СЛЕД ТРАГЕДИЯТА С МАЗОНАКИС: Искат строг режим за плазмаферезата в България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След сърдечния арест на гръцката звезда Йоргос Мазонакис след плазмафереза д-р Петър Москов алармира за сериозна празнина в контрола върху високорисковата процедура у нас.
Лидерът на "Синя България" и бивш здравен министър обяви, че заедно с водещи специалисти предлагат нормативни промени към ресорното министерство, които да ограничат извършването на плазмафереза извън лечебни структури, способни да реагират при тежки усложнения.
В момента процедурата се намира в "тотална сива зона", а това поставя пациентите под необоснован риск.
"Заедно с председателя на нашето научно дружество на анестезиолозите, професор генерал Николай Петров, вече сме на финалната фаза на предложението ни за нормативни промени, защото сегашното състояние поставя българските граждани под риск", заяви Москов в ефира на БНТ.
Той обясни на прост и разбираем език какво всъщност представлява процедурата, при която от организма се изважда част от кръвта.
"След изваждането на кръвта от тялото, се вкарва в апарат, който я разделя на съставните й части: на клетки, на плазма, на различни белтъци, съдържащи се вътре. Това е сложна система от мембрани. Представете си го като някаква цедка, която е с микронни дупчици, която ние преценяваме каква част от кръвта ви, която е болестотворна, която вреди или може да ви убие, трябва да бъде отделена, а останалата част от кръвта се връща. Това общо взето представлява целият такъв процес", разясни Москова.
Процедурата обаче крие немалко рискове. Сред тях Москов посочи инфекции на мястото на венозния достъп, включително възможност за развитие на сепсис, както и възпаление и запушване на кръвоносни съдове.
"Оттам нататък може да получите възпаление на съда и запушване на съдове. Огромни възможни проблеми с кръвосъсирването, защото по време на тази процедура се слагат вещества, които пречат на кръвта ви да се съсирва, докато е в апарата. Тоест може да получите тромби и запушване на съдовете. Това значи инфаркт или инсулт. Също така може да се получи обратното - може кръвта ви от предозиране на този медикамент, който й пречи да се съсирва, да получите кръвоизлив. Четвърто - процедурата може да компроменира и имунното състояние на организма", разясни още д-р Москов.
Именно сложността на този процес, според него, прави процедурата неподходяща за извършване извън структури, които могат незабавно да реагират при усложнение.
Москов направи ясно разграничение между плазмаферезата като медицински метод при определени тежки заболявания и предлагането ѝ като процедура за "детокс", подмладяване или подобряване на външния вид.
"Не разбирам защо това, което описах, някоя прекрасна млада дама днес ще прави със себе си някъде в някой гараж, наречен бюти център. Не разбирам защо се подлагат на тези рискове", коментира той.
Според него въпросът не е държавата да определя вместо хората дали могат да се подложат на подобна процедура, а да гарантира, че когато го направят, медицинските стандарти ще сведат рисковете до минимум.
Една от основните идеи на Москов и проф. ген. Николай Петров е плазмаферезата да може да бъде извършвана единствено на територията на интензивни отделения, от специалисти с необходимата квалификация и в структури, които разполагат с възможности да предотвратяват и овладяват тежки усложнения.
Втората промяна засяга финансирането от НЗОК. Според него трябва отново да има ясно регламентирана процедура, по която касата да заплаща плазмаферезата за пациентите, при които тя действително е медицински необходима.
Бившият здравен министър подчерта, че при определени тежки автоимунни и хематологични заболявания плазмаферезата е животоспасяващо лечение. В момента обаче разходите в някои случаи остават за сметка на лечебните заведения или на самите пациенти.
