ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гръцката криза направи болезнено ясно, че Международният валутен фонд /МВФ/ се нуждае от промени в ръководството – и че САЩ трябва да използват привилегированата си позиция в качеството си на най-големия вносител в МВФ.
През последния месец на дългови преговори с гръцкото правителство управителят на МВФ, френският политик Кристин Лагард, се изяви като хардлайнер, който следваше целта на строгите икономии, която беше оценявана дори от икономисти от нейния екип като вредна.
Последния четвъртък, при възражения от европейците, но с американска подкрепа, МВФ огласи оценка на гръцката криза, Анализ за устойчивост на дълга /АУД/, която показа, че строгите икономии и в бъдеще ще подкопаят способността на Гърция да се върне към растеж. Докладът за спорното освобождаване разкри вътрешно разделение, като персоналът на МВФ е критично настроен към целта, на чието изпълнение Лагард беше най-изявения привърженик. Лагард непрекъснато беше безкомпромисна в преговорите със сегашното гръцко правителство, възможно най-агресивна от "Тройката", представляваща гръцките кредитори – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка.
Очакваният резултат беше, че през миналата седмица Гърция беше тласната към неизплащане на дълг към МВФ, учтив термин за неизпълнение на задължения. Гръцкото фиаско по изплащане на лихви по дълг към МВФ беше първият случай в историята на институцията, в който развита страна изпадна в такова положение. Това не е проблем на Гърция. Дълговата криза и просрочване платежите по дълг винаги са съвместен продукт на заемополучател и кредитор. МВФ беше създаден за да помага за избягване на това, играейки ролята на глобален кредитор като последна инстанция.
Но под ръководството на Лагард институцията се превърна в част от проблема, изостряща икономическата криза в Гърция – с предвидими резултати от вота на шумния референдум срещу бъдещи мерки на икономии. Като много други членове на европейския управленски елит, Лагард силно намекна, че нейната цел със заемането на такава твърда линия е смяна във властта – замяна на наскоро избраното гръцко правителство с негов приемник.
Естествено, това не е определено в нейния мандат като шеф на международна институция, натоварена с осигуряването на финансова подкрепа и технически съвети за нейните членове. Наистина, в преследването на тази програма, Лагард се е отклонила от дългогодишните протоколи на МВФ, пренебрегна съветите на експерти от собствения й екип и може би наруши правилата на МВФ. Но това отразява приоритетите на Лагард като бивш френски външен министър, както и близък съюзник и личен приятел на германския финансов министър Волфганг Шойбле.
Сега повече от всякога, след като референдумът показа, че голямото мнозинство на страната отхвърля условията на Тройката, Гърция се нуждае от заслужаващ доверие и щедър партньор в МВФ. Необходимо е подновяване на преговорите за отчаяно необходимото преструктуриране на дълга и наличието на по-добра гама от възможности на масата, което да помогне за възстановяване на растежа, независимо дали в или извън еврозоната. МВФ е най-добре позициониран да бъде този партньор в преговорите, тъй като ЕК и ЕЦБ имат по-тесни мандати и повече непосредствени заповеди, които ръководят позициите им. Но няма смисъл да се мисли, че това ще се случи, ако Лагард остане на кормилото.
Авторитетът на Лагард пострада още преди гръцката криза толкова да се изостри. Тя е преследвана от упорит скандал от времената преди да оглави МВФ, когато се твърди, че помогнала да бъде променено важно арбитражно присъждане в полза на политически обвързан бизнесмен. Освен шареното й минало, работата й във връзка с гръцката криза показа, че Лагард трябва да си ходи. Тя доказа, че е или неспособна или не желае да ръководи МВФ като международна институция, натоварена със световна мисия, а вместо това превръща МВФ в слуга на Брюксел и Берлин.
Мандатът на Лагард изтича идната година и няма да бъде подновяван. Но Гърция не може да чака пристигането на нейния наследник. Тройката трябва да намери начин за опрощаване на гръцкия дълг и да възстанови растежа на страната. Лагард показа, че се явява пречка в този процес. Трудността за МВФ – тази или следващата година – е намирането на наследник, който не споделя пристрастията на Лагард. Обикновено МВФ е оглавяван от европеец, докато Световната банка има начело американец.
Подреждането е дългогодишно и датира от създаването на институциите като стълбове на следвоенния икономически ред. Ако това традиционно разделение на труда в северноатлантическия свят трябва да бъде поддържано, за поставяне на кормилото МВФ ще трябва да намери друга основна фигура от Европа. И изглежда вероятно всеки друг вътрешен човек от преплетения финансов и правителствен елит на континента да споделя възгледите на Лагард – особено с тенденция да гледа на дълговата криза в Европа през тесен обектив, обезпокоен за съдбата на еврото и изключително чувствителен към императивите на Брюксел и Берлин.
Всъщност извънредното кредитиране на Гърция от нейния предшественик, френския политик Доминик Строс-Кан през 2010 г. - оправдава необходимостта от запазване на Гърция в еврото, но без реструктуриране на дълга - помогна за дотикването на Европа до този ръб. Не трябваше това да е начинът. Отдавна е време МВФ да е оглавяван от някой извън Европа, който би се фокусирал върху по-широка програма за растеж, развитие и международна справедливост. По времето на зачеването на МВФ през 1944 г. в света имаше доста по-малко държави, отколкото днес.
Голямото мнозинство от африкански и азиатски държави бяха европейски колонии, а страните от съветския блок или не желаеха, или не бяха в състояние да се присъединяват към ръководени от запада институции. Разделянето на контрола върху Банката и Фонда между американци и европейци отразява геополитически реалности от онова време. Но не отразява нито днешните геополитически реалности, нито пък един МВФ със 188 страни членки. Когато Лагард си тръгне, САЩ трябва да използват влиянието си за налагане на нов управляващ директор от една от развиващите се демократични страни по света, като Индия, Бразилия, Индонезия или Южна Африка.
Такъв водач би внесъл много необходимата странична перспектива на институцията, която сега е покварена от разделението в Европа. Наистина, доколкото много развиващи се страни са страдали при по-раншни програми на МВФ на строги икономии, някой с личен опит от дългови кризи би бил особено ценен. В крайна сметка, гръцката трагедия нито е началото, нито е краят на европейските проблеми, отчитайки структурните разминавания , които бяха разкрити от монетарния съюз. Твърди се, че преди две седмици, докато спираше по-нататъшния диалог с Гърция, Лагард се присмяла, че бъдещи преговори изискват "възрастни в стаята". Вероятно стартът в тази посока трябва да бъде направен със самия директор на МВФ./ ................ Коментарът на Давид Сингх Гревал, професор в Йейл, е публикуван във в. "Хъфингтън пост".
