Детето ми се разплака: „Мамо, ти уби Владимир Илич”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дъщеричката ми Ани учеше от първи до 12 клас в престижното столично училище „А. С. Пушкин” с преподаване на руски език. Много солидна връзка от ЦК на БКП ползвахме, за да я запишем в него – всичко живо се натискаше детето му да учи там. Но наистина школото беше невероятно.
Поне 90 процента от преподавателките бяха рускини /не както е сега в същото училище!/, които почти не знаеха български език. Те поемаха малчуганите още от първия ден, говореха им само на руски. Не им позволяваха да приказват на български. Възпитаваха ги в желязна дисциплина. А след училище ги водеха на разходки в парка, на гости на известни личности, на театър.
И така децата неусетно започваха да говорят и помежду си чуждия език, при това толкова добре, че руснаци в една почивна станция на морето направо бяха удивени. Всеки ден на плажа викаха Ани под техния чадър да си бъбрят. А в края на смяната й подариха вълшебна кукла.
Е, и идейното възпитание в клас в „Ал. С. Пушкин” беше по-специално. Още първия ден учителката показа на първолаците портрета на Ленин и ги попита – деца, познавате ли този мъж, кой е той. Ани вдигнала ръка и казала: Това е най-добрият човек на Земята. Случката сигурно е трупнала някоя и друга точка върху имиджа й пред класната Валентина Алексеевна. Но един ден Ани, вероятно е била в първи или втори клас, се прибира от училище и носи в ръчичките си дъската за пластелин. Върху нея някакви пластелинови парченца. Как съм отворила вратата, как съм й поела тежката чанта не помня, но вероятно съм бутнала с лакът художественото произведение върху дъсчицата. И то се отова на пода в антрето. Че като ревна това дете, не мога да го успокоя.
Цялата статия и още интересни материали четете само на retro.bg!
