Спас Гърневски безпощадно пред ПИК: Радев докара България до това бедствие - превърна страната ни в елитен курорт за шарлатани от митичния Содом и Гомор
Последвайте ни в Google News Showcase
Премахването и преместването на Паметника на Съветската армия от Княжевската градина в София повиши сериозно градуса на напрежението в иначе вялата предизборна кампания. Наред с това се чуха и гласове за премахването на всички съветски паметници и пращането им в Музея за социалистическо изкуство.
Полемиката и протестите в столицата върнаха лентата назад в годините, когато и в най-стария жив град в Европа - Пловдив, спориха дали да се махне или да остане паметникът на съветския войник Альоша от върха на тепето Бунарджика.
По тези теми и с връщане назад в годините агенция ПИК потърси за коментар бившия кмет на Пловдив Спас Гърневски, който всъщност предложи Альоша да се махне от пловдивския пейзаж. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Гърневски, предизборната кампания до момента е вяла. Един въпрос обаче успя да я взриви и дори да измести фокуса от нея - премахването на Паметника на Съветската армия в София. Можем ли така да обобщим случилото се от 3 март, когато беше началото на кампанията, до ден-днешен?
- Няма да скрия, че останах изключително удовлетворен, когато Столичният общински съвет прие решението за преместване на това плашило от центъра на София. Още по-горд съм, че партия ГЕРБ, която категорично подкрепям, застана безкомпромисно зад този акт, с което на практика предопредели съдбата на окупаторския пантеон.
Неслучайно казвам това, защото от опита си като политик от гражданската квота на сините реформатори зная, че вземат ли едно толкова отговорно решение – връщане назад няма! Когато светът е вцепенен от ужасите на войната, която руските агресори разпалиха безцеремонно и с невиждана жестокост изпепеляват уж братската им Украйна, това е единственият достоен отговор.
- Не налива ли обаче това изместване на фокуса от предизборната кампания вода в мелницата на коалицията ПП–ДБ, БСП и другите антиевропейски противници на ГЕРБ?
– Ето това е опасението. Основателно възниква въпросът дали с тази тема няма да бъде отклонено вниманието на избирателите за хаоса от повсеместните кризи? Нали трябва да знаем кой ни хвърли в прегръдката на тежките обществено-политически турбуленции?
Нима няма да попитаме президента Радев защо докара България до това бедствие с оглавения от него антиконституционен преврат на 9 юли 2020 година? Защо инсталира на власт харвардската неграмотна глутница, която превърна страната ни в елитен курорт за шарлатани от митичния Содом и Гомор?
Кои са новите Жан Виденов и Румен Гечев, постигнали този рекорден свръхдефицит? Кой и как отвори цяла бездна в бюджета на държавата, равняваща се на цели 15 милиарда лева? Кой и как с урбулешката изтеглени кредити нахлузи на шията на народа ни тази чудовищна инфлация? Заради нея ли ни хлопнаха вратите пред еврозоната и Шенгенското пространство?
Нима ежедневните манифестации на необезпокоявани мигранти по родните пътища не бяха допълнителен нож в гърба на европейската ни интеграция? Кога България е била толкова разграден двор, което я доведе до отчайваща вътрешно-икономическа стагнация и външно политическа изолация?
Няма ли да разберем как в мандата на ПП–ДБ–БСП се прибираха от джобовете на простосмъртните българи по един лев на литър гориво за колите им? Нима няма да попитаме кандидатите за власт кой и как ще изведе страната ни от мъртвата хватка на управляващите я в последните две години? Отново ли ще допуснем тези червени кхмери да се катерят със скъсани чорапогащи по парапетите на властта?
Радвам се, че в своя предизборен тур из страната лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и кандидатите за депутати на партията поставят основно тези въпроси. Наистина най-напред трябва да се решат те.
Нали не си мислите, че националният предател Румен Радев още утре ще се втурне с марионетното си правителство да сваля шмайзера от МОЧА?
- Преди години вие поискахте да махнете паметника Альоша в Пловдив. На това мнение ли сте все още?
- Разбира се! Даже съм два пъти по-убеден в необходимостта от този доста закъснял в годините акт на национално достойнство! Само безнадеждни мазохисти или абсолютни безродници могат да търпят на най-видните места по градовете си паметници на своите окупатори с оръжие в ръка…
Да, днес причината да се постави въпросът за премахването на съветските паметници е повече от основателна. Но в далечната 1996 година също бяхме предизвикани, поне в Пловдив, да вземем решение за премахване на паметника Альоша от един от най-високите хълмове на града.
В началото на април същата година руският президент Борис Елцин беше направил изявление, че ще създава Съветски съюз-2 и в него достойно място отрежда за България. Отправи покана да се присъединим към създаващата се общност между Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан. Изтече и информация, че руският генерал Грачов заявил в Брюксел, че Русия би могла да разположи военни бази на наша територия. Всичко това се случило след среща на високо ниво и разговори на четири очи между Елцин и председателя на Народното събрание Благовест Сендов и премиера Жан Виденов.
И парламентът, и правителството подозрително мълчаха за тази арогантна провокация. Затова в Пловдив последва своевременна реакция. Направихме общоградски митинг в градската Концертна зала, която не само пращеше по шевовете, но и преливаше отвън на площада. Множеството пловдивчани единодушно и бурно подкрепи предложенията ни за предстоящото извънредно заседание на Общинския съвет на 10.04.1996 г., на което приехме:
1. Протестна декларация до Народното събрание, Министерски съвет и медиите, порицаваща подозрителното мълчание на най-висшите държавни органи пред арогантната Руска провокация и то от най високо ниво;
2. Предложение, подготвено и подписано от кмета, относно: Заличаване на паметника Альоша от Хълма на освободителите като символ на съветската армия – окупаторка;
Общинският съвет, с подобаващо мнозинство, прие тези Решения. Последва лавина от статии, коментари, мнения, предложния, декларации от цялата страна, много от които пазя в личния си архив. Едните бяха категорично против, а другите възторжено за!
Окръжният съд в Пловдив обаче отмени Решението за демонтажа на паметника. Основаваше се на подписана през 1992 г. спогодба между президентите Борис Елцин и Жельо Желев за взаимно опазване на руско-българските паметници.
Ние и до днес не възприемаме този паметник за руски, а като символ на съветската армия окупаторка. Само на сто метра под Альоша, е паметникът на Царя Освободител – Александър Втори и никой не му е посегнал по никакъв начин през годините…
- Но след това Решение на съда все пак взехте своеобразен реванш, като само за 48 часа свалихте всички партизански плочи от фасадите на къщите в Пловдив?
- По-големият проблем обаче си остана горе на върха. Въпросът за паметниците на съветските завоеватели остро, до антагонизъм, продължава да разделя народа ни. За това и моето твърдо мнение е, че на пловдивския връх, на българския връх може да бъде само символът, който обединява всички българи и безспорно това е Васил Левски. На този връх място за окупатори няма!
- Докато през 1996 г. в Пловдив вреше и кипеше при обсъждането на вашата идея за съдбата на Альоша, в София мълчаха за Паметника на Съветската армия - все едно той не съществуваше. Сега докато в Софи ври и кипи обаче в Пловдив мълчат. Какво е мнението ви за съветските паметници по принцип? Трябва ли те да бъдат премахвани или премествани избирателно според волята на общественото мнение в определени градове, или е необходимо общо решение за всичките?
- Г-н Атанасов, с този въпрос стреляхте директно в десетката. Благодаря за него!
Няма никакво значение, ако преместим МОЧА в София, а Альоша продължи да си развява шмайзера на тепето в Пловдив, докато скромният паметник на Левски е сврян долу в шубраците му. И какво ще ги топли бургазлии, когато всеки ден минават покрай един друг Альоша в центъра на Бургас? А в Стара Загора, във Варна и където и е да е другаде в страната?
Съветските паметници са толкова опасни, колкото и нацистките. Нацизмът и болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20-ти век, погубили милиони хора. Неслучайно в началото на Втората Световна война, Германия и СССР, преди да се хванат за гушите, са съюзници, тръгнали да си поделят Европа.
Днес никъде няма да видите паметник на водача на нацистите Адолф Хитлер и немската армия. А тогава откъде-накъде в България още търпим паметниците на съветските окупатори? По време на войната срещу тях не е изстрелян нито един български куршум, но след нахлуването им в страната ни, инсталираната от тях на власт комунистическа партия е унищожила цвета на българския народ. Докога ще преглъщаме тези тежки грехове и това национално унижение? В цивилизована Европа ли ще живеят децата ни или в казахските степи под кървави петолъчки?
Ето защо най важното е на 2 април да се възстанови истинското дясно проевропейско управление на страната ни, начело с ГЕРБ. След конструирането на новите законодателна и изпълнителна власт едно от първите решения трябва да бъде за премахването не на един или друг, а на всички паметници, възхваляващи съветската армия в Родината ни. Специален орган към Министерски съвет с конкретна програма и оптимални срокове би се справил великолепно с този национално достоен и отговорен приоритет. Време е!
