Закуската беше кашкавал, сирене, шпеков салам и конфитюр
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бях много палав ученик, да не кажа - гамен. А иначе бяха едни стабилни години от социализма, някъде през 70-те. Пипето ми сечеше, обаче и успехът ми не само че не беше слаб, ами направо си беше отличен. След трети клас се преминаваше от началната форма на обучение в средната и от чавдарчета ставахме пионери. През лятната ваканция по традиция се ходеше на лагер. По-лъскавите училища уреждаха това да става на море, ама моето школо беше смотано и квартално. Затова ни метнаха с един раздрънкан автобус „Шкода“ на чукарите на Бяло камене в Средна гора над Хисаря.
Като ме знаеха обаче даскалите колко съм буен, взеха че ме прецакаха яко и си решиха проблема с дисциплината. Направиха ме знаменосец на лагера. Тая работа беше много отговорна и задължаваща, защото всяка сутрин трябваше да ставам преди всички, да съм на умивалните рано-рано, още преди да е свирнала лагерната тръба. После, след задължителните упражнения за физзарядка, всички се строяваха. Отрядните ръководители рапортуваха на дружинните, тръбата пак свиреше и аз се изтъпанчвах с бодра и маршова стъпка отпред, заставах пред пилона с трикольора, хващах въжетата и бавно и тържествено издигах знамето, докато звучеше химнът „Мила Родино“.
Е, разбира се, че и малко се фуках пред останалите момчетии и особено пред момичетата. Ама то си е в реда на нещата. Като свършеше тая церемония, всички под строй хуквахме към столовата. Там задължително ни чакаха канчетата от алпака с топъл чай от риган и мащерка, буците с масло, кашкавал, сирене, шпеков салам, конфитюр и мед. После идваше ред на преходи и игри из гората.
Цялата статия и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
