Социологът Андрей Райчев ексклузивно пред ПИК: Борисов още решава дали да се кандидатира за президент
Битката на Кристалина Георгиева срещу Бокова е антибългарска, Елена Поптодорова е добър вариант за вице на левицата, смята социологът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Андрей Райчев е социолог, един от създателите на ГАЛЪП Интернешънъл - България и един от най-точните анализатори на българския политически живот. Пред ПИК той вдигна завесата пред колебанията на Бойко Борисов, намеренията на Георги Първанов, битката на Кристалина Георгиева, шансът на националистите да станат втора политическа сила на президентския вот и кого ще заведе БСП на Бузлуджа на 1 август.
- Г-н Райчев, ГЕРБ на няколко пъти отложи обявяването на кандидатурата си за президент и последно ог остави за септември. Не е ли много късно и какво мотивира отлагането им?
- Това е, защото те се колебаят за формата на участие. Пред тях все още стоят няколко варианта. Първият и най-главен вариант е дали самият Борисов ще кандидатства. Аз продължавам да мисля, че не е приключила идеята му да направи това във връзка с възможния разпад на коалицията, във връзка с възможното предсрочно прекратяване на този парламент и т.н. Ако той е решил да излиза от тази активна роля и да мине в правомощията на президент, следващата му възможност ще бъде след пет години. Така че това е въпрос на лична преценка и в момента дори този не може да отговори на този въпрос. Т.е. запазва се тази възможност.
Второ, все още не е ясна конфигурацията на всички сили - на партриотите, на реформаторите и е възможна обща кандидатура с някого, т.е. разширяване на ГЕРБ. Това също се запазва тази възможност.
Третият вариант е възможно някой от вторите играчи - Фандъкова, Цачева, Цветанов, който се споменава, както и Томислав Дончев може да бъде записан, да бъде издигнат.
Какво не може? Този ход със сигурност означава, че ще бъде издигнат известен човек. Публиката трябва да има отчетливо мнение за него. Няма да има време и еще е чист провал да издигнат човек, който не е известен.
Разбира се, към този списък трябва да добавим и Кристалина Георгиева, защото като кледам как президентът слезе и как се оттегли, той се оттегли с уговорката, че ще остане в политиката, ще с намеци за някаква международна дейност, но няма да прави партия. Това означава, че еврокомисар. Самата Кристалина Георгиева все още не е доиграла картите си срещу Ирина Бокова. Тя все още се пъчи и се мъчи да измести Ирина Бокова като кандидат за генерален секретар на ООН. И ако е така, просто се чака тя окончателно да се откаже от тази игра, като получи своята компенсация като кандидат-президент в България със замисъл Плевнелиев да стане еврокомисар.
Последният вариант е толкова неприятен и толкова антибългарски, че просто няма накъде, но нещо ме кара да го подозирам.
- Има ли някакъв страх у ГЕРБ и у Борисов в случай, че левицата преодолее всичките си противоречия и се яви с обща кандидатура?
- Той едва ли се страхува от битка с левицата, защото гледа социологическите данни, а те са отчетливи, че дори и левицата да се събере заедно, тя няма да направи две трети от него. Т.е. той излиза в една добра стартова позиция. Освен това той се надява на класически сблъсък срещу лявата част и да получи ясна подкрепа на втория тур. И тези сметки сигурно го водят до една увереност, че ще спечели.
Аз обаче не споделям тази увереност, защото, първо, много зависи от кандидата. И второ, левицата е в подем. Това не само всички социолози го отбелязват, но очевидно е и във връзка с избора на новия човек начело на БСП.
- Какъв е шансът на левицата. Първанов все още в играта ли е, или това са само податки? И кого би издигнала БСП, за да е толкова убедителна?
- Това е много трудно да се каже, тъй като г-жа Нинова има да решава два въпроса - обединение на левицата и кандидат, за който не просто да се разберат помежду си, но и да бъде ефективен и да изгубят с малко, т.е. да покажат сила. Защото евентуалната разгромна загуба ще е много лош старт за Нинова.
Проблемът е в това, че АБВ представя, че или Първанов, или Калфин са кандидатите. А самото състояние на БСП е, че те не приемат точно тия двамата, което е много особено. На всичкото отгоре не са прекъснати и разговорите на БСП с центристките сили. Там обаче нещата се развиват към единна националистическа кандидатура, което зависи от противоречията между "Атака", Патриотичния фронт и ВМРО. А ко те стигнат до такава кандидатура и тя е удана, тях няма да ги интересува никакво АБВ. Те ще гледат да обогатят себе си като потенциална трета или втора сила. И тъй като това все още не е протекло, е много трудно да се каже какво ще предприеме г-н Първанов.
При всички случаи време има, тъй като календарът е зададен по следния начин. Корнелия Нинова има да направи вътрешно партийно допитване, в което социологическите данни показват, че ще спечели позицията за обединена левица. Две агенции са изследвали червения избирател и нагласата е за обединение, не е сектанска. Това ще протече до края на юни и те имат време до Бузлуджа да решат въпроса с кандидата. На Бузлуджа обаче трябва да заведат този кандидат, евентуално на обединената левица. Което означава, че юли е месецът за преговори.
- Защо името на Елена Поптодорова излиза толкова ярко като кандидат за президент на няколко пъти, макар тя да дава уклончиви отговори?
- Г-жа Поптодорова е в лична ситуация да може да се реализира на тези избори. Че има шансове, има. Имам предвид като вицепрезидент, но какво точно ще стане е много трудно да се предвиди, тъй като попада в контекста на много сложни дълги разговори. Нейната сила е в това, че тя сваля обвиненията за произточност и евразийски наклонности на левицата, тъй като Поптодорова е отчетлива. Тя е много успешен посланник в САЩ, харесвана е от тази страна и не може да бъде заподозряна в компромиси по темата. Това е зестрата, която носи.
За жалост дейността ѝ в чужбина я отдалечи от избирателите, така че няма известност. Не, че е неизвестна и няма да се знае за нея, когато гласуваме, но тя има реални възможности да бъде включена в този тандем с известен политически смисъл. Главната атака по левицата е, че не води прозападна политика. Името на Поптодорова моментално би свалило възможността за тази атака, би било несериозно някой да говори такова нещо.
- Т.е. тя няма да е евентуален кандидат на ГЕРБ, а на левицата?
- Струва ми се, че г-н Борисов в прав текст ѝ назова името, като каза, че това не може да е техния кандидат-президент. Ако тя беше във възможния списък, никой не го караше и никой не го питаше за това. Говореше се за Бокова, че може да кандидатства за президент, което вече е едно малоумие, което излиза от десните политолози, защото тя първо кандидатства за ООН и идеята, че някой ще изостави една световна организация, както и това да има световен авторитет, за да се върне тук в нашата, как да го кажа по-деликатно...
- Китна родина...
- ...Не. Въпросът е, че всеки, който кандидатства тук, получава всички възможни последици под ръка. Да смениш едно възпитано, интересно и високо платено и авторитетно място срещу това тук да те оплюят, просто не ми се вярва. За Бокова могат да се кажат всякакви неща, но едва ли, че е мазохист.
- А Кристалина Георгиева какъв шанс има, ако се стигне до издигането ѝ? Тя води рейтингите, но дали това е така и при избори?
- Това е малко като с Меглена Кунева. Тя беше точно в тази ситуация, разликата е, че зад нея не стоеше ГЕРБ. Зад нея не стоеше нищо. На президентските избори Кунева успя да събере над 400 000 гласа, което е страшно голямо постижение и стана трета на базата на еврокомисарството си. Очевидно еврокомисарят е много рейтингово нещо в България. Причината е, че той идва и казва само хубави съобщения, говори за мир и дружба между народите, освен това Кристалина Георгиева е издигната от десните. Но битката си е битка.
Тази всеядност, която г-жа Георгиева проявява, не е добра. Медиите говорят три неща за нея - първо, че ще става президент, второ, че ще става председател на Европейския съюз на мястото на Юнкер и трето, че ще стане генерален секретар на ООН. Не е лошо да говорят за теб такива неща, но това ми се вижда малко в повече и може да ѝ изиграе някоя лоша шега.
От всичко, което при нея се вижда като недостатък, най-големият се състои в това, че тя непрекъснато набляга на това, че нейните противници са комунисти и т.н. Г-н Плевнелиев също говори нещо против комунизма. Не, че това е престъпление, но някак си, ако Петър Дертлиев го говори, добре. Но когато бивши комунисти говорят това, то е много слаба позиция. Тя не бива да забравя собственото си партийно членство. И нито тя, нито г-н Плевнелиев са хората, които ще ни разказват какво е комунизмът в България. Те са именно участници в тази история и то от страната на червените, а не от страната на пострадалите антикомунисти.
Т.е. това е един лек балон, който ще се спука. Вижте Борисов. Той също се бори срещу комунистите, но много рядко се изказва. Или Цецка Цачева, която я спрягат за възможен кандидат-президент. Но тя никога не е обелила дума срещу комунистите, защото е бивш партиен секретар. Значи позицията на по-умните и по-свестните от тези хора изключва да се говори по въпроса. Но да се надуе това нещо е просто отвратително за човек, който е бил в тази каша и той просто стъпва върху главите на своите бивши другари. Отвратителна работа.
- Като социолог от всичко, което хората харесват, виждате ли да се очертава някакъв образ на бъдещия президент? Все жени се спрягат. Какво очакват хората да видят начело на държавата?
- Тук има три вида искания. По-бедните хора искат той да е социален президент, да е социално чувствителен. Има друг тип хора, които пък искат той да бъде силна ръка. Това е най-нелепото искане, защото президентът в България е лишен от тази възможност, той не може да бъде силна ръка и не това си избираме, когато си избираме президент. И накрая има националистически искания, свързани с проблема с бежанците, Турция, възгледите, че много отстъпваме от националния си интерес и много играем по чужда свирка. Т.е. иска се по-голяма национална самостоятелност.
Това са три адресирани към първото място желания, които обаче са от различни хора. И в крайна сметка, ако някой успее и трите да ги покаже, той ще бъде най-успешният кандидат.
Тук не трябва да забравяме и такива възможности, като появата на г-н Марешки на президентските избори. Това не е невъзможно. Рейтингът му е висок, тъй като това, което прави с лекарствата, с нефта, с петрола, прави впечатление на хората.
- Само че нито една жена не се вписва в такъв образ, а ние спрягаме само жени?
- От БСП не се говори за никаква жена, тъй като г-жа Нинова е невъзможно да се кандидатира. Тъй че там едва ли ще е жена, но знам ли. Националистите са с мачистки характер и не ми се вярва да издигнат жена, въпреки че Марин льо Пен във Франция показва, че това не е невъзможно. Просто не мисля по начина мъже - жени.
- И в крайна сметка какво би било изненада на предстоящите избори и нужна ли е на ГЕРБ т.н историческа победа още на първи тур? Ще успее ли да я постигне?
- Никой не знае какво значи ГЕРБ, който е загубил. Това е едно много щастливо обстоятелство, но както всичко в света има своята обратна страна. Първата им загуба може да се окаже много по-страшна, отколкото една обикновена загуба. Нямам представа как ще изглежда. В този смисъл затова бях абсолютно уверен, че Борисов няма да допусне Плевнелиев като кандидат на ГЕРБ, защото беше безспорен факт, че ще загуби. А Борисов не може да си позволи загуба.
Това е малко странна ситуация, в която ти биеш, биеш, биеш, но не можеш да си представиш, когато загубиш какво става. Уж голяма работа, но това може да е началото на края. Но все пак това време има някаква граница. Борисов вече е рекордьор. Той е вторият по времетраене български министър-председател след Стамболов в демокрация, разбира се.
А истинската изненада затова е изненада, че никой не би могъл да каже каквото и да било. Но ГЕРБ не е Бойко Борисов, нито Цветанов и т.н. ГЕРБ са 1 милион души. Това е много. Но все пак са само един милион. И от тази гледна точка те не могат да си позволят доминантна политика. На тях им трябва договаряне във всяко едно отношение. И в този смисъл, ако се върна на пъвия ти въпрос, те много разумно постъпват, като максимално си оттеглят времето за обявяването на кандидатурата си. Но все пак и това време ще изтече и тогава вече ще трябва да кажат нещо.
