ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мама, татко и аз – някъде на около 22 години. 20 дни екскурзия – Москва, Ленинград, Киев. 600 рубли в джоба при максимум 900 за тримата, но това беше далеч по-добре от 22 долара на човек за екскурзия на Запад.
Първа спирка – Москва. Хубав хотел „Москва“, имаше български плодове и зеленчуци, както разбрахме. Веднага продадохме донесената луксозна ракия – още същата вечер – ей така, за тръпката. На двама руснаци в хотела. Очите на рускините от рецепцията се напълниха от нашите блузи и жилетки, мои и на мама. Съжалихме жените – щяхме да им ги продадем по български цени – 25 лева комплекта, или 25 рубли тогава, нови бяха, но те ни увериха, че не могат да си го позволят. 80 рубли била месечната им заплата. Като видяха как онемяхме, ни поясниха, че в Русия храната и жилище под наем са много евтини, останалото е непосилно. Бутици много, стока хубава, но скъпа за тях. Опашки се виеха за евтини български цигари и обувки.
Апропо, там всичко се намира с малко рушвет под щанда. И в Ленинград беше същата работа. Такситата евтини, ама разстоянията големи, та не излизаха толкова евтино.
Сватбите бяха интересни – излизаш от ритуалната зала и се щракваш в градинката или парка. И чао, всички по къщите си. Маси, салтанати – нет.
Посетихме Мавзолея на вожда Ленин – закопчани догоре и движещи се само покрай очертаната линия. Малко да я настъпиш, идва милиционер да ти каже да си подравниш крачето.
Иначе дворците им бяха добре ремонтирани, отлични за туристически посещения. Всеки град се посещава с разрешение, освен ако не си командирован.
Руските пияндета бяха част от пейзажа и в двата града. Държат се на уличните стълбове, да не паднат, само тогава съветската полиция ги прибираше на мига, а тя не си поплюваше.
Вечер бяхме предупреждавани да не напускаме хотелите. Това важеше и за „Нева“ – ленинградския хотел.
Привечер бяхме заобикаляни от тийнейджъри, пардон, юноши, които много настоятелно искаха да съблека спортното си яке и дънките от ГДР, уж да ги купят. Едва ни спасиха милиционери, които ни видяха.
Опитахме и градския транспорт. За аромат. Там руска мамаша едва не стовари в тролея чувала с картофи върху нас. Съжалихме я. Картофите бяха по-тежки и от нея.
С рушвет на яхтата стигнахме до Петродвореца, но след 17 часа го затваряха, та само се разходихме в невероятния парк, не успяхме да влезем вътре. Пропуснахме вечерята в хотела, но си струваше. Пак рушвет – та обратно до Ленинград.
По съветските влакове се пътуваше без отворени прозорци и без право да излизаш от вагона. Само на някоя руска гара из широката руска степ се появяваха възрастни жени по сини престилки, забрадки и галоши. Продаваха кило ябълки за рубла, и то през прозорците. И така си хапвахме нещо вкусно.
Нагледахме се на бедно облечените трудови хора с малки заплати и наплашени лица, особено по-възрастните, и по улиците, и в метрото, и в другите превозни средства. Такситата бяха лукс за тях.
Тогава живееха по-зле и от нас. До богатите руснаци нямахме достъп, до средните – видяхме виличките им – не бараки, а по една стая с обща тоалетна и баня в продълговати едноетажни къщи. Двуетажните бяха рядкост. Така изглеждаше вилната им зона в Подмосковието.
Да живеят в стая с обща кухня и баня беше нормално за много семейства в големите градове. В царско време не знам как е било, но при социализма бяха зле!
Росица Василева, София
