ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато пиша тези редове, плача. Камен, синът на комшийката ми – вратите в блока са ни една до друга, е с болестта на Даун. Да не дава господ никому такова нещастие. Камен, вече грамаден мъж на 30 години, е напълно безпомощен. Той не може да се обслужва сам, нито да се облече и съблече, нито да се храни. Комшийката ми е неотлъчно до него, не смее да го остави и за миг самичък. Картината е потресаваща, няма нормален човек, който да не се разстрои от нея. Но женицата вече и не смогва да се справя с мизерните си доходи. Тя се чуди за лекарства ли да отделя пари, за ток ли, за отопление ли. Или за храна.
Подаде молба в социалната служба за т.нар. личен асистент – т.е. месечно да й се отпуска някаква скромна сума, защото денонощно се грижи за болния си син. Социалните я отрязаха. Законът бил такъв – щели да й дават тези пари само ако синът й Камен работи или учи. Как е възможна подобна гавра! Та той не е в състояние сам да отиде до другата стая, да се оправи в тоалетната. Хора, може ли такъв човек да работи или да учи? Кой измисля такива драконовски и бездушни, античовешки закони? В каква държава живеем?
Стефанка Йорданова, Ямбол
