Спасение! Вярата в Бога помогнала на младеж да се измъкне от наркотиците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Фотографът Иво разказа пред Би Ти Ви, как е успял да се измъкне от ависимостта си от наркотици чрез вярата в Бога.
„Започнах на 17 години – спомня си Иво. - Кодеин, котерпин… Търсех бягство от реалността. Първите четири години живеех, за да се друсам. Вторите четири години се друсах, за да живея. Това е парадоксът – че в началото, когато можеш да спреш, не искаш, а после, когато искаш да спреш, вече не можеш.
Горе-долу в средата на този период осъзнах, че вече съм в сериозен капан. И започнах да си мисля за някакво измъкване, но вече беше късно”.
Иво добавя, че един наркоман не бил могъл да си представи живота извън рамките на наркотиците. Заради това и всеки ден започва да употребява всякакви вещества, за да остане жив.
„Много е трудно, понеже спирането на наркотиците е само началото на изцелението – заявява Иво. - След това да се приобщиш към живота, да свикнеш със социалния живот, който е извън рамката на дрогата, е много трудно. Да се ресоциализираш, да се научиш да живееш и да функционираш като нормален човек.
Ако не промениш средата, ако не скъсаш със старата среда и не я промениш изцяло с нови хора, ново обкръжение, което няма общо с проблема „зависимост”, е почти невъзможно за мен един човек да си промени живота.
Аз се обърнах към вярата. И това беше тотална трансформация на живота ми”.
„Тези хора са изхвърлени на улицата – обяснява психиатърът доктор Иван Добринов. - Колкото и добър ефект да постигнем в болницата, в деня на изписването човекът се връща при старите приятели. Един наш пациент казваше: „В блока, където живея, имаме двама дилъри, трима наркомани и гаджето ми се друса”. Колко време може да изкара той в тази среда?”.
Преди 12 години Иван Генов отдава живота си на Бог. Проблемът „зависимости” застава на пътя му веднага.
„За първи път се сблъсках още първата година, когато станах свещеник – разказва отец Иван. - И то за човек, който е завършил богословие. Човек, който е от нашите среди. Богослов, който продължава за съжаление да е зависим – от алкохола.
Човек, когато е под зависимост, слуша друго аз. Не слуша своето собствено аз. Т.е. не взема решения. И от тази гледна точка може да се каже наистина, че някой път под въздействието на наркотика, дяволът може да влезе в човека и да разговаря от негово име”.
Макар че не успява да помогне на приятеля си в борбата с алкохола, отец Иван приема за своя мисия да връща жаждата за живот на зависимите.
„Виждам, че всеки един от тези зависими има нужда първо от любовта, второ от вярата, защото те трябва да намерят пътя в своя живот, смисъла на живота. Да го осмислят. Смисълът на живота е човек да остави след себе си нещо добро”, казва отец Иван.
А доброто, което самият той иска да остави, е център, в който излекувалите тялото си наркомани да могат да излекуват и духа си.
