"Станишевата" палата с критичен доклад за управлението на националните паркове при ГЕРБ

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Управлението на националните паркове не е ефективно и създава риск за съхранение на биологичното разнообразие в тях. Това заявяват от Сметната палата по повод одит на изпълнението на „Управлението на националните паркове“ за периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г.

 Одитът е част от съвместен одит за анализ и оценка на резултатите от управлението на защитените територии със статут на национални паркове и  съхранение на биологичното разнообразие, в който участват Върховните одитни институции на Полша, Литва, Дания и Норвегия, Украйна, България и Хърватия. След проучване на международното и националните законодателства на страните, участвали в съвместния одит, са формулирани общи цели, приоритети, обхват и критерии за анализ и оценка, които са взети предвид при изпълнението на одита от българската Сметна палата.

 Националните паркове в България са три – „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“, с обща площ 193 047,9 ха. 

Най-отдавна е обявен за национален парк “Пирин” с площ от 40 332,4 ха. В границите на парка  има два резервата - „Юлен“ и „Баюви дупки – Джинджирица“.

Най-големият по площ национален парк е „Рила“ - 81 046 ха, като 20% от територията му е заета от четирите резервата - “Централен Рилски резерват”, „Ибър”, най-старият наш резерват -„Парангалица”, и „Скакавица”.

Националният парк с най-много резервати е „Централен Балкан“ – общо 9: „Боатин“, „Царичина“, „Стенето“, „Джендема“, „Северен Джендем“, „Козя стена“, „Стара река“, „Пеещи скали“ и „Соколна“.

 Изключително е разнообразието на растителните и животинските видове в трите български парка, голяма част от тях са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата, както и под защита на европейска конвенция и директива. Национален парк „Централен Балкан“ е признат за Орнитологично важно място със световно значение, защото съхранява всички срещащи се в България видове птици от алпийския биом и значими в световен мащаб популации на други видове птици.

 Одитът е извършен, за да се оцени ефективно ли е управлението на националните паркове в България през периода 2010 г. – 2012 г. и постигната ли е основната цел за тяхното създаване – опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и естествените процеси, протичащи в тях?

 Националните паркове се управляват от регионалните органи на Министерството на околната среда и водите – дирекции на националните паркове (ДНП), със седалища съответно в гр. Банско, гр. Благоевград и гр. Габрово. Отговорност за управленските решения по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор през одитирания период носи Нона Караджова, министър на околната среда и водите през периода от 27.07.2009 г. до 13.03.2013 г., се казва в информацията за одита, изпратена от Сметната палата.

Припомняме, че в този период управляваше правителството на ГЕРБ.

По време на кабинета на Пламен Орешарски БСП и ДПС направиха промени в Закона в Сметната палата, като назначиха след мощни скандали за неин шеф Лидия Руменова (на снимката), която е била съветник на екслидера на БСП Сергей Станишев. Това накара депутати от ГЕРБ да обявят новата Сметна палата за „Станишева палата”.

Вероятно сега от ГЕРБ ще се оплачат, че са станали обект на тенденциозна атака в разгара на предизборната кампания.

 Основният извод в одита е, че през периода от 1 ануари 2010 г. до 31декември 2012 г. управлението на националните паркове не е ефективно и създава риск за гарантиране на съхранението на биологичното разнообразие в тях.

 По-важните констатации от одита са:

 След 1999 г. извършваните промени в територията на националните паркове са само в посока на намаляване на тяхната площ. Най-голямо е намалението на площта на националния парк „Рила“. Намалението на площта му възлиза на 24,90 на сто от определената с обявяването му площ.     

Намалението на общата площ на националните паркове води до нарастване на риска за неефективно съхранение на биологичното разнообразие в страната.

 Изграждането на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие  започва по проект през периода 2004 г. - 2006 г., но не всички дейности са изпълнени и системата все още е в процес на развитие и оптимизация. Поради това не се наблюдават и оценяват всички индикатори за биоразнообразие, определени от Европейската комисия, съвместно с Европейската агенция по околна среда.             

Предприетите действия от органите на управление на националните паркове не са своевременни. Липсват актуализирани планове за управление в парковете „Рила“ и  „Централен Балкан“, което епредпоставка за неефективно управление за периода от 2010 г. до приемането на нов план, тъй като няма ясно и точно формулирани специфични цели и задачи.

Липсва финансова оценка за цялостното изпълнение на плановете, която да определи освен размера на необходимите ресурси за изпълнение на заложените мерки и дейности, също така и източниците за тяхното осигуряване.

 Общият размер на изразходваните и отчетени средства от дирекциите на националните паркове за периода 2010 – 2012 г. възлиза на 13 842 хил. лв., а средният размер на разходите за управление на 1 ха площ в националните паркове варира от 47 лв. за „Рила“, до 115 лв. – за „Пирин“.

Най-голям е размерът на изразходените бюджетни средства през 2010 г. , през следващите две години размерът на разходите, финансирани от бюджета, намалява с 18 на сто. Намалението на средствата за управление на националните паркове от национални източници през периода 2010 г. – 2012 г. е индикатор за стремежа на правителството за финансиране на дейностите по опазване на околната среда, в т.ч. в областта на съхранение на биологичното разнообразие със средства от европейските фондове. Нарастването на относителния дял на фактически изплатените средства от финансовите инструменти на ЕС не е достатъчно да компенсира намалението на националния финансов ресурс.

 В нито един от националните паркове не е спазено нормативно определеното изискване за максимално допустима площ на охранителните участъци от 1 500 ха. Средната площ на един охранителен участък надвишава нормативно определената, като най-голяма е в „Централен Балкан“ и възлиза на 1 835 ха - с 18 на сто повече от определената. Създадената в ДНП организация по планиране, кадрово осигуряване, документиране и отчитане на охранителната дейност не гарантира постоянна охрана и максимално покритие на охранителните участъци, в случаите, в които площта им надвишава нормативно определената.

 Значителен е броят на прекратените административно наказателни преписки поради пропуски от страна на административнонаказващия орган. Наложените административни наказания нямат възпиращ ефект върху потенциалните нарушители.

 Ползването на природни ресурси на територията на националните паркове намалява през периода 2010 г. – 2012 г., а реализираните от дейността приходи са несъществени спрямо разходите на ДНП, въпреки създадената от ДНП добра организация за управление на дейността.