Сринаха Гюров: Съвременен АндрейШко! Срамът от родния град е най-тъжната форма на провинциализъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За бейзболните ръкавици и гузната памет на една Либяховска душа
Гледам тези ПР-филтри и си мисля, че ако Гогол беше жив, щеше да напише нова версия на 'Ревизор', в която главният герой не крие произхода си, а направо го ампутира в името на една бейзболна ръкавица или както би казал един друг класик на прехода - Гюров що се срамиш да кажеш че си от село Либяхово...днс Илинден..., докато наблюдавам как политическият ни елит упорито се опитва да пренапише генетичния си код си пия с кеф кафето в центъра на родния ни град Гоце Делчев. Последното ПР-упражнение на Андрей Гюров е истински шедьовър на „регионалния космополитизъм“ – един затрогващ разказ за младост, прекарана в тупане на бейзболна топка по прашните игрища на Благоевград. Колко американско, колко пепейско, колко... нелепо.
Сякаш паметта му е преминала през софтуерно пречистване, което е изтрило всяко споменаване на Гоце Делчев, селото му Илинден и оставяйки след себе си само стерилен образ на момче, израснало едва ли не в покрайнините на Бостън, но по някаква географска грешка – в Пиринско.
Странна болест е това „Росен - Плевнелиевия синдром“. При нея пациентът, веднага щом стъпи на жълтите павета или в заседателната зала на БНБ, развива остра алергия към специфични топоними. Изведнъж „Полка“ и „Даалийската махала“ известни зони за живот в родния ни град се превръщат в твърде тесни обувки за един толкова широко скроен държавник. Вместо да признае с гордост, че характерът му е кован там, където въздухът тежи от история и македонски инат, Гюров предпочита да ни сервира бейзболни метафори. Сякаш народната топка, която е играл по шорти и синя връзка на врата в двора на Трето е твърде плебейска за бившия гуверньор, а „миженицата“ по сокаците на Даалийската е занимание за простосмъртни, а не за „харвардски“ възпитаници.
Бейзболът е чудесна метафора за днешната ни политика – много стоене, много чакане и накрая някой те „аут“-ва, преди изобщо да си разбрал правилата. Това го чака и в политиката. Но да криеш корена си зад една кожена ръкавица е повече от ПР грешка; това е духовна недостатъчност. Срамът от родния град е най-тъжната форма на провинциализъм – онзи, вътрешният, който те кара да вярваш, че си станал „по-голям“, само защото си забравил откъде си тръгнал. Чети Елин Пелин, бат Андрей.
Истината е, че няма нищо по-срамно от това да се срамуваш от достойнството на Гоце Делчев. Защото докато се опитваш да изглеждаш модерен в Благоевград, ти всъщност предаваш мъдростта на Даалийската махала – мястото, където хората се познават по очите, а не по „лайковете“ в социалките.
Г-н Гюров, бейзболът е просто игра. Но да знаеш коя е твоята житейска игра и да не се криеш зад измислени носталгии е въпрос на чест. Срамът не е в калта по улиците на родния град, а в изкуствения блясък на политическото хамелеонство. Защото в края на мача, когато прожекторите угаснат, всеки се прибира в себе си. Жалко е, ако там намерите само една празна бейзболна игрище, вместо топлината на истинския си дом.
Бъди ни здрав, съвременен АндрейШко.
Веселин Стаменов, Фейсбук
