ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Студентските и средношколските бригади по времето на соца днес са обвити в една пресилена романтика в съзнанието на мнозина. Ако се замислите обаче, това си беше форма на експлоатация на младите, трудили се в продължение на месец без заплащане в селското стопанство. И същевременно показваше упадъка на това социалистическо земевладение.
През 70-те, 80-те години в селата беше започнал процес на обезлюдяване и отдръпване на хората от този непривлекателен и нископлатен труд на открито. Масовото преселение към градовете отне работна ръка и чрез бригадите и бригадирите частично се компенсираше нейната липса. Всъщност бригадите обхващаха не само младите, много често и работнически колективи отделяха свои работници за селскостопански бригади по повелята на партията.
Обикновено бригадирите работеха по прибирането на реколтата. Често пъти от селското ТКЗС се определяше един човек, който разпределяше работата и следеше за нейното качество. Бригадирите се хранеха в общи столови, спяха в общи спални помещения, най-често за това бяха пригодени читалищните салони или празните през лятото училищни сгради. Ползваха се общи тоалетни и умивални, на баня се ходеше един път на 10 дни. Храната се приготвяше в стола на стопанството, ако имаше такъв, често в стола на училището, а понякога с камиони я доставяха от близки населени места.
Това е т. нар. романтика на тези бригади. Естествено, те бяха под прякото ръководство на комсомола, някакви комсомолски натегачи със звезди на малко червено пагонче отпред на гърдите. Да не пропуснем полувоенните порядки, вечерните проверки, свалянето на знамето вечер и вдигането му сутрин, разпределението на хората по отряди, вечното съревнование между тях и наградите – обикновено отпуск в близкото градче. Затова и с такова нетърпение се очакваше краят. Днес носталгията към бригадирските дни е пресилена и невярна.
Михаил Михайлов, София
