Смешен протест за кожата на един министър. Защо не протестирате за вдигнатите само с 2 лв. майчински?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Протести на жълтите павета, дежа вю. И пак ще броим по измислен календар извън дневния ред на хората - ден първи на протеста, ден втори, ден трети и т.н. Пак домати, тъпани и свирки.
Пак едни и същи хора начело, които до вчера имаха за министър един от техните редици - видният протестър Христо Иванов, сменил протестърското битие с министерско кресло за награда от президента, изстрелял го още в служебния кабинет. И крепящ го и днес в деструктивните му интригантски акции.
Министър, вторачен до притеснителност в една абсурдна фиксидея - да сложи хомот на независимата съдебна власт, като уж я освободи по реформаторски.
Министър, загубил битката за подчинението на прокурорите и подкокоросал за отмъщение тумби протестъри, развели портрета му за свой байряк, като икона на светия.
Едно число на една квота се оказа по-важно от майчинството на хиляди майки и деца, останало дори под чертата на минималната работна заплата. Едно число на една квота било по-съдбоносно от цяла съдебна реформа?! Нещо повече - равносилно на нея.
Защо будните и активни граждани не протестират за вдигнатите само с 2 лв. детски? Чии са тези протести? На хората или на лобито на един провалил се министър? Кой изнудва на жълтите павета с лозунги "Ще изметем"?
Няма как да имитират масови бунтове в името на една паднала министерска глава. И няма как да не лъсне - наблюдаваме нищо повече от бутиков рекет на шепа протестърско-сектантски болшевики, оцветени в тъмносиньо, които пробват да извиват ръце в името на Темида, маскирани зад гръмкото "съдебна реформа".
Това не е народният бунт на гладните, босите, бедните. На онези, от чиято мизерия не се интересуват бутиковите умни и красиви.
Не е и протестът на болните, на които реформаторският плам е на път да отсече дори конституционното право да оживеят. Не е бунтът на родителите, чиито деца се превърнаха в опитни зайчета на реформаторското начало - от вредната закуска в училище до безумията в учебника, които трябва да промият мозъците им в правилната посока.
Къде бяха борците за справедливост, когато летците останаха на земята от срам пред гаврата с тяхната чест от един друг реформатор? И чийто хибридно вдъхновен договор ще плащаме с лихвите. Или когато полицаите скочиха за извоювани права? Защо не излязоха умните и красивите да подкрепят библиотекарите с 400 лв. заплата, но с по няколко езика?
По каква причина не се вдъхновяват някакси да изметат корумпираните съдии, които съдират кожата на бедния ищец, но прибират от богатия подсъдим и го пускат оневинен?
И колко имена на корумпирани съдии може да изброи редовият клиент на Темида, но дали ще се сети за поне едно на подкупен прокурор?
С какво право една малка група бутикови протестъри подменят дневния ред на държавата? И защо тяхното право да е над моето, над вашето?
Въпроси без отговори, които увисват във въздуха, понеже не се вписват в реформаторското верую. Проблеми на плебса, не на умните и красивите, ще кажат те.
Момчето си отива, проблема си харизва за наша сметка. За една квота - цяла държава! Патриотизъм по реформаторски. Не си давам държавата за кожата на един министър!
