Станка Желева пред ПИК и "Ретро": Не исках да съм дъщерята на президента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Станка Желева не обича да бъде представяна като дъщерята на президента на Желю Желев (за съжаление той си отиде от този свят на 30 януари 2015 г., малко преди да навърши 80 г.), но неизменно всяка нейна визитка започва с този факт. Животът й тук го напомня постоянно – затова и заминава за Париж на 24 години. Във Франция учи графичен дизайн и вътрешна архитектура. През 2008 г. се връща в България заедно със съпруга си - колумбиеца Адриан Вела Усме. Те са родители на две дъщери, които ги вдъхновяват да създадат фондацията „Easyart”, чиято цел е да представят изкуството по разбираем и достъпен за децата начин.
Вече четири години Станка и Адриан водят безплатни ателиета за деца в музеите. През летните месеци пък организират Детски панаир. А покрай малчуганите се надяват да припомни и на родителите им колко много поводи за национална гордост могат да открият в родните музеи.
- Станка, какво е да си дъщеря на президента? Навремето фамилия Живкови живееха като богоизбрани, вие почувствахте ли се такава, докато д-р Желев беше държавен глава?
- Мога само да се гордея, че съм дъщеря на баща си. Гордея се и с двамата си родители. От баща си научих да се боря! Все ми повтаряше, че когато имаш право и знаеш какво правиш, трябва да си „държиш” на нещата. Но ако ме питате дали в годините, през които баща ми беше президент, съм се чувствала по-различна, ще ви кажа – не. Тази позиция определено не ми допадаше. И това беше най-голямата причина тогава да напусна България. Наистина ми беше много трудно.
- Днес интересувате ли се от политика?
- Това, с което се занимавам, също е част от политиката. В европейските държави най-важните мисии са насочени към културата и образованието. Така че по някакъв начин аз се опитвам да провеждам културна политика, която за мен е от изключителна важност. А България има ужасно много неща, с които може да се гордее.
- Някоя дясна партия не ви ли е канила да й станете член?
- Не, никога не са ме канили. С приятели обаче сме решили да направим едно движение „Да преборим простотията с култура”. Така че това е моето верую.
- Живеем в много объркани времена. С какво чувство си отиде от този свят д-р Желев?
- С чувството на оптимизъм, че България върви в правилната посока. В интерес на истината, дори и в трудните му моменти, не съм го виждала отчаян. Винага е бил някакъв краен оптимист.
- Вашето име през последните години се свързва с много интересни проекти за деца. С какво се занимавате в момента?
- В момента се занимавам най-вече с актуалния проект „Детски музей на колела”, с който обикаляме страната всеки уикенд. На 18 и 19 юли бяхме в Стара Загора и Пловдив, в Благоевград и София „Музеят” събра дечицата на 25 и 26 юли, а на 1 и 2 август ще бъдем във Варна и Бургас. Става дума за една подвижна художествена експозиция, която малчуганите сами правят. Целта на инициативата е с безплатни арт ателиета и импровизиран музей децата да бъдат запознати с основните периоди от историята на световното изкуство – Праистория, Древен Египет, Древна Гърция, Средновековие, Ренесанс, импресионизъм, кубизъм и попарт. Във всяко от осемте творчески ателиета пък те могат да създават свои шедьоври, използвайки техники от различните периоди на историята на изкуството. Водещи на ателиетата са студенти и дипломанти на Националната художествена академия с опит в работата с деца.
Искам да уточня, че инициативата „Детски музей на колела” е на моята фондация „EasyArt”, в която със съпруга ми Адриан се занимаваме с културно-образователни проекти, най-вече с деца.
– Защо решихте да основете фондацията?
-Когато преди няколко години се върнахме в България с двете ни дъщери Анна-Луна и Мила, нямаше нищо интересно за тяхната възраст, свързано с култура. Затова с Адриан открихме едно малко ателие безплатно в Националната художествена галерия. Видяхме какъв голям интерес има и си казахме: „Това трябва да продължи”. Интересът на децата и на родителите ни стимулираше да правим различни неща. Освен това удовлетворението е голямо.
- Анна-Луна и Мила не искат ли и те да се включват в тези забави?
- Понякога – да. Но при тези пътувания из страната е много трудно да бъдеш едновременно и родител, и организатор на такъв проект, така че предпочитам да не ни придружават.
- При толкова много ангажименти, остава ли ви време за вашите картини?
- Рисувам преди всичко неща за фондацията. Обикновено това са забавни и лесни за възприемане от малчуганите картини. За съжаление по- сериозните проекти съм ги оставила на заден план. Тук имам един тефтер, в който съм си нахвърлила идеи, но засега не стигам до него.
- Дълги години живяхте в чужбина. България ли е вече постоянният ви дом?
- На този етап сме твърдо в България. Това не ни пречи да пътуваме. Наскоро например имахме един проект, който реализирахме във Франция. В рамките на българското изложение в Париж „Епопея на тракийските царе” оргаризирахме Детски панаир. На едно пространство пред „Лувъра” три дни работеха детски ателиета, които бяха свързани с български обичаи и традиции. Не само деца, а и възрастни имаха възможност да си направят кукерска маска, сапун с розово масло, народна носия, мартеница, имахме и грънчарско колело. Всеки можеше да си направи нещо и да си тръгне с него. По този повод нашата фондация издаде и книга - „Невероятната история на съкровищата на България”, която се продаде на панаира доста успешно. Тя разказва по много забавен начин как са открити тези съкровища.
- И като говорим за фондации, каква е съдбата на фондация „Д-р Желю Желев”?
- За съжаление трябваше да затворя фондацията, тъй като офисът беше взет. Физически тя се намира в кашони в апартамент на един приятел. Но се надявам скоро да намеря решение и тя да започне отново да функционира. Дейността, която вършеше фондация „Д-р Желю Желев”, според мен е много важна – да издава сборници с документи от близкото минало. Много хора написаха книги, но реално документите са малко.
