СПАСИТЕЛЕН ПЛАН: Бойко президент, извънредни избори и България - президентска република
И д-р Желев апелираше за еднолично управление от френски тип: президентът назначава кабинета и уволнява парламента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Борисов трябва да се кандидатира за президент, а след като спечели, да свика извънредни избори за Велико народно събрание, което да промени конституцията и да превърне България в президентска република.
Звучи крайно, но демокрацията у нас няма друг шанс. Системният парламентарно-партиен модел деградира, маркирайки провала на тъй наречения „български преход“.
За жизнената необходимост от разширени президентски правомощия говореше до последния си дъх Желю Желев, първият демократично избран държавен глава, теоретикът на тоталитарните общества. Клептокрацията, узурпирала висшите етажи на властта и сраснала се с партийните елити, оказва съпротива и до днес.
А какво е клептокрация? Монопол на новобуржоазна секта от малцина избрани, лобизъм, пране на пари, корупция. Тоест – всичко, което движи България в последните 25 години.
Широко акламиран, гръмко обругаван, обичан или хулен, Бойко Борисов е най-разпознаваемата и авторитетна личност в публичния ни живот.
КОЙ, ако не той, кога, ако не сега?
Само Борисов притежава моралния и политически ресурс да преведе държавата от неработещата парламентарна система към еднолично-президентска форма на управление.
Под „президентска република“ тук имам предвид по-скоро френския, отколкото американския образец, където президентът е глава и на изпълнителната власт.
Българският президент трябва да съвместява пълномощията на полупарламентарния тип устройство: кабинетът ще бъде посочен от самия него и одобрен от Народното събрание.
Парламентът няма да има право да гласува вотове на недоверие, а от друга страна президентът ще може да разпуска парламента, но поне една година след последните избори.
Държавният глава ще има законодателни инициативи и пълен контрол над силовите министерства. На негово пряко подчинение ще са и службите за сигурност, както и някои от държавните регулатори.
Рационалните ползи за обществото от подобна строго вертикална организация на властта надделяват над емоционалните възражения от сорта „това е авторитаризъм“ или „връщаме диктатурата“.
Какво, ако е авторитаризъм? Прокопсахме ли с либералната парламентарна демокрация? Защо робуваме на формата, а не на съдържанието? Кое ни пречи да съблюдаваме характеристиките на държавата спрямо конкретните потребности на времето и хората, вместо да раболепничим на някаква абстрактна политкоректност от евроатлантически тип, която донесе на народа ни само нищета и страдание…
