СПОМЕНИ ЗА ДИМИТЪР ЦОНЕВ! Мира Добрева: Сбогом, Митаче! След теб остава да свети
В казармата имал проблеми заради мустака, но не искал да го махне, разказва водещата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няколко часа след като завърши прощаването с журналиста Димитър Цонев, неговата колежка Мира Добрева пусна гневен статус във Фейсбук. В него красивото лице на БНТ не скри възмущението си от начина, по който са били облечени хората на опелото и от поведението им.
Преди дни обаче Мира е споделила на страницата си във Фейсбук трогателен пост за Димитър Цонев, в който разкрива как са се запознали в коридорите на БНТ и на какво я е научил той в телевизионната журналистика.
Ето какво споделя Мира:
„Дори не помня първата ни среща. Беше с раждането на Милениума, пристъпвах плахо в новините. Помня, че ми се стори много висок. По-висок, отколкото се мислех, че е, докато го гледах по телевизията...Разказваше ми за различните страни на журналистиката, говорехме с охота за държавите, до които го беше водила професията ни. Изпитвах огромен респект, беше голяма звезда!
Може би най-голямата. Но не заради Анахид и Коста Цонев, а заради себе си. Той носеше някакво сияние, благост някаква и доброта, по-рядко присъща на мъжете. Из нюзрума ходеше някак бавно, сякаш мереше крачките си с метър – бяха равни и умерени. Никога не го видях изнервен, забързан, сприхав. Пишеше новините си само с главни букви и това ме изумяваше, през смях ми обясняваше защо да го правя и аз...
Разказваше ни вицове, пиехме разтворими витамини и ядяхме зелени маслини. Спортуваше, вечната ни тема беше за килограмите. Научи ме на много неща в телевизионната журналистика. Беше един от първите, които ми показаха, как се правят новини.
Като го видях за първи път забелязах, че от едната страна мустакът му беше малко накриво обръснат. Казах му го, а той не се разсърди. Напротив, заразказва ми за вечния си мустак, за проблемите в казармата, че не искал да го махне. Разказваше ми колко обича Марианка, децата. Никога не го чух да се оплаче от нещо, да е крив и недоволен.
Спомням си, че беше с блузка на райета. И нито един бял косъм. Така и не побеля. Нямаше време.
Сбогом, Митаче! След теб остава да свети.“
