Спас Гърневски пред ПИК: Радев и Гергов действат заедно в Пловдив. В София ГЕРБ трябва да...
Последвайте ни в Google News Showcase
Решението за преместване на паметника на Съветската армия, наричан още МОЧА, разбуни за пореден път духовете. Ще се случи ли наистина и ако това стане, какви ще са последиците попитахме бившия депутат от ГЕРБ Спас Гърневски
-Г-н Гърневски, вече 33 години темата за демонтажа на съветските паметници у нас на приливи и отливи излизана дневен ред. През 1996 г. по ваше предложение като кмет на Пловдив общинския съвет под тепетата взе Решение за премахване на паметника „Альоша“ от хълма Бунарджика. Окръжният съд обаче го отмени.
Днес на дневен ред е преместването на Паметника на съветската армия от центъра на София. Този път като че ли с волята на управляващите шансовете за успех изглеждат по-големи. Какъв е Вашият коментар?
- В последните седмици наистина от столицата ни споходиха оптимистични новини. Синя София изглежда се събуди. Да не вярва човек на очите си когато чете заглавия в медиите: „Махат паметника на съветската армия от центъра на София.“ Интуитивно поглеждам календара и се уверявам, че няма лъжа и измама, първи април е далеч напред във времето. Звънят приятели и питат истина ли е всичко това? Нима след цели 33 години фалшивата игра на демокрация ще приключи. Нима наистина е дошъл часът за истински промени?
Смущава обаче ограничения подход по една толкова глобална тема в условията на тежки фашизоидни изстъпления в Европа. Изваждайки пред скоба софийския паметник от цялостния проблем за паметниците на съветската окупация на страната ни през 1944г, намирисва на ограничена политическа акция.
От този факт възникват опасения, че моралното възмездие за натрапения ни комунизъм по болшевишки образец на кървав терор отново няма да се състои. Не е ли точно днес времето въпросът за окупаторските паметници да бъде решен радикално за цялата страна, както това се случи в много от другите източни демокрации? Преместването на МОЧА в София няма никакъв смисъл ако “Альоша“ продължи да си развява шмайзера на тепето в Пловдив.
И какво ще ги топли бургазлии, когато всеки ден минават покрай един друг „Альоша“ в центъра на Бургас? А в Стара Загора, във Варна и където и е да е другаде в страната? Съветските паметници са толкова опасни, колкото и нацистките. Нацизмът и Болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20-ти век погубили милиони хора.
Неслучайно в началото на Втората световна война Германия и СССР, преди да се хванат за гушите, са съюзници, тръгнали да си поделят Европа. Днес никъде няма да видите паметник на водача на нацистите Адолф Хитлер и немската армия. А тогава откъде-накъде в България още търпим паметниците на съветските окупатори? По време на войната срещу тях не е изстрелян нито един български куршум, но след нахлуването им в страната ни инсталираната от тях на власт комунистическа партия е унищожила цвета на българския народ. До кога ще преглъщаме тези тежки грехове и това национално унижение?
– Каква бе причината за атаката срещу „Альоша“ в Пловдив през 1996-та. Принципен въпрос или конкретни обстоятелства?
–И двете. Тогава въобще не ни беше до демонтажа на паметници, защото, както цялата държава, и Пловдив бе изпаднал в незапомнен икономически водовъртеж. Правителството на БСП начело с Жан Виденов и Румен Гечев бяха очертали размерите на незапомнен икономически разгром за България. Да, днес причината да се постави въпроса за премахването на съветските паметници е повече от основателна. Но в далечната 1996 година в Пловдив също бяхме предизвикани да вземем решение за премахване на паметника „Альоша“.
В началото на април същата година руският президент Борис Елцин бе направил изявление, че ще създава Съветски съюз-2 и в него достойно място отрежда за България. Отправи покана да се присъединим към създаващата се общност между Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан. И парламентът, и правителството подозрително мълчаха за тази арогантна провокация. Затова в Пловдив последва своевременна реакция. Направихме общоградски митинг в градската Концертна зала, която не само пращеше по шевовете но и преливаше отвън на площада. Множеството пловдивчани единодушно и бурно подкрепи предложението ни за демонтажа на „Альоша“ като отговор на провокациите на Официален Кремъл.
На извънредно заседание на Общинския съвет на 10.04.1996 то бе прието. Окръжният съд в Пловдив обаче отмени Решението ни. Основаваше се на подписа на през 1992г. спогодба между президентите Борис Елцин и Жельо Желев за взаимно опазване на руско – българските паметници. Ние и до днес не възприемаме този паметник за руски, а като символ на съветската армия окупаторка. Само на сто метра под „Альоша“ е паметникът на Царя Освободител – Александър Втори и никой не му е посегнал по никакъв начин през годините…
И така: „Альоша“ и до днес стърчи на върха на Бунарджика с шмайзер в ръка, а паметникът на апостола на Свободата ни Васил Левски е сврян долу в шубраците под окупаторските му ботуши…
– Президентът насрочи местните избори за 29 октомври. Очакват се интересни идеологически дуели, как ще ги коментирате?
–За никога вече не е тайна, че бившата комунистическа номенклатура и Държавната й сигурност, разграбили активите на страната в криминалния преход, се готвят за политически реванш и отклоняване на страната ни от европейската и интеграция.
Целта им е чрез своите синове, внуци и подставени лица “Реставрация на управляващата им роля“ от преди дворцовия преврат през 1989г. В цялата страна е в ход акция за издигане на кандидати за кметове както на червени отроци, така и на ренегати от други политически формации.
В Пловдив кандидатурата им вече е определена и подготовката за участие стриктно върви под крилото на президента Радев и мастития червен олигарх и руски консул Георги Гергов. На сто процента ще бъдат атакувани и други крепости на демокрацията в страната. Особено нагла и арогантна е атаката за овладяване на столицата на Европейска България.
Не мога и няма да приема, че персони демонстративно издигнали кандидатурата на внук и син на няколко управления на сатрапи от бившата Държавна сигурност за кмет на София са евроатлантически застъпници. Аз лично не вярвам в думите на тези хора защото делата им съвсем доскоро излъчваха обратна светлина. Ето защо съм песимист, че ще бъде докоснат дори един окупаторски паметник. Опасявам се, че след изборите тази тема може да заглъхне.
В ГЕРБ трябва да си отварят очите на четири за да не попаднат във вълчи капан. Добре е, че все повече истински демократи застават зад безспорната антикомунистическа дясна кандидатура на проф. Вили Лилков. Надявам се че ГЕРБ-СДС ще изберат най добрата тактика в изборите за да не бъде похитена София от червените хищници. При всички положения обаче трябва да се изгради синхрон в действията между истинските демократични партии. Дали това да стане преди или след първия тур на изборите ще решат стратезите на коалициите „Синя София“ и ГЕРБ-СДС.
Има резон и в двете хипотези. Само с отговорни общи усилия те могат да нанесат тежък удар начервените реставратори. След отстраняване от властовите позиции на националния предател президента Радев една победа на демократите в София ще разчисти пътя на България към много бърза и пълна европейска интеграция…
