ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди да обсъдим случващото се в Украйна, трябва да си отговорим на две неща – по какво България прилича или се различава от всеки друг бивш или настоящ постсъветски сателит? И можем ли да схванем, че като общество продължаваме да боледуваме от болестта, наречена „Мракът на миналото“.
45 години строихме съветски социализъм, а не шведски или финладски, например. После ни поднесоха на тепсия някаква топла, топла демокрация, захарния памук на нежната революция, която 25 години по-късно се оказа смяна на комунистическата номенклатура с нейните по-пъргави избраници, наричани по руски образец олигарси. А те са си най-обикновени милионери, милиардери, тарикати, които прекараха нас, масовите балами. Сега мнозина у нас ропаят, че надеждите свързани с ЕС и Запада, не са се оправдали. Сякаш Западът ни внесе перестройката, сякаш не Москва ни смени играчите на политическата сцена, сякаш приватизацията не стана по съветски образ и подобие.
Получихме демокрацията като безплатен обяд, а сега се нагала да си го плащаме. Поучихме я като византийски дар, като безкръвно революция, като внесено от СССР завоевание, а не като осъзната контра на статуквото, на фалша, на липсата на свобода. Превърнаха ни в народ от домашни животни, а искаме да ни викат „лъвове“. Да ни уважават като царя на животните. От къде накъде?
Унгарци, чехи, словаци, поляци платиха с кръв, а ние – с послушание и разочарование. Чехи и словаци се разделиха тихо и братски, словаците тръгнаха от нула, без едно кюлче злато, но призоваха народът да се раздели с излишните си пръстени, обеци, верижки и други скъпоценни дрънкулки, и още преди да си разделят имуществото с чехите, вече имаха нещичко в съкровишницата си. Техният капитализъм обаче не е като нашия, съветски. И комунизмът им не беше послушен, а вироглав и католически. И тези страни, при всичките им проблеми, кризи и прочие, са европейски. А не като нас, на края на опашката, с икономика изцяло зависима от руския нефтохим, от руската газ, от руските атомни съоръжения, от руските високомерни мита, само за нашите стоки, дори от проруското лоби в парламента, наречено „Атака“. Последните събития в Украйна окончателно свалиха националистическото „черно домино“, под което вече в трети парламентален бал с маски обслужват интересите на едрия капитал, който е свързан яко с московските си покровители. Черните якета, фашизоидните речи и ръкомахания по митингите на Волен бяха за заблуда на блудната част от обществото, че става дума за крайнодясна формация, а не за неокомунистически проект, който да отнема гласовете от пронатовската и прозападна БСП и да вдига цената на ДПС.
А по-късно – да държи и следи изкъсо и ГЕРБ в необявен съюз, да знае Борисов, че не само Брюксел, но и Москва диша във врата му. А когато бившият генерал и главен секретар на МВР преодоля най-сетне страха си от гнева на Путин и реши, макар и под силен западен натиск, гласно да се откаже от новата АЕЦ, точно за 24 часа реши стратегически да си подаде оставка. След телефонен разговор с другаря Владимир.
А какво се случи с преобразения изведнъж Сидеров? Нима не си спомняте как, като по даден знак – паричен и журналистичен – той обиколи всички големи ненавиждани от него телевизии, и поведе смешния, но ефектен за българските наивници бунт срещу монополите в енергото. Днес същият лидер, вече не пише антиеврейски книги, а говори, че в Украйна фашисти и антисемити са заграбили властта, тоест потваря като умен папагал доводите на руските господа от Кремъл. И той като тях плаши средния български простак, че ЕС ще ни накара да признаем хомобраковете, че еврокомисарите ще ни накарат да поощряваме кръвосмешението между роднините. Гьобелсовата пропаганда ряпа да яде!
Със същите думи крадецът на държавно злато и народни пари Янукович плашеше тълпите в Киев. Чуваме и проруските гласове, че България е дала повече на Брюксел, отколкото е взела досега. Абсолютно вярно, цифрите са точни. Но защо ли? Защото усвояваме само 36 процента от дадените ни евроденги, за това. Какъв е изводът?
Че държавата ни е бездарна да изразходи по предназначение еврата си от еврофондовете. Че българската олигархия, рожба най-вече на бившите комунистически величия, е стиснала за гърлото държавата си и смуче ли, смуче обществените поръчки, захранвани от 60 до 80 на сто от ЕС. С какво качеството на живота ни се промени за тези 25 години? Имаме ли лява или дясна партия като хората? Имаме ли умствената готовност да гласуваме за личности, а не за телевизонни водещи, певици и спортисти? Колко от нас ползват електронното банкиране, в колко образцови български градове сметта се събира разделно?
Хаосът в бита ни избива в държавнически хаос, в безизходица сме, поробени не от други, а от собствените ни еничари, забогатели чрез далавери, по примера на руските олигарси. И уплашеният, нерискуващ по принцип с нищо българин, малък и обикновен, отново вдига взор към Матушка Русь, кърмилницата на народите. Защото малкият, сивичък човечец иска да живее като западняк, но работи като руснак.
Колцина от нас, които дишахме в годините на Тошковизма, осъзнават, че подобна русофилия на практика е русофобия. Да ръкопляскаш на путинското военолюбие, е все едно да се радваш на продължаващата мизерия на обикновените руснаци. Лъжепатритичните палячовци у нас разчитат на традиционното ни отношение към братушките да се прехвърли към музея на Ленин, в който вече има запазено място за Путин, разчитат на всенародната ни изостаналост в мисленето, в бита, в културата, в образованието, в липсата ни на индивидуално и национално достойнство. Разчитат на липсата на убеждението, че като нация трябва да изминем дълъг и труден път, за да осъвършенстваме навиците си, да променим отношението си към труда и към реда в държавата ни, за да постигнем постиженията на развитите демокрации.
Вместо това ни разделят непрекъснато, за да ни владеят поотделно. Както казва една моя приателка, едва сега си обяснявам защо бе дадена всеобща команда на петата колона на Русия в България да отрича моралния ни капитал – спасението на евреите, да приглася на македонистите в Скопие, да прави опити да фалшифицира историческата истина. И защо толкова упорито от „Позитано“ държат на паметниците на окупационната съветска армия. И защо унищожават чувството ни за задружност.
Време е да се замислим, защо упорито се провежда кампания българите да се мразят помежду си по подобие на политические си лидери, да се клеветят евреите, да се ненавиждат циганите и да се демонизират турците. Сякаш не сме една нация.
Точно преди изборите за Европейски парламент трябва ясно да си дадем сметка: има ли право на Украйна на самоопределение, ще одобрим ли желанието на Путин да използва сценарии, разигравани вече и от Хитлер (Судетите), и от Сталин (Балтийските държави), ще гласуваме ли за партии, които одобряват агресията в международните отношения. И още: ще повярваме ли на Путин, че Крим и Косово са едно и също, сякаш на полуострова видяхме масови изтребления и етнически чистки? Ще се запитаме ли, както по-умните хора от нас вече се питат:„ Какво би могло да попречи на Малкия Месия да събере под крилото на Кремъл панславянските си земи и близките православни народи.“
С присъединяването на Крим, на тези някакви си 26 844 кв. км., Путин си въобразява, че е възродил силната,въоръжена до зъби Русия , че с това заличава „позора“ от разпада на СССР. От краха в Афганистан. Че и той като Хитлер връща гордостта и достойството на „унизената“ руска нация. Кукиш! Та нали масовият руснак, като всеки човек от масите, се чувства най-силен, само когато е част от тълпата.
Сигурен съм, че много руснаци мислят като Путин, но не всички русофили са русофоби. И в Русия, и в България, русофилофобите, благодарение на непрекъснатата пропаганда, забравят, че перестройката, добра или лоша, бе и освобождението ни от порядките на сталинизма, които Путин обаче възкреси.
Вече чухме радостния вопъл на онзи депутат от БСП, който честити на своя /?!/български народ, великата руска а победата в третата Кримска война. Накрая ми се ще да чуете и друг, нетържествуващ и не толкова войствен глас,гласът на една руска жена на зряла възраст. Ето, прочетете това, и се замислете, преди да се поддадете на емоциите си: „Разправят, че внуците ще престанат да вярват в СССР и в съветския фашизъм тогава, когато умре и последната съветска бабичка. Но бабите биват различни. Една баба от Харков на 70 години се записала на курс по украински език. А едно „внуче” от Севастопол, напротив, смята, че трябва да се върне Съветският съюз, и искрено вярва, че Аляска е била част от него. Но общата тенденция е вярна.Червени шапчици! Не слушайте бабите си, които ви казват, че в СССР е било хубаво да се живее и че Крим е руска територия. Такава бабичка най-вероятно е преоблечен сив вълк. И тя има много големи зъби!“
Нямам какво да добавя. Освен да припомня на тези, които страдат от амнезия, че „Червената шапчица“ е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и от братя Грим в Германия. Явно разкръстеният християнин от кулите на Кремъл смята да я преразкаже по-друг, неочаквано зловещ начин. Т.е. като световноизвестна древноруска народна приказка, с непредвидим за цивилизацията ни край.
