ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стратегическата цел на Владимир Путин е да възроди Съветския съюз, връщайки се към царските основи на имперска Русия и възстановявайки я до влиянието, силата и достойнството от Студената война, пише прозападният белградския ежедневник "Данас".
Благодарение на слабостта на Европейския съюз и най-вече на корупцията в енергийния сектор, Путин започна да усвоява страните от бившия социалистически лагер, с изключение на балтийските държави.
Германия отново е разделена на ГДР и останалите. Територията на бивша Югославия, сега заедно със Словения, Путин превърна в Кавказ.
Моделът на нова Европа под руско управление напомня за тъжната съдба на Грузия, която ЕС остави на съдбата си, точно както сега изоставя бивша Югославия.
Резултатите от изборите в Черна гора, както и предшестващите ги процеси, са поредното съкрушително поражение за Европейския съюз след анексирането на Крим и разделянето на Украйна.
Европейската идея плаща скъпо за евтиния руски газ, на който Европа дължи невероятния икономически растеж през последните три десетилетия. Материалното благосъстояние обаче не е достатъчна основа за свободата и културата в условията на война.
По време на Втората студена война Европа е лишена от смелостта, визията и единството, които имаше, когато се сблъска с фашизма, нацизма и болшевизма.
В периферията му тези три пагубни идеи отново оживяха и сега нищо не ги спира.
Цивилизацията на свободния свят увисна над пропастта по време на последната фаза на администрацията на Тръмп. ЕС не успя да се изолира в достатъчна степен от руската и американската политика.
Прокламираните и формулирани европейски интереси, ценности и възгледи трябва да останат приоритет на европейското ръководство и институции извън обсега на всякакви имперски махала.
Перспективите пред нас са плашещи. Ако ЕС ни представя за собствени решения, идващи от Белград и Москва, които едновременно управляват „клиентите“ в Баня Лука и Подгорица, това ще ни накара да носим отговорност за дестабилизацията на съседните региони (и това се прави).
За втори път от 30 години Белград се опитва да изпълни проекта на меморандум, като отново го поверява на чужди сили.
НАТО се намеси в събитията през 1995 и 1999 г. в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, но досега ни бяха наложени половинчати решения, които постепенно могат да доведат до колапс.
През последните 30 години всички агресивни сръбски политики бяха наложени от чужди решения. И дори ако Черна гора скоро стане временна компенсация за Косово, това няма да доведе до смирение и помирение.
Прекарахме много време в опити да станем част от европейския свят. И все пак никога не сме били толкова далеч от него. В ЕС влизат сплотени и свободни държави.
В Сърбия политическото мнозинство не успя да внедри европейската идея на политическото мнозинство, тъй като елитът на сръбския народ държи твърдо на идеята, че принадлежим към съветския свят (и свързва техните интереси с това).
Но съветският свят няма да е „сръбски“. Не се върнахме към 90-те, но отново сме изправени пред избор между Тито и Сталин. Разбира се, такъв избор никога не е имало, но Сърбия и Черна гора дори тогава предпочитаха по-голямото зло пред по-малкото.
