Последвайте ни в Google News Showcase
Ако се чудите защо в последния един месец се чувствате тревожни, изнервени или сменяте настроенията си в рамките на часове, отговорът вероятно е пред очите ви. Социалната изолация не е присъща на никого – дори и най-интровертният и затворен човек има нужда да общува с някого от време на време, а за останалите типове характери този принудителен период на затваряне вкъщи е истинско изпитание!
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Хората сме социални същества и това отдавна е доказано от психолозите. Всеки един от нас има потребност да сподели чувства и емоции с някой близък или с по-широк кръг от хора, има нужда да излиза, да се разхожда и да разсейва тревожността или потиснатото настроение с емоции, породени от влиянието на природата например.
Потребността у всеки е различна, разбира се, и е обусловена от типа личност, която представляваме. Най-общо казано, хората се делят на екстроверти и интроверти – теория, лансирана от създателя на аналитичната психология Карл Густав Юнг, а след това доразвита от американската психоложка Изабела Бригс Майерс и нейната майка Катарина Кук Бригс, които са създатели на „Типологията на Майерс-Бригс“. Това е психометричен въпросник, създаден за измерване на психологическите предпочитания в това как хората възприемат света и взимат решения. Според него хората се делят на четири типа темперамент - сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик.
Най-общо казано, сангвиниците са жизнените и оптимистично настроени хора сред нас. Веселяци, които рядко се натъжават и обичат да експериментират с непознатото. Обичайно са свързани по някакъв начин с творчеството. На тях изолацията най-вероятно им се отразява най-тежко. Като хора на компаниите и общуването, принудителното затваряне вкъщи и постоянните забрани за общуване с по-големи групи от хора вероятно им се отразява негативно и депресиращо.
Холериците пък са хора на целите – както в поставянето им, така и в постигането им. Те са интелигентните и логично разсъждаващи представители на обществото, рядко се унасят в мечти и по-скоро предпочитат усамотението или общуването в тесен кръг от хора. Често такива хора има в сферата на технологиите, бизнеса и мениджмънта, инженерството. Социалната изолация вероятно им се отразява малко по-добре, отколкото на сангвиниците. Все пак, те са свикнали да стоят в собствената си компания или максимум на още 2-3 души. И все пак, и за тях има предизвикателства – затварянето вкъщи, където атмосферата, особено ако има и деца, не е най-удачната за усамотение, и това е възможно да повиши нивата им на тревога.
Флегматиците са третият тип темперамент, който, подобно на сангвиниците, също обичат да общуват и да са в големи компании. Завързват лесно приятелства, но за разлика от първия тип, са верни на семейството и партньорите си. Избягват да влизат в спорове, бягат от конфликти и винаги се опитват да посредничат на хора, които се карат. Психологията и социалните дейности обичайно са пълни с хора от този типаж. Социалната изолация се предполага, че им се отразява негативно именно заради невъзможността да се виждат с приятелите си и да общуват по интересни теми на живо.
Четвъртият тип, меланхолиците, са хората, които се уповават на традициите. Почитатели на старите обичаи и нрави, те са ядрото на семейството. Не са авантюристи, точно обратното – обикновено са консервативни. Търсят компанията на любим човек и са най-щастливи, когато могат да се усамотят с него някъде – това им дава огромно усещане за сигурност. Често меланхолици има в счетоводството и администрацията. Ако има хора, за които социалната изолация е поне малко приятна, то това вероятно са именно меланхолиците.
Проблемът обаче е, че често се събираме с противоположен типаж човек, а когато към това добавим и деца, или други членове на семейството, с които живеем, едно по-дългосрочно затваряне вкъщи може да доведе до много проблеми. Конфликтите вкъщи, чувството, че някой ни пренебрегва, не ни изслушва, афектирането и депресиращото усещане, че никой не ни разбира, са обичайно следствие от тази принудителна изолация. Към това добавяме и валидните за всички хора страхове – от кризата, от перспективите за работа, образование и пътуване, от провалените планове... Да не говорим за начина на говорене от страна на властите, натрупването на страх от неизвестното и непрекъснатото натякване, че лошите новини предстоят - и ето ви едни тревожни и обострени хора, които не знаят как да се справят с този букет от емоции.
Какво можем да направите, за да се почувствате по-добре?
Като начало, повтаряйте си, че чувствата ни НЕ са факти. Това, че се усещаме тревожни, наранени или пренебрегнати, не означава, че някой действително ни причинява зло. Това е просто нашата реакция към чуждата такава!
Дайте си време за осмисляне (известно в народното творчество като „три пъти мери, един път режи“). Не осъждайте другите, не правете обобщения, които не почиват на никакви факти и доказателства освен наранени чувства и его. Приемете, че извънредното положение е наречено така именно защото нищо не тече по обичайния начин. То все някога ще свърши и нещата ще тръгнат постарому (или поне донякъде). Опитайте да отклоните вниманието си от дневния ред – вместо да следите всички новинарски емисии, пуснете си музика! Отворете прозорците, излезте навън на слънце и въздух (това не е забранено!) Прочетете книга, пуснете си сериал или пробвайте някое отдавна забравено хоби, звъннете на приятел. Посмейте се!
