Последвайте ни в Google News Showcase
Гостите на червения конгрес бяха четири пъти повече от делегатите - 3000 срещу 750! Аз не бях там, не бях поканен. Три хиляди души са били предпочетени пред мен. Не страдам от това, БСП никога не са се притеснявали да бъдат надменни. Лошото е, че аз имам задача от „Ретро“ да напиша за конгреса, а нямам никакви преки впечатления. Ще разчитам на това, което пише по вестниците. Ха да видим!
Имам усещането, че в БСП изпитват вече носталгия по лидерството на Сергей Станишев. Иначе не мога да си обясня, защо новото ръководство се държи така комплексарски и се опита да му попречи да се завърне с промени в устава. Да се занимаваш с такива интриги няколко месеца преди местните избори, на които партията може да загуби и половината от това, което е постигнала на последните местни избори, това значи да не осъзнаваш къде си, какво представляваш и към какво се стремиш.
Колко време мина от парламентарните избори и да не можеш да се изявиш като главна опозиция и да не взимаш отношение към ключови въпроси на политиката? Да подкрепяш кабинета на десницата по въпроси, по които дори съюзниците на ГЕРБ от Реформаторския блок се разграничават? Бароните в партията, вместо да търсят как да разширят малкото територия, която им остана след изборните поражения, се бият помежду си как да я разделят.
В БСП още не са разбрали, че все пак от тях се страхуват и са си поставили за цел да ги ликвидират като голяма партия и да си отгледат собствена опитомена левица. В тази посока работи цялото задкулисие с всичките типични за него методи. Срещу БСП се води война и компрометирането на личността на Сергей Станишев е част от този план. Защото противниците на БСП си дават ясна сметка, че от позицията си на председател на ПЕС Станишев е гарант и за целоста и ролята на партията му в политическия живот у нас. Проф. Божидар Димитров, който отдавна играе сводническа роля между Бойко Борисов и Георги Първанов, се изхука публично: „Първанов помага на Бойко да унищожи БСП.“ Кратко и ясно. Затова няма защо да се изненадваме, че и на този конгрес се разчиташе да внесе разкол между Станишев и сегашното ръководство. Затова още в началото на балкона с гостите е бил издигнат лозунг „Вън Станишев от БСП.“
Толкова евтини бяха тези заигравания с устава, че те бяха отхвърлени още преди свикването на самия конгрес. Станишев ясно го каза: „С Миков няма да позволим да ни спретнат интриги.“ Неговата реч имаше не само обединителен характер. Станишев даде ясен израз на уважението си към председателя на партията Михаил Миков и запуши устата на всички злобари, някои от които от редиците на самата БСП.
На конгреса бяха казани много верни думи за посоката, в която трябва да се развива БСП, за да бъде в крак с европейските тенденции. Да продължи ли да бъде голяма партия, която винаги ще играе първостепенна роля, или ще се примири да бъде натикана в ъгъла на политическия живот? Ще направи ли стъпка назад от неолибералните увлечения и ще защити ли новия подход за активна роля на държавата в развитието на икономиката? Ще вземе ли урок от случилото се в Гърция с победата на СИРИЗА или ще се придържа към традиционната консервативност на брюкселската администрация?
Показателно бе предпазливото изказване на Янаки Стоилов, който иначе изразява позициите на лявото крило в партията: „Ние не сме ситуативна партия, без историческа биография. Това поставя пред нас по-високи изисквания и намиране на баланса между категоричността в политиката и приемствеността.“ Тази предпазливост вече е станала типична за партийния елит на БСП, който все повече се държи като аристокрацията на една партия от жълтите павета.
От самото начало на прехода БСП все тича пред събитията, като смъква кожа след кожа от себе си, за да доказва, че не е старата номенклатурна партия. Затова често изпреварва дори десните партии с някои решения, от които сега се чуди как да се откаже. Като плоския данък например. Вечно обвинявана, че е проруска партия, БСП чрез двама свои министри в кабинета на Орешарски направи няколко антируски ходове, които отблъснаха много от нейните привърженици на изборите. Сега БСП се мъчи да компенсира и това престараване, но пак не забравя че не е „ситуативна партия“.
БСП може да се държи естествено като лява партия и да се отърси от номенклатурното си минало само ако се отърси от комплексите си за своето минало. Без да забравя за грешките и престъпленията, да заживее без чувството за вина. Тогава тя ще заеме адекватното си място на защитник на бедните и онеправдани слоеве на народа. Това ще й помогне също така да потърси нови съюзници сред радикалните леви формации, възникнали при новите условия на развитие на капитализма у нас. Досегашните й съюзници са повечето с носталгично минало, не успели да се разделят с комунистическата си окраска. Тъкмо сега е сезонът, когато разцъфтяват новите червени макове. Ако погледне на тях не като на съперници, а като на потенциални съюзници, БСП може би ще изживее така мечтаното подмладяване.
За всичко това на конгреса беше споменато по един или друг начин. Но отдавна отмина времето, когато чакахме контресите да отбележат някакъв поврат, който ще промени живота на всички ни. Това е само началото на дълъг и труден процес. Той може би ще премине и през едно трудно представяне на изборите, но е за предпочитане пред пасивността и отчаянието, прикривани от фалшив оптимизъм. Това са моите мисли по повод на един конгрес, на който не бях поканен като журналист. Останалото можете да го прочетете в документите и речите.
