Смъртта на Ленин. Каква е ролята на Сталин и Троцки. КГБ отвори архивите си в уникална книга (откъс и снимки)

124372

на 26.06.2015

Смъртта на Ленин. Каква е ролята на Сталин и Троцки. КГБ отвори архивите си в уникална книга (откъс и снимки)

Автор: ПИК

Последвайте ни в Google News Showcase

Най-новият и най-мащабен труд за Йосиф Сталин излиза на български. Това е трилогията на професора от Принстънския университет Стивън Коткин. Засега на пазара в Щатите са се появили само първият и вторият том от поредицата. Предстои да бъде написан и том №3.

WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)

препоръчано

До седмица българската публика ще има възможност да се сдобие с първия том от сензационното документално изследване на професора, озаглавен “Сталин. Пътят към властта (1878 – 1928)”. Изданието е на “Милениум”.

Специално за Стивън Коткин КГБ отвори всичките си архиви по темата болшевишка революция, Сталин, Ленин и КПСС. Повечето от фактите и документите, които изнася авторът, се представят за първи пред публиката.

Първият том от поредицата на Стивън Коткин вече бе номиниран за наградата “Пулицър” в раздела за биографии.

Днес ПИК премиерно ви представя малък откъс от фундаменталния труд. Очаквайте скоро и други откъси.

Интересът към книгата за Сталин е огромен, затова издателството приема предварителни заявки на телефони 02/9443318 и 02/8794006.

В световната история рядко се случва един-единствен човек да играе толкова важна роля и в този момент да бъде изваден от строя. Подобен е случаят с Ейбрахам Линкълн, който побеждава в гражданската война, освобождава робите и е убит. Преждевременната смърт на Ленин е неочакван шок, който може да се сравнява единствено с внезапен преврат, и всъщност именно тя разчиства пред Сталин пътя към върха на властта.

Ленин отдавна не е в добро здраве, но почти никой не знае за това. Преживява редица болести, обичайни за онова време, в това число тиф, грип, кожни заболявания, но и страда от пристъпи на заслепяващо главоболие, безсъние и припадъци – по време на гонка през гражданската война например изведнъж се сгромолясва на един пън, без да може да се помръдне (”изтръпват ми крайниците”, както описва състоянието си.)

През зимата на 1920-1921 година безсънието и главоболието му се влошават и лекарите са безпомощни. “За съжаление съм много болен”, пише Ленин на Клара Цеткин на немски през февруари 1921-ва, по време на бунта в Тамбов и работническите стачки в Петроград. По време на Десетия партиен конгрес оплакванията зачестяват. Нервите му са крайно обтегнати през юли, когато апартаментът му в Кремъл се ремонтира. В средата на септември Ленин не е в състояние да изпълнява част от задълженията си. През октомври припада няколко пъти. През декември заминава за провинцията, където му е разрешено да работи най-много по един час на ден. На 1 март 1922 г. Ленин се връща в Кремъл, но на следващия ден семейството му и персоналът забелязват, че страда от периодична загуба на способност да говори и дясната му страна е безчувствена. На 4 март казва на един от лекарите си, че “песента му е изпята и ролята му трябва да бъде предадена другиму”.

Ленин така и не посочва кой да го наследи. Но през 1922 година извършва паметен акт –

създава специално за Сталин нов пост

“генерален секретар” на партията. Има все по-голямо доверие на Сталин и в периода август–септември 1921 г. го ангажира почти изцяло с управлението на партийните дела. И въпреки това Ленин със сигурност не е имал намерение да предаде върховната власт в ръцете на Сталин. Новият пост по-скоро има за цел да отдели партията от държавните дела. Ленин остава председател на правителството (Съвета на народните комисари), а Сталин става генерален секретар на партийния апарат. Разбира се, никой не очаква, че Ленин съвсем ще излезе от строя, и то толкова бързо.

През март 1922 г. Сталин вика двама германски лекари - Отфрид Фьорстер (невролог) и Феликс Клемперер (специалист по белодробни болести), като всеки от тях получава хонорар по 50 000 златни рубли. Вторият лекар преценява, че тежкото главоболие на Ленин е причинено от отравяне с олово от куршумите, които след опита за убийството му четири години по-рано още се намират в тялото му (единият - във врата, а другият - в лявата ключица). 22 април е рожденият ден на Ленин – навършва 52 години, – а на следващия ден се подлага на операция, за да извадят куршума от врата му; оказва се, че е на три милиметра от сънната му артерия. След операцията, на 19 май, в добро настроение, Ленин пише закачлива бележка на Сталин. Лекарите в болницата обаче записват, че страда от “обща неврастения”, която обясняват с претоварването му.

На 23 май 1922 г. Ленин се връща в провинцията, за да продължи възстановяването си след операцията. През нощта на 26 срещу 27 май той получава пълна загуба на паметта, частична загуба на речта и частична парализа на десния крак и дясната ръка. Всъщност той е получил тежък мозъчен инсулт едва седем седмици след като е издигнал Сталин до генерален секретар.

Болестта на Ленин открива нова възможност за Сталин да се сближи с него. Инсултът, държавна тайна (подобно на хемофилията на престолонаследника Алексей), прави Ленин зависим от приближените му и от тези, които бранят сигурността му. Той няма деца, които евентуално да го наследят; няма и преторианска гвардия, чийто лидер да използва удобния момент, за да направи преврат, както често се случва по време на диктатура. Има на свое подчинение политбюро, но Молотов твърди, че “Ленин нямаше приятели в политбюро”. Разполага с изключително лоялен обслужващ персонал, в това число иконом и много секретарки, една от които, най-младата, е Надя Алилуева, жената на Сталин. Но след смъртта на любовницата на Ленин Инеса Арманд (през есента на 1920-а) до него остават две доверени жени: неомъжената му, по-млада сестра Мария Улянова (р. 1878), която работи във вестник “Правда”, и съпругата му - Надежда Крупска (р. 1869), която работи в комисариата на просветата; и двете живеят с Ленин. Така че Сталин е в добра позиция като дясна ръка на Ленин и като човек за всичко.

Тайно от всички Ленин се оттегля в гъстите гори край Москва. Там, на югоизток, се намира имението “Горки”, имот от XVI век, чиито собственици се сменят на няколко пъти и в началото на XX век е в окаяно състояние, но по това време го купува двукратна вдовица на водещ колекционер на изкуство и на предпоследния генерален губернатор на Москва, която поръчва основната сграда да се префасонира в пищен “руски имперски” стил, при което се получава внушително имение с шест бели колони в предната част, впоследствие национализирано от болшевиките. Ленин отива за пръв път в “Горки” на 25 септември 1918-а, около месец след почти фаталния опит за покушение срещу него. (За да удължи почивката на неуморния вожд, по това време Яков Свердлов нарежда да се ремонтира апартаментът на Ленин в Кремъл с три спални – по една за Ленин, Крупска и Улянова.)

В “Горки” е назначен персонал –

работникът готвач Спиридон Путин

дядо на Владимир Путин, както и други, направена е голяма библиотека, има и директна телефонна линия с Москва. Леонид Красин, бившият търговски представител в царистка Русия на германската фирма “Сименс”, а по-късно болшевишки комисар на външните работи, купува ролс-ройс модел Silver Ghost през 1921-ва, така че Ленин да може да бъде разхождан; има и киносалон, където се правят прожекции на болшевишките годишнини и на поточните линии в заводите на Хенри Форд. Независимо от това Ленин се чувства изолиран. Сталин го посещава по-често от всички други от близкия му кръг. Сестрата на Ленин - Мария Улянова, забелязва, че той го развеселява, разказва му смешки, имитира подигравателно другите болшевики от управляващата върхушка, шегува се за това как полицията следи лекарите на Ленин. Сталин използва тези посещения, за да напредне в кариерата си, като пристига от “Горки” на заседанията на политбюро, предава “поздрави от Илич” и устно преразказва директивите на вожда.

Болестите на Ленин не са причинени от оловото в куршума, нито от претовареност (нито пък от сифилис; тестовете му са отрицателни, въпреки че му инжектират арсеник - модерното лекарство на деня). На 27 май 1922 г. професор В. Крамер, невропатолог, прави окончателно заключение, че мигрената на Ленин, изключителната му тревожност и безсънието му се дължат на заболяване на мозъка, “но причината за болестта му е не само мозъчно претоварване, но и тежки увреждания на кръвоносните съдове в мозъка”. Диагнозата е недостатъчно снабдяване на мозъка с кръв поради запушване на артериите с фиброзна плака (атеросклероза). Крамер отбелязва, че пациентът му “е загубил способност да запомни дори няколко кратки фрази, а интелектът му е напълно съхранен”.

“Когато се появиха първите явни признаци на мозъчното заболяване - си спомня Улянова, - Ленин говори за това със Сталин и го помоли за отрова, защото бъдещото му съществуване би било безсмислено. Сталин обеща да изпълни молбата на Ленин, ако стане наложително, като същевременно се отнесе към тази вероятност доста скептично.” На 29 май, след като не успява да изпълни поставената от лекаря задача да умножи 12 по 7, болшевишкият лидер “реши, че това е краят и поиска да повикаме Сталин възможно най-бързо”. Другият руски лекар на Ленин, А. М. Кожевников, е против срещата, но Ленин не отстъпва.

Сталин пристига на 30 май с Николай Бухарин, който чака пред стаята на Ленин и ги оставя насаме за около пет минути. Сталин излиза и върви към колата с Бухарин и Улянова, като им разкрива, че Ленин му е напомнил, че го е помолил за цианид, “за да му помогне да се оттегли от сцената, в случай че се парализира”, и му казва, че моментът за това е дошъл. Тримата очевидно решават да изпратят Сталин обратно, за да го излъже, че се е съветвал с лекарите, които са гарантирали, че състоянието на Ленин съвсем не е необратимо. Кожевников пише в тетрадката си: “Сталин дойде на посещение. Разговор за suicidium”. Ако Сталин е искал да отрови Ленин, е имал перфектна възможност - самият вожд на болшевиките

настоява за това като хуманен жест

при това с благонадеждни свидетели. Сталин обаче не се възползва.

Болестта на Ленин влияе и на отношенията му с Троцки. Никой друг не му носи такива големи огорчения. През март 1921 г. Ленин определя Троцки като “темпераментен човек, който не става за политика и не умее да взема решения”. През лятото на 1921 г. Ленин участва в план за преместване на Троцки в Украйна, на което Троцки, в нарушение на партийната дисциплина, не се подчинява и Ленин отстъпва. Молотов, чиито спомени се потвърждават от записаното в архивите, твърди, че “Ленин беше в по-близки отношения със Сталин, макар и на делова основа”.

През лятото на 1922 г. Ленин по чудо се подобрява – обстоятелство, отбелязано тържествено във вестник “Правда”, и на 11 юли 1922 г. го посещава Сталин. “Илич го поздрави приятелски, шегуваха се, смяха се, той настоя да бъда гостоприемна към Сталин, донесох вино и така нататък”, си спомня Улянова, като добавя, че “при тази и следващите визити двамата говориха за Троцки, обсъждаха дали да го поканят да посети Илич”. Тя подчертава, че поканата “е от дипломатично естество”, с цел успокояване на отношенията, но Троцки така и не идва в “Горки” през 1922 г.

Усилията на Ленин да постигне баланс между Троцки и Сталин не се увенчават с бърз успех. Партията, основана от Ленин и ръководена от Троцки, притежава твърде много власт. На 11 септември Ленин пише на Сталин (писмото е предназначено за цялото политбюро) предложение броят на официалните му заместници да бъде увеличен, като Троцки бъде добавен към Съвета на народните комисари, а Каменев – към Съвета по труда и отбраната (паралелно съществуващ, но по-малък изпълнителен орган). Мотивите на Ленин остават неясни – той хем предлага да издигне Троцки във върха на властта, хем му предоставя не икономическия портфейл, предпочитан от него, а му възлага идеологията и образованието, както и второстепенни въпроси, свързани с международните отношения. Вероятно Ленин, който току-що е успял да убеди партията да преглътне узаконяването на частния пазар по силата на новата икономическа политика, се

безпокои от манията на Троцки

на тема държавно планиране. Или пък се опитва да го постави на по-висок пост. Това не е сигурно, но е възможно Ленин да е целял две неща едновременно: да ограничи поривите на Троцки против новата икономическа политика и да балансира властта на Сталин.

Предложението на Ленин е блестяща възможност за Троцки да претендира за върховете на властта, но той се отказва, защото “не изпитва никакво съмнение, че дори и като заместник на Ленин на всяка крачка ще зависи от решенията, вземани от генералния секретариат, който подбира болшевишкия персонал в различните правителствени структури и по този начин ефективно ги контролира”. И наистина самата идея да бъде зависим от Сталин за Троцки е анатема. Отказът на Троцки, както и фактът, че не посещава Ленин в “Горки” през 1922 година са негов личен избор.

Веднага след това вестник “Правда”, органът на партийния апарат, контролиран от Сталин, отразява посещението на Сталин в “Горки” на 15 септември 1922 г. в илюстрирано приложение от 24 септември. Материалът изтъква многото отговорности на Сталин и е илюстриран със снимка, направена от Улянова, на щастливия Ленин, седнал до усмихнатия Сталин - Ленин уж в добро здраве, а Сталин рамо до рамо с него, от името на цялата партия, страната и света.

Надеждата, че Ленин може да победи здравословните си проблеми, се появява на 31 октомври, когато в първото си публично обръщение след мозъчния инсулт произнася заключителната реч на заседание на съветския централен изпълком, която предизвиква бурни овации. Но еуфорията не продължава дълго. Ленин отклонява покана за 7 ноември по повод петата годишнина от Октомврийската революция. На 13 ноември говори пред Четвъртия конгрес на Коминтерна в продължение на цял час, на немски, но е облян в пот и хората забелязват, че му е трудно да довършва мисълта си. На 20 ноември Ленин държи реч пред московския съвет в Болшой театър, но вместо подвижния, буден вожд пред публиката излиза силно засегнат от парализа човек с почти неподвижни черти и колеблива реч.

На следващия ден, 21 ноември 1922 г., дежурните секретарки започват да водят дневник, в който описват състоянието на Ленин. Първите бележки са направени от Алилуева (жената на Сталин). Четири дни по-късно, докато върви по коридора, Ленин пада, пронизан от спазми. На 30 ноември пропуска заседание на политбюро и написва върху копието на произведението на Енгелс “Политическото завещание” “да се остави на рафта”, т.е. да не се връща в библиотеката. Може би също обмисля своето политическо завещание.