Спас Гърневски НЕУДЪРЖИМ пред ПИК: Осъзнахме ли, че няма вече накъде - или европейска България, или те? Хора, които лансираха за кметове на София и Варна синовете и внуците на бившите копои на комунистическия режим, няма как да са евроатлантици
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България получи зелена светлина и от 1 януари 2026 г. ще влезе в еврозоната. Всъщност, страната ни беше приета в чакалнята на 10 юли 2020 г. Същата вечер беше извършен опит за метеж и сваляне на властта, след като обитателят на "Дондуков“ 2, излезе пред тълпата, размахвайки партизански юмрук.
Деструктивното му поведение срещу влизането на България в еврозоната и клатенето на властта, продължава повече от 5 години.
В същото време, през тези години, на сцената излязоха, лансирани от него, образите на Кирил Петков и Асен Василев. За кратко те дори успяха и да управляват страната, като нанесоха огромни щети, от които възстановяването ще отнеме години.
През 2022 г., на митинг в Пловдив, точни преди поредните предсрочни избори, бившият депутат от ГЕРБ в 44-ото Народно събрание Спас Гърневски, изрече знаменитите думи на великия бард Георги Минчев от синьото му рок парче: “Няма вече накъде – или ние, или те!“.
Със Спас Гърневски, връщайки лентата 3 години назад, по тези, а и други политически теми, разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Гърневски, на заключителния митинг в Пловдив преди изборите на 2 октомври 2022 г., в препълнената зала на Дома на културата, привържениците на ГЕРБ станаха свидетели на две противоположни политически тези. Едната беше изречена от вас, а другата от лидера Бойко Борисов.
Вие бяхте против всякакво взаимодействие между ГЕРБ и ППДБ след изборите, а г-н Борисов отхвърли тезата ви. Той заяви, че още в нощта след обявяване на резултатите трябва да се седне на една маса с тях и да се търсят пътища за възстановяване на парламентарното управление на страната, узурпирано от президента Радев. Най-интересното обаче беше, че и двете изказвания бяха аплодирани бурно от публиката. Как ще коментирате този политически парадокс?
– Помня отлично този случай. Той само доказа, че между политиката и математиката, разликата е огромна. В политиката едно и едно много рядко означават сбор, равен на две. Аз, като по-експлозивна натура в житейския си път в т.ч. и в политиката, винаги съм се стремял към по-бързото решаване на проблемите пред мен.
Да, разбира се, че обмислям внимателно обстоятелствата, оглеждам ги от всички страни, но щом стигна до необходимите аргументи стрелям веднага. Козирог съм, а ние козирозите не пилеем в напразни илюзии времето си. В повечето казуси по-често следваме интуицията си.
- А какви бяха основанията, аргументите, какво казваше интуицията ви в онзи момент?
- В случая с ППДБ тя много бързо взе превес над останалите аргументи. Ето и основанията ми тогава. Как можех да повярвам, че тези харвардски анонимници, появили се от нищото, изведнъж развяват убедени знамето на честни и всеотдайни борци за европейска интеграция?
На 9 юли 2020 г., когато избухна преврата срещу правителството на Бойко Борисов обявен и оглавен от Румен Радев, те застанаха до него, като президентски гончета, редом с две дузини ретроградни комунистически агенти и апаши. Взеха изключително активно участие срещу опитите за дискредитиране на най-успешното българско правителство, довело България в същия този ден до прага на европейското бъдеще на децата ни. Как можех да повярвам на хора, инсталирани лично, по-криминален начин, от националния предател Румен Радев във властта?
Как можех да вярвам на хора, като Асен Василев, за когото бившият му сътрудник Мортен Лунд заяви, че е измамник от висока класа? Кирил Петков пък обра всички възможни черни точки като инсталиран премиер на страната.
Бях убеден, че тези самозвани шарлатани, са поредните ченгеджийски изтърсаци от ДС, с които бившата номенклатура се стреми към реванш възстановявайки политическата си власт. Всяка фибра в мен пулсираше в абсолютно съгласие с мозъка ми. Бях убеден, че играта с тези натресени ни извънземни плужеци, ще отведе всичките ни досегашни усилия в безбродно тресавище…
Доказания държавник Бойко Борисов очевидно беше заложил на много рискова тактика. Да се опита да изиграе един очовечаващ танц с тях и ги поопитоми на фона на реалните ни пробиви към лоното на европейските ценности… Илюзия, като да приласкаеш черна мамба, с дебнещ те в гръб алигатор президент. Висш пилотаж с цел да измъкнеш плячката почти погълната от алигатора и я върнеш на суверена.
Бойко обаче успя. Постигна първата за тогава най-важна цел – връщането на властта от безлична и уродлива президентска в парламента, на избрано редовно правителство. Дори всички президентски кабинети да ги съберем в един, не могат да сипят на малкия пръст вода на кабинета “Желязков“, превел България през официалния вход на европейската цитадела. Да, ненаситната муцуна на алигатора беше затворена, но черната мамба йезуитски успя да се изплъзне.
Тя и днес сипе коварната си отрова под път и над път всеки божи ден срещу ГЕРБ и най-успешния ни премиер Борисов. Най-успешният, наред със Стефан Стамболов, от Освобождението до днес…
Ето какво съм написал в интервю за ПИК след онези избори на 2 октомври 2022г.:
“До кога безскрупулни авантюристи ще злоупотребяват с волята на народа ни? ГЕРБ спечели вота на суверена, но партийни еничари го окачват на бесилото въпреки, че победи в 24 от всичките 31 многомандатни района. Довчерашните управляващи от ПП бяха първи само в 23 и 24 МИР в София.
Според резултатите беше очевидно, че никоя партия не може да състави самостоятелно правителство. Народът бе решил с вота си, че желае да го управлява национално отговорен коалиционен кабинет. Съвсем нормално в белите демокрации е, спечелилата политическа сила да състави именно такъв кабинет, какъвто бе заявил с вота си суверена. Още на следващия ден след изборите обаче победените се заканиха, че както след предишните избори отново ще поставят победителите от ГЕРБ в изолация. ПП, БСП, и ДБ категорично заявиха, че никога не биха влезли в коалиция с ГЕРБ. Този ход почти ликвидира шанса за съставяне на сериозно редовно правителство“.
България беше изправена пред още по-тежки изпитания след кризите, до които бе доведена след управлението на харвардските самозванци. Предстоеше тежка зима в условията на незапомнена инфлация, социална катастрофа, несигурност за бизнеса и все по-задълбочаващ се военен конфликт между Русия и Украйна на няколкостотин километра от страната ни. Безотговорните авантюристи очевидно се стремяха към нови избори с надеждата за бърз реванш след оглушителната плесница, която бяха получили на 2 октомври от народа ни.
Тяхната позиция идеално обслужваше стратегията на Румен Радев за провал на политическата ни система и продължаване на президентското управление чрез служебни правителства съставени от него. Така постепенно се разчистваше пътя за извеждане на дневен ред дори въпроса за политическото преустройство на държавното управление.
Все по-често се чуваше: “Дали не е целесъобразно вместо конституционната ни парламентарна демокрация, да се потърси друг изход от политическата криза, като първопричина за всички останали кризи в страната?“. Лансираше се съвсем открито натрапчивата съблазън за преход към президентска република…
И тук е момента да си зададем въпроса – случайно ли се стигна до този метеж срещу българската държавност? Дали преврата от девети юли 2020 г. бе плод единствено на емоционална реакция от моментни политически сблъсъци или причините се коренят доста назад във времето? Дали с неадекватните си кабинети президентската клика не целеше създаването точно на този повсеместен хаос в България. Случайно ли бе торпилиран политическия, икономическия и социален статус на страната.
Случайно ли България беше зациклила в безпрецедентна политическа и институционална недостатъчност? Дали всъщност не бяхме свидетели на втория етап от “Стратегията“ на бившата комунистическа върхушка за криминалния преход на България от комунизъм към капитализъм под неин контрол? Защото той наистина изисква да бъде унищожен основния политически противник.
- Да ви върна отново на онзи митинг в Пловдив...
- Неслучайно президентската хунта, в лицето на коалиционното правителство между ПП, ИТН, БСП и “Да, България“, издигна революционния призив: “Изчегъртване на ГЕРБ и лидерът и Бойко Борисов“.
Всички помним наглите и арогантни усилия за изпълнението на тази цел. То не бяха сатанински обвинения, чудовищни компромати, съшити с бели конци интриги, походи с черни чували, бесилки , ковчези…
Накрая прибегнаха до незаконният арест на лидера на българската опозиция Бойко Борисов на 17 март 2022 г., което премина всякакви граници. Извършен по заповед на премиера Кирил Петков, след надъхваща оргия в кабинета му, в компанията на бившия комунистически сатрап Бойко Рашков, този акт доказа, че деградацията на държавността, е стигнала дъното си.
Ето, затова на оня митинг в Пловдив, цитирах култовия рефрен на великия бард Георги Минчев от синьото му рок парче: “Няма вече накъде – или ние, или те!“.
И сега твърдя същото. С тези шарлатани никакви достлуци! Радвам се, че и Бойко го разбра!
– Но те на все по-висок глас се кълнат в евроатлантическа принадлежност?
– Няма как да ме премятат, че са евроатлантици хора, които лансираха за кметове на София и Варна синовете и внуците на бившите копои на комунистическия режим…
