Последвайте ни в Google News Showcase
„D Day” за путлеризма на БСП настъпи днес след като ДПС откри вчера втори фронт на евросоциалистическия бряг, на който дебаркира в гръб на коалиционния си партньор.
Хипотезата, че това е било договорено, беше приоритетно опровергана днес от Станишев Направи го именно с пояснението, че между него и Лютви Местан е имало среща преди пресконференцията на ДПС, на която Лютви Местан практически оповести края на това управление.
Станишев определи „вчерашната позиция на ДПС” като „изненада”, която изключително много затруднява работата на правителството. Иначе казано, Станишев побърза да прехвърли вината за предизвестената смърт на кабинета изцяло на ДПС, макар да започна днешната си пресконференция с признанието за слабото представяне на БСП на изборите.
Едва ли някой е очаквал от Станишев самокритика и оставка- това е все едно е да чакаш с писмо да бъде възкресен умрял, което е още по-невероятно, отколкото от умрял да се получи писмо ( нещо, което се е случвало хиляди пъти по време на война).
Превръщането на изборите в „пазар” изисква радикално решение, продължи да подгрява очакването за бомбата си Станишев по време на пресконференция и добави, че е „време е всеки да си поеме отговорността”, говорейки в първо лице за „анализа, който си направих”…Т.е. каза, че е време за развод на дългогодишния брак с ДПС, който е сред основните причини за отлива на червени кръвни телца от катетрите, впити по традиция в електоралните вени на столетницата.
Очевидно Станишев е взел решението си без одобрението на колективен партиен орган. „Смятам да потърся подкрепа” за сериозна промяна към масово участие на изборите, каза той в първо лице единствено число, потвърждавайки изтеклия в кулоарите на парламента слух, че е изненадал тази сутрин елита на съпартийците си с идеята за задължително гласуване ( с което би се намалила тежестта на вота за ДПС ).
Използвайки дедуктивния метод на Шерлок Холмс Станишев изключи избори догодина, както и избори „веднага”, говорейки за решението си да има ( все пак) нов парламент. При това положение той остави като единствена възможност предсрочните избори да се състоят до края на годината и то толкова рано, че новият парламент да има време да гласува съответния нов бюджет.
На(д) пресконференцията на Станишев обаче висеше отсъстващия фактор: руският натиск за „Южен поток”, който практически раздруса дървото на властта. Под неговата орехова сянка се криеше досега удобно проруския триумвират на социалистите, националистите и техните доказани на изборите за европарламента триумфиращи кадровици на това управление.
В отговор на този натиск Станишев е изправен пред необходимостта да отговори спешно на въпроса дали наистина е европейски политик след ултиматума на Брюксел към София да се определени по въпроса. Станишев, посъветван на чист руски език най-вероятно, реши да избяга от отговора и даде възможност на Кремъл за тактическо отлагане на газовия руски десант в България чрез пренареждане на петата си колона в окопите на българската политика.
Сред десетките въпроси на журналистите на пресконференцията, на която Станишев обяви курс към предсрочни избори, само веднъж се дочу намек за значението на „Южен поток”. Станишев не дочака да му подадат топката и сам си взе думата – при това след като вече беше обявил край на пресконференцията припомняйки колко му е важен „Южен поток”. За целта той прибегна до любимата опорна точка на „Газпром” да се надсмива над яловите опити на запада да създаде алтернативния газопровод „Набуко”, което едва ли не прави „Южен поток” неизбежна алтернатива.
Да, „Набуко” наистина се оказа европейска опера с драматично несъгласни помежду си примадони, както се подиграват от „Газпром” ( от позицията на монополисти, за които няма проблем да лансират всякаква своя идея без страх от опониране и опозиционна съпротива). Но и военният евроазиатски марш „Южен поток” , свирен досега толкова триумфално от кремълските йерехонски пропагандни тръби, придобива днес статута на оперета, в която соловият фалцет на Путин се натъкна все пак на европейско о(т)свиркване.
Българската карта на Путин се оказа все пак бита. Само незрящите ( поради глупост, лицемерие или пълно самоотстраняване от действителността) не са забелязали, че Путин подкупваше на порции петата си колона в България, за да я използва в решителен момент за своите налудни мегаломански цели да диктува правилата си на Европа.
Разликата между опита му да си купи за същата цел Украйна е само в това, че там той оповести публично готовността да добави 15 милиарда към руските подкупи. У нас сумата, разпределяна от години за руската агентура, остава неизвестна величина и това я прави по-трудна за осъждане от българите. Тя е най-дълбоката тайна, от чието разкриване московските кукловоди се боят най-много, защото знаят, че най-прекият път към дискредитиране на когото и да било в България е да му извадиш показ забогатяването.
Провалът на Путин на българските евроизбори предопредели днешната новина за спешната необходимост от пренареждане на силите в България. Гражданите на европейска България получават шанс да потвърдят проевропейския си глас на предсрочни парламентарни избори.
От Ivo.bg
