ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нов модел на формирането на Луната предполага, че тя е преминала през два различни етапа на развитие, довели до образуването на външен и вътрешен пласт с различен състав, пише BBC News, цитиран от Фокус.
Симулацията стартира с мощен сблъсък, оставил след себе си въртящ се около прото-Земята диск от материал и показва еволюцията на спътника ни.
Моделът, разделящ този процес на две фази, е първият, който обяснява някои важни разлики между лунните и земните скали. Изследването е публикувано в журнала Nature Geoscience.
Като цяло минералните състави на Земята и Луната са забележително сходни. Това кара учените да предполагат, че космическата колизия, която вероятно е довела до раждането на Луната е била причинена от небесно тяло с размерите на Марс, съдържащо подобна на земната материя. Съществуват обаче някои значими разлики, които досегашните лунни модели не могат да обяснят.
Една от тях е, че на Луната летливите елементи са се изчерпали, като причината за това е неизвестна, обяснява д-р Робин Канъп от Югозападния изследователски институт в Колорадо, САЩ. Тези елементи са предимно метали като цинк, калий и натрий, които са летливи в контекста на образуването на Слънчевата система. За да намерят отговор на загадката с липсващите летливи вещества, учените са добавили температурни стойности и химични модели към рамка, разработена да показва физическата динамика на формирането на Луната от магмения диск.
В първите месеци и години след сблъсъка около половината от лунната маса е била топка на ръба на диска, който по онова време е заобикалял Земята като пръстените на Сатурн. Тъй като първичният материал на Луната е дошъл от ръба на пръстена, той е бил студен и се е отличавал с високо съдържание на летливи елементи. След това обаче външната половина на Луната се е образувала от разтопена материя от вътрешната част на диска, която се е “полепила” върху уголемяващия се спътник. Тази материя е била твърде гореща, за да могат летливите елементи да кондензират в нея, посочва д-р Канъп.
Така външните слоеве на Луната, откъдето астронавти са взимали проби, са останали бедни на летливи вещества. След акумулирането на тези два пласта Луната се е отдалечила от Земята. Това е ключов елемент от откритията, обяснява д-р Канъп, тъй като отдалечаването на спътника е фиксирало състава му. “Орбитата на Луната се е разрастнала достатъчно, за да спре натрупването на нов материал, преди вътрешният диск да се охлади достатъчно и летливите елементи да кондензират,” казва ученият. “По времето, когато са кондензирали, те са паднали на Земята, вместо да бъдат привлечени от Луната.”
