си при преговорите с техните централи за нови инвестиции в България. Макар и страната ни за кратко да е била разгледана от Майкрософт за опция за новия огромен дейта център в региона, впоследствие стана ясно, че гръцкият премиер Мицотакис е изградил изключително широка мрежа за влияние в американския политико-корпоративен елит и по този начин е подпечатил сделката. Тя е била предшествана от няколко стратегически придобивания на местни компании от Майкрософт, постепенно сближаване на гръцкото правителство с американската корпорация и сериозен лобизъм от добре пласирани американци с гръцки произход на множество нива в американските държавни институции.
Аналогична мрежа от влияние беше разпънал и президентът Ердоган в общото събрание на Volkswagen още преди да се започне търсенето на локация за втория им по големина завод в света. Турският президент беше подкрепян от ключовия акционер в холдинга Катар и от няколко директора в компанията, които имаха фокус върху компании от немската група с вече изградени заводи в южната ни съседка.
Подобен стратегически подход „отдалече“ е ключов за привличането на подобни инвестиции от глобален мащаб и затова сключването на институционални партньорства с местните клонове на корпорациите е важен акт на двустранно доверие. В противен случай, България ще се включва в конкурсите без предварителна информация и ще започва най-малкото с една обиколка „назад“.
Сдружаването на компаниите от групата на „Big Tech“ е с огромни позитиви и за местните предприемачи, които вече доставят продукти и услуги за регионалните представителства или имат амбицията да сключат подобни сделки.
Например, още преди да сключат сделката за регионалния дейта център Майкрософт придобиха гръцката Softomotive за над $100 млн., което изискваше подробно и сложно проучване от американския гигант към офиса на гърците в Лондон. След изграждането на облачния хъб в Гърция, американските корпоративни лидери ще са буквално на метри от стотици гръцки предприемачи, които ще хостват своите софтуерни стартъпи в сървърите на Майкрософт. Логично е така да се стимулират всякакви сделки между гръцките предприемачи и US гиганта – от сливания и придобивания до директни доставки на услуги. Подобни гигантски сделки между местни софтуерни компании и интернационални финансови и технологични инвеститори бяха успешно завършени през последните месеци и в Турция, и в Румъния – турската Peak се продаде на гейм мастодонта Zynga за $1.8 милиарда, а румънската UiPath се превърна в първия румънски „еднорог“ (компания, достигнала пазарна капитализация от над $1 милиард) след като на два етапа продаде миноритарни (!!) дялове за близо $1 милиард на китайския софтуерен колос Tencent и създателя на Google Sequoia Capital.
Всичко това са примери колко е важно държавата да си сътрудничи с големия бизнес и инвеститори. И е показателно, че въпреки опитите за политическите сътресения и типично българския манталитет да се топим сами в казана, най-добрата оценка на правителството са действията на независимите международни агенции и бизнес – най-високия кредитен рейтинг в историята и влизане на най-големите световни гиганти в Тристранката, и то по време на тежка икономическа криза в света.
