Спорните въпроси между София и Скопие - част от руската дезинформация на Балканите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Замъгляване на истината – дезинформацията в Югоизточна Европа“ е изследване, което обхваща Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Северна Македония, Румъния и Сърбия.
Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“, коментира темата пред Би Ти Ви.
"Дезинформацията е дигиталната чума на нашето общество. В нашето време тя се опитва да разрушава демократичните общества, в които живеем и точно за това се произвежда.
За първи път имаме обзорно проучване на експерти от 10-те държави, в които нашата медийна програма работи. Какво установихме: Става въпрос за кампании с дезинформация, които идват отвън, тук в страните в югоизточна Европа. Идват от Русия", отбелязва той.
"Русия е много силен производител на дезинформационни кампании, чиито концепции съзнателно се изработват и се използват в техните хибридни войни. Установихме също, че има разлики в отделните държави. От една страна имаме славянски държави, които поради исторически фактори и културни връзки имат по-голяма близост с Русия – като Сърбия, Черна гора, България, в части на Косово. Там влиянието на Русия по отношение на дезинформацията е изключително силно. По-слабо руско влияние наблюдаваме в Албания, Косово, Румъния. Има и малки изключения от китайска и арабска страна", коментира още Зитих.
Според него кампаниите на дезинформация са толкова успешни и лесно приложими тук на Балканите, защото са насочени преди всичко към конфликти: "Започнати сме с конфликта между Сърбия и Косово. Познаваме за жалост и конфликта между България и Северна Македония, който е налице, но който допълнително се подклажда с дезинформации. Това е опасно, защото дезинформациите се целят в емоциите на хората. Те са като искри, които допълнително разпалват тези конфликти и водят образно казано до експлозии. А става все по-лесно да бъдат разпространявани – чрез дигиталните технологии, интернет, социалните мрежи. Това е огромен проблем, пред които и изправено нашето демократично общество.
Когато говорим за държави членки на ЕС информациите, които идват от Русия, съзнателно се опитват да внушат недоверие към Европейски съюз и НАТО. Говорим за кампании, които са насочени срещу нашите либерални общества и към ценности, които, ние в Европа, посочваме като важни за обществото".
Зитих изтъква, че COVID беше също една голяма вълна от дезинформации през последните години, но сега отново изживяваме такава вълна - с руското нападение над Украйна: "Огромни кампании на дезинформация, които идват от Русия. Засягат теми като доставките на оръжие – една голяма тема и в България. България е един от важните производители на оръжие в Европа. Така се създават тези страхове, че виждате ли: ако доставим оръжие, тогава сме част от войната, ставаме участници във войната. А това е лъжа. Това не е вярно. Германия доставя оръжие на Украйна и от наша гледна точна е важно да подкрепяме Украйна срещу агресора Русия. Всичко останала е лошо за Европа и е крачка назад. Трябва да продължим да подкрепяме Украйна докато спечели тази война".
Запитан има ли "ваксина" срещу дезинформацията, той отговаря: "И в момента я търсим. Една от големите теми е проверката на фактите. Това е важна съставна част от противопоставянето на дезинформацията. Но проблемът при проверката на фактите е, че идва впоследствие. Реакцията е след това, което вече е разпространено като фалшива новина. Както казваме една лъжа вече два пъти е обиколила света преди да бъде разкрита. Разпространява се много бързо без да е проверена.
Вторият проблем са целевите групи. Има пропаст между тези, които използват фалшивите новини и тези, които ги разкриват. Другият голям проблем е отново, че дезинформациите се прицелват в емоциите, в горещите емоции, в големите страхове. От другата страна стоят сухите, чисти факти. И двете групи не пасват заедно. За мен източникът на дезинформация е важен, но по-важни са тези, които я разпространяват – т.нар. полезни идиоти. Това е проблемът. Докато те разберат, че нещо е лъжа и не трябва да се разпространява, независимо колко е смешна, никаква концепция на дезинформация няма да функционира.
Най-важната тема за мен е медийната компетентност. Трябва с децата, с младежите и с възрастните да се говори каква е ролята на журналиста, каква е ролята на медиите в едно демократично общество и какво е дезинформация, как да я разпозная и как да не я разпространявам".
"Кампаниите с дезинформация и конспиративните теории се разпространяват по-лесно там, където има по-малко качествени медии. Когато говорим за среда с качествени медии, тогава е много трудно да се разпространява дезинформация. Когато хората имат повече доверие на медиите и знаят, могат да вярват на дадена медия или новинарски канал, защото предлага сериозни новини, тогава и да прочетат фалшиви информации - знаят - това не е вярно. Ако едно демократично общество има една силна медийна среда с качествени и добри журналисти, тогава е много трудно да се разпространяват дезинформации", заявява Хендрик Зитих.
