Замразяване на членството в ЕС е сред възможните наказания
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Станимир Илчев е депутат в Европейския парламент от групата на либералите. Той ръководеше парламентарната група на НДСВ от 2001 до 2005 г. Преди това беше директор в Американския университет-Благоевград.
- Има ли друг случай с незаконно подслушване, разглеждан от Европарламента?
- Абсолютно аналогичен случай според мен не е имало, от септември 2009 г. Имало е всевъзможни изслушвания и могат да се обединят по една обща характеристика: винаги е ставало въпрос за различни форми на нарушения на демократичното законодателство ила на човешки права, на намеса в медиите.
- Коментират ли нашия СРС-гейт евродепутатите извън протоколните заседания?
- Много депутати на Европейската народна партия са наясно с този случай. Извън протокола те не споделят официалната позиция на ЕНП по случая, която е за подценяването му. Те не са възхитени от тази позиция, която съдържа опит случаят да се върне в България и да се затвори като случай само у нас. И така да се омекоти някак си и да се забрави.
Комисията за граждански права, правосъдие и вътрешни работи, която гласува този случай да се обсъди на нейно заседание, не случайно е наричана високоресурсна. В нея работят хора с дългогодишен политически и практически опит. Те са наясно, че нерегламентираните подслушвания са тежко нарушение.
Важно е да се знае, че темата за подслушванията у нас се следи в Европарламента от 2011 г. Тогава имахме разискване в пленарна зала на база устен въпрос от мен и група колеги. Става въпрос за случая "Мишо Бирата", за "Ало, Ваньо", за "Мучката-Вучката"... Тоест може да се говори за рецидив в българската среда, а не просто за инцидент.
Затова не са прави тези, които казват: "Нека изчакаме проверката на прокуратурата". Да, никой не желае да се намесва в работата й, но същия призив чухме и през 2011 г. - да не сме превръщали Европарламента в съд!
Онова разискване нямаше претенциите да отсъжда, а да запали червената лампа пред засегнатите лица и институциите. Тогава цялата ретроградна фракция у нас ни заклейми, че излагаме България.
- Какво толкова може да се случи след обсъждането на СРС-гейт в Европарламента?
- От характера на разискванията в комисията зависи дали темата ще се пренесе в пленарната зала на Европарламента. Възможно е преди това да се направи предложение за изслушване на съответните лица от България ( бел. ред. - Цветанов, Борисов и др.).
Аз присъствах на такова разискване, което покани Виктор Орбан за изслушване в Европарламента. Министър-председателят на Унгария дойде и отговаря на конкретни въпроси, които иначе можеше да бъдат неутрализирани с трика: "Да не очерняме имиджа на Унгария" или "Това си е унгарска, в случая българска, работа".
От отговорите на Орбан стана ясно, че проблем в Унгария има и страната бе осъдена за нарушаване на демократичното законодателство в разрез със стандартите на ЕС.
- Какво значи "осъдена"?
- Унгария я чака глоба.
- Има ли риск и за България в този случай?
- Можем да бъдем тежко санкционирани, което все още заплашва Унгария - откриване на процедура за замразяване на членството в ЕС. Това беше разисквано само преди месец в Страсбург, защото след заплахата от глоба Виктор Орбан е направил нещо още по-предизвикателно - казал, че ще види какъв е размерът на глобата и няма да я плати от бюджета, а ще я събере чрез еднократен допълнителен данък от целия унгарски народ. За да видел народът, че него глобяват.
- Сиреч, ако заради СРС-гейт бъде наказана страната ни от Брюксел, но подслушвачите не се съобразят и продължат, какво ни чака?
- По повод Орбан чух коментар от евродепутат, че унгарският премиер тласка страната си към начало на процедура за замразяване на членството.
- СРС-гейт може ли да доведе България до подобен риск?
- Събитията у нас по темата нерегламентирани подслушвания не ми спестяват задължението да мисля в тази посока, тъй като има тежки прецеденти в практиката на ЕС. Унгарският случай е такъв.
