СРАМОТА: Съдът на Лозан Панов оневини Цар Киро за душене и плюене на журналисти
Последвайте ни в Google News Showcase
Ромският лидер Кирил Рашков, известен и като Цар Киро, не е извършил престъпление като е душил фоторепортер и направил опит да заплюе друг журналист, а административно нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), за което е изтекла давността. Това реши тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) по дело, образувано след инцидент пред дома на Рашков през 2014 г., съобщиха от съда управляван от скандалния Лозан Панов.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
С решението си ВКС отменя изцяло присъдата от 23 април 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с която на Цар Киро бе наложено наказание от 8 месеца затвор заради извършено от него хулиганство и предходно осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е било отложено.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу въззивната присъда, с която е отменена присъда на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционната присъда Кирил Рашков е признат за невиновен в извършването на престъплението хулиганство в условията на опасен рецидив, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост, като е оправдан поради това, че деянието не представлява престъпление, а съставлява административно нарушение по УБДХ. Наложено му е административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. С въззивната присъда подсъдимият е признат за виновен и е осъден на 8 месеца "лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване.
Сега тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба е основателна. Според върховните съдии, въззивният съд правилно е утвърдил изложената в обвинителния акт и възприета от районния съд фактическа обстановка по делото. Неправилен е обаче правният прочит на приетите за установени фактически обстоятелства, като последицата е декларативното възприемане за осъществени от обективна и субективна страна на признаците на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, включително и квалифициращите признаци за наличие на изключителен цинизъм и дързост на деянието, смята ВКС. Подминати от окръжния съд били и редица обстоятелства от съществено значение за правилното приложение на правото.
В решението на ВКС се посочва, че не е доказан поводът двамата журналисти – свидетелят Паунов и свидетелката Драганова, да се озоват пред дома на подсъдимия, където според подадения им "сигнал" той се бил саморазправял с някого. "Именно от техните показания, правилно възприети от съда като правдиви, става ясно, че при пристигането им на посоченото място обстановката била спокойна и Рашков просто разговарял с един човек. Оттук нататък непристойното му поведение се обяснява от заснимането му без предупреждение от свидетеля Паунов, на което той се противопоставил и след намесата на двама неустановени по делото младежи за блокиране на действията на журналиста последвало "душенето" му, а след призива му към свидетелката Драганова да снима какво става с него – и до опита за заплюването ú от подсъдимия. Веднага след това свидетелят Паунов бил пуснат и двамата журналисти се оттеглили, като подали сигнал до тел. 112. Обаждане към полицейски служител имало и от страна на Рашков с обяснение, че е тормозен от журналисти, за което по-късно подал и жалба. За извършеното Рашков бил предупреден с протокол по ЗМВР, каквато закономерна последица очаквала и свидетелката Драганова, видно от показанията ú пред въззивния съд. При тези факти съдът е преекспонирал в правните си изводи наличието на дръзко и изключително цинично хулиганско поведение на подсъдимия Рашков", пише в мотивите на ВКС, като се цитира Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., в което е изяснена разликата между дребното хулиганство по чл. 1, ал. 2 от УБДХ и престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, налагащо прецизното изясняване на всички обективни и субективни елементи на последното.
"Безспорно, като осигуряващи обективен поглед на обществото към важни за него прояви на някои негови членове, на журналистите се полага съответното уважение и засилена защита, но не и когато действията им граничат с т. н. "папарашко" поведение, нямащо нищо общо с нещо значимо за обществото като цяло. Дейността на журналистите изисква спазването на определена етика, при което следва да се съобразяват с основните права на гражданите, да не навлизат безпричинно в личната им сфера, подлагайки ги на психически тормоз и превръщайки ги в жертви на собствените им действия", смятат върховните съдии.
Според ВКС, именно в този аспект въззивният съд е следвало да прецени доколко действията на подсъдимия Рашков са били обективно и субективно насочени към нарушаване на обществения ред и израз на явно неуважение към обществените порядки, макар и случили се на улицата в центъра на Пловдив, където живее след изселването му от с. Катуница. Тримата върховни съдии са на мнение още, че правният анализ на съда е следвало да започне от това дали и доколко действията на подсъдимия са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие като елементи от обективния състав на престъплението и после да се изследва субективната страна – прекият му умисъл да ги наруши, изразявайки явното си неуважение към обществените порядки с действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост.
