ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дори четвърт век след рухването на комунистическата диктатура, специалните служби на България продължават да се лутат между престъпното минало и неясното бъдеще. Принципът, който трябва да помогне за излизането от това положение е съсредоточаване върху настоящето, като се учим от миналото и планираме бъдещето. Казано иначе – най-накрая сектор „Сигурност“ трябва да бъде декомунизиран.
Нека сме наясно – под това не бива да се разбира единствено прочистване на този важен сектор от фосилите на комунистическата диктатура там. Макар че и това си е много сериозен, структурен проблем. Буквално преди дни, докато отговаряше на актуален въпрос, зададен от депутата Методи Андреев, министърът на отбраната съобщи поразителни числа – 39 % от шефовете в днешното военно разузнаване са от времето на Живков! Това е удивително – хора, които са се клели в слугуване на престъпната клика на БКП и КПСС, продължават да определят политиката на една от най-важните специални служби.
Нищо друго не е нужно, този факт е достатъчен, за да обясни нулевия КПД на тази и други служби от сектора. Преди три години, на подобен въпрос тогавашният военен министър Аню Ангелов съобщи, че с такъв профил са 44 % от ръководителите на служба „Военна информация“, т.е. за три години съкращаването е с пет процента. Ще направя една груба сметка и ще ви кажа, че с такива темпове ще ни е нужен още четвърт век, за да се свърши с тези остатъчни елементи. Казано иначе – разчита се на биологията, на естественото им отпадане, което е много лош атестат за способностите ни да менежираме успешно и модерно важни управленски и публични процеси.
Дори военното разузнаване допреди няколко дни имаше за директор бивш кадрови офицер от РУМНО – Веселин Иванов. Най-важният му заместник, този по операциите, Митко Троански също е кадрови офицер от РУМНО, започнал службата си в началото на 80-те години! Начело на Националната разузнавателна служба пък е бивш кадрови офицер на Държавна сигурност – Драгомир Димитров. Същият през втората половина на 80-те години, преди да започне работа в ДС, е бил висша номенклатура на ДКМС и БКП от общински и окръжен мащаб в Павликени и Велико Търново.
Като такава номенклатура Драгомир Димитров е бил на 30-дневна висша комсомолска школа в Москва през 1987 г. – пише го в личното му кадрово дело, което беше отворено за изследователи след падането на Параграф 12 от закона за досиетата в началото на 2013 г. Това са нечувани, невъзможни за осмисляне дори скандални случаи в сектор „Сигурност“. В ДАНС, която беше създадена под американо-английски натиск и съвет през 2007-2008 г., ситуацията в процентно отношение е по-малко скандална, но така или иначе 13 % и от служителите в ДАНС са работили в бившите комунистически служби.
От няколко дни има заявена готовност на парламентарната група на ГЕРБ и премиера да предложат четири законопроекта, които да осигурят възможността за радикална реформа в сектора. На първо място обаче е нужно декомунизирането в този сектор. Това е алфата и омегата на реформата там. Тук комунистическите фосили вероятно ще ревнат като карпатски мечки, но пък добрата новина е, че никой вече няма да ги слуша и да повлиява решенията си от тях. Повярвайте ми, дошло е време разделно и те ще имат две възможности – да загубят или…пак да загубят.
Този път няма да имат възможност за манкиране и това довежда националните предатели от промосковския имплант в сектор „Сигурност“ до истински бяс. Срещу министъра на отбраната се води отвратителна пропагандна война, по всички правила на активните мероприятия. Срещу депутатаа от ГЕРБ Методи Андреев, един от най-последователните политици, работещи за реформа в сектора, са впрегнати всички възможни оплювателски техники и канали за прокарването им в медиите.
Срещу възможните нови шефове на тези служби са изготвени и пробутани /например в Държавната комисия за сигурността на информацията/ компроматни писания, с които да се блокират тези възможни нови шефове на служби чрез лишаването им от достъп до класифицирана информация. Най-накрая, хора, които във всяка друга страна от НАТО щяха да са в затвора заради престъпления, днес продължават да оглавяват част от тези служби и да се месят във вътрешната политика на България. Докато раздават без търг, без конкурс десетки милиони за измислени ремонт на ведомствените сгради, както това се случва в службата, чията централа е в кв. Бъкстон.
Това е недопустимо и на тези практики ще бъде сложен край – смело, неотвратимо, окончателно. Освен пакет от нови закони, в проблемните структури трябва да влязат и групи от военни прокурори. Повярвайте ми, батакът в НРС, СВИ, ДАНС и т.н е ужасяващ. Това са истински Авгиеви обори. Що се отнася до офицерите и сътрудниците на бившите ДС и РУМНО, в интерес на държавата е да бъдат предприети законови мерки, които в най-голяма степен да ограничат влиянието им в политиката и икономиката на страната.
Такива мерки е особено важно да се приложат спрямо онези от тях, които станаха идеолози на сенчестите групировки от мафиотски тип, използвайки информационния си ресурс, професионалните си контакти и каналите за скрит транзит от времето на комунистическата държава. В този аспект е достатъчно да се спре достъпа на лица, свързани с бившата ДС и РУМНО до национални служби и държавни постове естеството на работата, на които изисква използване на класифицирана информация или се състои в добиването на такава за нуждите на държавата.
Всичко това показва, че целите на един нов лустрационен закон трябва да бъдат актуализирани и съобразени с политическата и икономическата ситуация на съвременната българска държава. Казано с други думи, номенклатурата на бившата БКП и националните предатели от комунистическите тайни служби създадоха и подхранваха корупционна среда, която изгради икономически структури, свързани с тази номенклатура и с част от офицерския и агентурен състав на бившата ДС и РУМНО.
На България е необходим модерен, силно рестриктивен лустрационен закон, засягащ физическите и юридическите субекти, които създават и поддържат тази корупционна среда, който да допълни четирите законопроекта на ГЕРБ в сектор „Сигурност“. Този закон трябва да удари по влиянието на българската мафия върху икономиката и политиката на държавата. Той трябва икономически да изтощи определена група хора и фирми, като ограничи възможността им да влияят върху решенията на държавната администрация чрез зависими от тях, и защитаващи техния престъпен икономически интерес лица, в ущърб на обществото и държавата.
