ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дълго време мислих, четох и стигнах до извода, че в годините след освобождението държавата ни не е постигала значими резултати при партийно или коалиционно управление. Само за кратък отрязък от време /1935-1939г./ бележим рязък скок, защото царят забранява партиите.
Сбор от хора с общи интереси, борещи се за власт и облагодетелстване – това са партиите. За да постигнат резултати, разработват програми, йерархия, структури, мероприятия за манипулиране на нацията. Те произвеждат индивиди, които нямат право на собствено мнение. Иначе биват обявени за предатели, отцепници и пр. Това насажда постоянен страх у членовете. Често предизборните програми не се изпълняват, защото не са останали средства за повишаване благосъстоянието на народа, но за партията винаги има. Големият проблем идва, когато партията не може да управлява сама, но жаждата да сме на власт води до ненормални коалиции. Така се подиграват с вота на избирателите и забравят за обещания и програми.
Страшно е разделението и омразата в обществото. Въздухът мирише на злоба. В едно тв предаване довчерашни съпартийци, сега опоненти, националисти, реформиращи се, така се обиждаха, че ми стана смешно и тъжно. И тези искат властта. Ако им я дадем, значи сме стадно племе! Не могат да управляват хора, които са зависими.
Защо се страхуват от референдуми? Но въпросите за тях да се поставят от нас, а не от президента! Много е важно за баба Гуна електронното гласуване, когато няма какво да сложи на масата, защото през нощта са и откраднали последната кокошка. Или задължителното гласуване за пенсионера бай Пешо, който се чуди как да похарчи пенсията от 210лв. Скоро хората ще разберат, че «След тютюна, партиите са най-вредното нещо, измислено от човека.»
Инж. Мишо Марковски, Плевен
