СЛЕД РЕШЕНИЕТО НА СГС: Изплуваха шокиращи подробности за мъченията, на които били подложени медицинските сестри в Либия - пускали им буболечки по телата, пребивали ги с тояги и кабели и ги карали да уринират в кутия от прясно мляко

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Близо 13 години след завръщането у нас, една от жестоко измъчваните и осъдени по т.нар. "СПИН процес" в Либия български медицински сестри Валя Червеняшка получи доза справедливост.

Софийски градски съд (СГС) осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на Червеняшка. Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания в периода 09.02.1999 г. - 24.07.2007 г., съобщиха от съда.

Магистратите обаче са отхвърлили като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

"На 09.02.1999 г. ищцата заедно с трите свидетелки също медицински сестри, били задържани от либийската полиция без да бъдат уведомени за причината за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с поставени на устата лепенки, вързани ръце отзад. На сутринта били затворени в един полицейски участък в Триполи, първоначално в една голяма килия, където им метнали мръсни одеяла и започнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели свидетелките К.В.и Н.С.. След разпитите затворили ищцата и другите свидетелки в единична килия. В този полицейски участък ищцата била задържана около 40 дена, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а вече от втората седмица сложили черен найлон, при което се загубвала представата за времето", пише в решението на съда, цитирано от "Правен свят".

"Задържаните, включително и ищцата уринирали в кутия от прясно мляко. Вода била давана само колкото да отпият и след това шишето се изнасяло извън килията. Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на около 1.20 м, с един мръсен дюшек долу на пода. През тези 40 дена ищцата не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по-голяма нужда, трябва да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия. След тези 40 дена дошли полицаи и започнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите задържани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крак, с вдигнати ръце. След това започнали да извеждат задържаните една по една, карали ги на едно друго място, където е Школа за полицейски кучета. Там започнали изтезанията с ток. Ищцата останала сама в този участък година и нещо. При нея изтезанията били с ток и с т.нар. бланко, което според споделеното от ищцата пред свидетелките, представлява пиле на грил вързано и те бият с каиши и метални кабели по стъпалата на краката. На ищцата й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи медикаменти", приема за безспорно СГС.

"След това задържаните били откарани в затвора, където през първите около девет дена били настанени в единични килии, които били толкова малки, че не можеш да си изпънеш краката. След тези девет дена ищцата заедно с другите задържани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиене, защото била солена. В затвора Червеняшка престояла осем години и половина.

По отношение на ответника Х.А.Д., свидетелките установяват, че бил психопат, генерал от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по ранг, но фактически повечето от нещата и цялата организация на пускането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил управителя на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-много пускал ток. Този ответник е единственият, който във воденото срещу него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал – Шол бил химикът. Той опирал пистолет на свидетелката К.В., влачел я долу по земята и й опирал пистолет в слепоочието. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единият от тези, които биел задържаните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския участък. Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които организирал цялата им криминална версия как да се развива.

Ответникът М. Ал Х. е този, който най-много биел задържаните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския участък. Вследствие на случилото се ищцата отключила много заболявания – високо кръвно, ставни заболявания и определено в момента не е здрав човек.

Свидетелката Димитрова установява, че била настанена с Валя в една килия. Виждала я с посинели крака. От нея чула, че била поставяна на нещо, което прилича на това, на което печат агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от задържаните. Свидетелката установява още случай, в който когато я завели до тоалетна, видяла Валя, която седяла на една стена и била разлигавена, неадекватна, ръката й била синя. След това разбрала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен за какво са я питали и какво е говорила, но състоянието й било ужасно.

Свидетелката установява още, че битовите условия били мизерни. Имало едни мръсни дюшеци, момичетата които имали нужда от дамски превръзки получавали отговор от жената, която се грижела за задържаните, да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни задържаните не се били къпали изобщо. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и после телата се олющили.

Свидетелката Димитрова установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал – Х., Д. М. били главните мъчители. Карали задържаните по цяла нощ да стоят на един крак, ръцете вдигнати нагоре. После ги пускали да легнат, а като легнели започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, за да не заспиват. Ако не се обадят ги извеждат и ги удрят с пръчки, с палки, с каквото намерят.

По време на делото били разпитани двете дъщери на Червеняшка. И двете свидетелки установяват, че майка им се променила след Либия. Сега майка им има здравословни проблеми и гинекологични, поради липсата на лекарска грижа през тези години, вече е по-затворен човек. Ищцата има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си дошла в България ищцата била безпомощна, липсвали й всякакви социални умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски характер, високо кръвно. Преди да замине била ведър, позитивен, много социален човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това състояние продължило месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много често се натъжава", пише още в решението на СГС.

Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. и обвинени в какво ли не, включително и заговор срещу Джамахирията и умишлено заразяване на над 400 либийски деца със СПИН. Впоследствие към тях бе присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.

След арестите през 1999 г. петте медицински сестри и палестинският лекар бяха изправени през 2000 г. пред Народния съд в Либия. Там делото бе прекратено поради отпадане на обвиненията за заговор срещу Джамахирията. Процесът отиде в Бенгази. Там медиците ни и д-р Ашраф бяха признати за виновни за умишлено заразяване със СПИН и осъдени на смърт, по-лека бе само присъдата на д-р Здравко Георгиев.

В либийския затвор сестрите бяха подложени на жестоки мъчения - бой с тояги, увисване на вериги, пускане на ток пред заплахата да бъдат разкъсани от специално обучени полицейски кучета.

При ареста на българите през 1999 г., когато на власт у нас бе правителството на Иван Костов, дълго време не се знаеше за обвиненията, а нашите медици бяха оставени от държавата на произвола на съдбата.

През 2006 г. смъртните присъди на българите бяха потвърдени. През 2007 г. Върховният съд на Либия потвърди заключенията за вината на българските медици и д-р Ашраф, но смъртните присъди бяха заменени с доживотен затвор. Разрешено е наказанието да бъде изтърпяно в България.

През юли 2007 г. съпругата на френския президент Никола Саркози - Сесилия, отиде със самолета си в Либия и доведе българите и палестинския лекар. Тогавашният президент Георги Първанов ги помилва и така те се оказаха свободни.