Комунистическите служби отвличат политическия емигрант от Дания
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отвличането на политическия емигрант Борис Арсов от органите на Държавна сигурност през 70-те години на миналия век е една от най-големите и трагични мистерии от времето на комунистическия режим. В нея са замесени имената на прекия ръководител на репресивния апарат на комунистическата държава Григор Шопов, шефът на Второ главно управление на ДС Димитър Йотов и дългогодишният вътрешен министър Димитър Стоянов. Въпреки че днес е малко позабравен, през 70-те години случаят „Борис Арсов” става обществено достояние за цяла Западна Европа и предшества „Българския чадър”, отнел живота на писателя Георги Марков, и е първата сериозна интервенция на ДС на „вражеска територия”.
Борис Арсов е роден през 1915 година в София. През 1942 година постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 година. Заради работата си в полицията лежи една година в лагерите „Богданов дол” и „Белене”. В периода 1952-1956 година ДС прави опит да го вербува. Първоначално Арсов подписва декларация за сътрудничество, но след това отказва да се явява на срещите с водещия си офицер и да дава информация. По тази причина е изключен от състава на ДС. В годините след излизането си от лагера многократно е арестуван и уволняван като „неблагонадежден” от комунистическата власт.
В началото на 60-те години организира нелегална организация срещу комунистическия режим под името Български таен революционен комитет. Организацията изпраща писма до различни западни посолства в София, в които съобщава за нарушаването на човешките права в България. През април 1962 година, когато съветският лидер Никита Хрушчов е на посещение в България, Арсов пише анонимна бележка до съветското посолство, която гласи: „Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!”. Малко след това нелегалната организация е разкрита от ДС, а членовете й попадат в затвора. Самият Арсов е осъден на шест години затвор за вражеска дейност. Въпреки това остава в затвора само до 1964 година, когато е амнистиран заедно с много други политически затворници по повод двайсетгодишнината от 9 септември. В следващите години отново попада в полезрението на ДС и е следен зорко от агентурата на „народната власт”.
През 1970 година Арсов успява да избяга от България. Преминава нелегално границата с Югославия и оставя в родината си съпругата и сина си. По-късно това ще се превърне в една от основните линии, по която офицерите от ДС ще го манипулират, за да го отвлекат. След като успява да избяга, политическият емигрант работи няколко месеца в Западна Германия. През март 1971 година се премества в датския град Орхус, където опитва да продължи висшето си икономическо образование, което е прекъснал след комунистическия преврат в България. Паралелно с това продължава да развива „вражеска дейност” спрямо комунистическия режим. През 1972 година е избран за председател на Българската лига за правата на човека. Член е на ръководството на Българския национален фронт. Създава и емигрантската организация Български революционен комитет. От 1973 година започва да издава бюлетина „Левски”, в който публикува остри статии срещу комунизма.
„Вражеската дейност” на Арсов на датска територия продължава до април 1974 година, когато ДС осъществява секретна операция по отвличането му. Операцията е подготвяна в продължение на години, като комунистическите служби са твърдо решени да се разправят с врага. В началото те предвиждат да го убият, като за целта активират агент Маринов. Той е един от най-близките до Арсов членове на Българския революционен комитет. Самоличността на агент Маринов е Димитър Филипов. Преди да получи този псевдоним, е донасял за ДС под името Николай.
Първоначално офицерите от тайните служби предвиждат Арсов да бъде убит. В инструкция до агент Маринов е записано, че емигрантът може да бъде ликвидиран с нож или остър предмет, като ударите трябва да се нанасят бързо и последователно в областта на сърцето и гърдите до убеденост, че е убит. Инструкцията е резолирана от шефа на ДС Григор Шопов. Агент Маринов обаче отказва да изпълни мократа поръчка. В същото време от ДС разбират, че Арсов е силно привързан към сестра си и към сина си, който наскоро се е оженил. Намерили слабото му място, офицерите от службите моментално го използват. Примамват емигранта с обещанието, че ще му помогнат да види сина си. Според версията на ДС Арсов се съгласява доброволно да тръгне към България, след като му е обещано да не бъде преследван от власите заради бягството и дейността си в чужбина. Според неофициалната информация обаче Арсов е упоен и отвлечен, като в операцията освен хора от ДС участват и агенти на източногерманската ЩАЗИ и съветската КГБ.
В България Арсов първоначално е настанен във вила в Панчарево. Там служителите на ДС се отнасят добре с него и го убеждават да направи изявления пред медиите, в които да разобличи западния строй и дейността на българските емигрантски организации. От ДС искат от него да напише подробни сведения за представителите на „вражеската емиграция”. Вместо да пише, Арсов успява да избяга от вилата в Панчарево, което вдига на крак целия апарат на службите в София. За кратко време е открит. Въпреки опита за бягство на Арсов е даден втори шанс да се „поправи”. Веднага след като го откриват, служителите на ДС го отвеждат при вътрешния министър Димитър Стоянов, който му обещава, че няма да бъде съден и ще получи пенсия, ако изпълни исканията на ДС. Арсов отказва. Следва бърз процес, в който е осъден на петнайсет години затвор и в средата на декември 1974 година е изпратен да излежава наказанието си в Пазарджик. Още от първия ден на престоя си там е подложен на мъчения. Забранено му е да чете, да се вижда с хора и да говори. В килията му няма легло и отопление, а температурите са минусови. Вместо да се пречупи, Арсов обявява гладна стачка. Няколко дни по-късно заловеният емигрант е намерен обесен на три вратовръзки в килията си. И до днес не е ясно как вратовръзките са попаднали там. Ръководството на затвора бързо приключва случая и го обявява за самоубийство. В последните си часове Арсов успява да напише върху кориците на делото си прощално писмо до сестра си Йорданка, което гласи: „Злата съдба, сестро, ме остави на хората от ДС, ненаситни зверове, които искат да ме погубят. Сега се страхуват от името ми. Тук съм при такова лошо положение, че дори не може да си представиш. Сърцето ме боли ужасно от непростимата грешка, която направих. Можех в Дания да им избягам и да търся помощ в датската полиция. Но не го направих от страх за Кольо (сина му – бел. авт.). Сега не мога да си простя, че се оставих така наивно да ме доведат в София. Не мога да забравя благородна Дания и скромните датчани. Умирам с едничката утеха, че запазих приятелите от съпротивата. Всичко, което съм писал и подписал в ДС, е било насилствено. Умирам с думите: Долу тиранията, да живее свободата! Аз умирам изпълнил дълга си, друг ще ме смени. Свободата ще дойде невероятно бързо!”.
На снимките: Борис Арсов /горе вляво/, Григор Шопов и Димитър Стоянов
