Спомени от соца: „Калинки” във властта имаше и след Девети септември
Последвайте ни в Google News Showcase
През 1948 г. в България бяха създадени околийските и областните вародни съвети в местното самоуправление. И тъй като управляващата тогава Българска комунистическа партия не разполагаше още със свои подготвени управленски кадри с нужното образование и административен опит, а и служителите се подбираха преди всичко по това да са верни на партията, бяха назначени много неподходящи хора, нещо като днешните „калинки”. И за да симулират, че работят, тези хора започнаха да събират всякакви нужни и ненужни сведения и информации.
През 1948 г. бях учител в родното ми село Мечка, Никополско, днес Плевенско. През есента кметът на селото ни събра нас, учителите, и ни възложи поръчение всеки да отговаря за по около десетина частни земеделски стопани. Задължи ни всяка вечер да посещаваме домовете им и да събираме от тях сведения колко декара са изорали и колко са посели с пшеница, ръж и ечемик. И вместо вечер да си готвим уроците за другия ден, обикаляхме селото и събирахме сведения, които още същата вечер предавахме на кмета. Той ги обобщаваше и изпращаше в околийския съвет в Никопол. Не знам как използваха в Никопол събраните сведения, но на нашия кмет те бяха абсолютно ненужни.
През 1951 г. бях назначен за учител в село Асеново. Оказа се, че нашият директор е цар на сведенията. Вземаше вехтата си кожена чанта и отиваше в общината, защото в училището нямаше пишеща машина. Там сядаше и пишеше своите сведения до околийския съвет в Никопол. В края на учебната година поискаха информация как сме организирали кампанията за ограмотяване на населението в нашето село. Г-н Бакалов написа три страници на машина за значението на ограмотяването. Накрая написа, че в селото имало само един неграмотен и тъй като той се изселил, не сме могли да го ограмотим.
По решение на ОК на БКП в Никопол през 1953 г. преминах на работа в отдел „Народна просвета”. В края на всеки срок събирахме обширна и в много отношения ненужна ни информация. Началникът на отдела събра комисия от няколко учители по математика, които да обобщят сведенията. Дадоха ми да ги занеса в областния отдел „Народна просвета” в Плевен, но там не ги приеха, защото числата в отделните колонки не се засичат. Върнах се в Никопол, поправих грешките и в Плевен ги приеха. А след това в отдела ме признаха за спец по сведенията. А моята тайна бе проста: не е важно дали числата в сведението отговарят на истината, а дали в отделните колонки се засичат.
Ангел Ангелов, Габрово
