Последвайте ни в Google News Showcase
Сръбската православна църква (СПЦ) не признава „Автокефалната църква на Украйна, нито т.нар. киевски Събор на единството, чиито решения счита за неканонични и необвързващи, взети от „разколническа йерархия и духовенство“, пише белградският ежедневник „Политика“.
Както се казва в началото на документ, изпратен до всички православни поместни църкви, СПЦ смята за неканонично навлизането на константинополския патриарх Вартоломей на територията на Руската православна църква (РПЦ) и неговите решения във връзка с Украйна, както и едностранната „реабилитация“ на разколниците, подкрепата за свикване на събора, на който бе избран предстоятел на новата украинска църква и даването на Томос за автокефалия на 6 януари. В писмото се обяснява, че Киевската митрополия по никакъв начин не може да се идентифицира с днешна Украйна, която е под юрисдикцията на Московската патриаршия от 1686 година, което, от своя страна, се потвърждава от множество документи, включително и на Вселенската патриаршия, както и личните изявления на самия патриарх Вартоломей до април 2018 година.
С оглед на това, СПЦ смята за очевиден неканоничен акт незаконното навлизане на територията на Руската църква от първия между равните, а „Църквата на Украйна“ за изкуствена конфедерация от украински разколнически структури, които, както се твърди, вече са в междуособен конфликт. За СПЦ в Украйна, уточнява се в документа, съществува само една църква: Украинската православна църква, начело с митрополит Онуфрий. Тя е под крилото на Московската патриаршия.
Решението на Сръбската църква е да препоръча на своите архиереи, както и на духовенството, да се въздържа от литургично и канонично общение не само с „господин Епифаний“, който бе избран за предстоятел на тази нова църква, но и с тези, които са на служба при него и са в общение с него.
Както коментира „Политика“, тази позиция на СПЦ е очаквана, с оглед на това, че и най-висшето църковно тяло, Светият архиерейски събор, на извънредно заседание през ноември зае критична позиция спрямо тогавашното решение на вселенския патриарх Вартоломей за Украйна. След даването на Томос за автокефалия, Сръбската църква отново потвърди позицията си. Тя е публикувана на официалния уебсайт на Московската патриаршия и е преведена от много портали на руски, гръцки и английски език. Но позицията на Сръбската църква все още не е официално публикувано на сръбски език.
Писмото е изпратено и на патриарх Вартоломей, а, както съобщава сайтът orthodoxie.com, в него сръбският патриарх Ириней е изразил оплакванията си, че Вселенската патриаршия не отговаря на писмата и молбите на СПЦ във връзка с украинския въпрос. В него се иска да бъдат разгледани позициите и на другите православни поместни църкви и евентуално свикване на Всеправославен Събор.
За това, че за Украйна се разговаря на срещите на предстоятелите на всички поместни православни църкви, разкри неотдавна патриарх Вартоломей, който обичайно свиква такива събори, но в отговор на такова искане на Антиохийската патриаршия той каза: „След като четири православни църкви, със собствени църковни и богословски възгледи, необосновано отказаха да участват в работата на Събора в Крит през 2016 година, за което нямат извинение, а Вашата древна църква беше една от тях, Вселенската патриаршия има добър повод да не се съгласи на такава среща на всеправославно ниво, която няма да бъде от полза, защото ще доведе до такъв дебат, че участниците няма да се разбираме помежду си“, се казва в писмото.
Неучастието на Руската църква на Събора в Крит, според мнението на служителите на РПЦ, като например, Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев), ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, е една от причините за това вселенския патриарх да предприеме такива стъпки по украинския въпрос въпреки откритата съпротива на Московската патриаршия.
Сръбският вестник отбелязва, че през последните дни много православни църкви са разгледали „украинския въпрос“. Светият синод на РПЦ съобщи, че ситуацията се е влошила още повече, че пропастта между православните в Украйна е станала още по-дълбока, както и че държавните власти на Украйна се месят грубо във вътрешноцърковния живот. Възможността за разглеждане на ситуацията в Украйна на всеправославно ниво предложиха и от Светите синоди на Румънската и Албанската православни църкви.
Румънската църква тепърва трябва да дефинира окончателната си позиция, но след заседание в края на февруари тя съобщи, че украинското църковно единство все още не е постигнато. Архиепископът на Тирана и цяла Албания Анастасий заяви, че „страхът от разрушаване на единството на православната църква ни задължава да изразим своите съмнения във валидността на ръкополаганията, направени от всеки, който е изгонен от църквата, отхвърлен и анатемосан“.
Обявиха своите позиции и другите т.нар. елински църкви. Синодът на Кипръската православна църква счита, че след постигане на държавна независимост, всеки народ има право да поиска и църковна автокефалия, както и че е под въпрос колко са искрени отношенията между църквите, след като не е било спазено съвместното решение за провеждане на Събора в Крит и прекратяването на евхаристийното общение. Гръцката църква засега не е заемала официална позиция по този въпрос. Според съобщения в медиите Синодът на гръцката архиепископия се е срещнал на 6 март и е разгледал предоставянето на автокефалия на Украйна, но не е стигнал до заключение, така че този въпрос е оставен на по-широкия архиерейски събор.
