Стари кримки: Зад обира в Пощата на Хасково стоят вътрешен човек и полицай
Това, което осезателно липсва на днешните криминалисти, е така нареченият “негласен апарат” или това са тайните информатори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обирът в хасковската поща е изключително дързък и организиран много грамотно. Това не може да стане без вътрешен човек, “наводчик”, както го наричат криминалисти-ветерани от старата школа, с десетилетен опит в разкриване на тежки престъпления зад гърба си, съобщи haskovo.net.
Също така известните към момента факти от обира навеждат на мисълта, че обирджиите са били съветвани от професионалист на високо ниво, по всяка вероятност полицай-криминалист. Бивш или действащ.
Това са заключения на доайени на криминалистиката в Хасково, които по разбираеми причини не искат да се огласяват имената им. Те обаче искрено се надяват, че в най-големия обир в Хасково през последните десетилетия все пак няма намесен техен колега, бивш или настоящ.
Паметливите знаят, че именно в Хасково преди 32 години бе първият и единствен по време на тоталитаризма обир на банка. Старите кримки и досега настояват, че всъщност не е била обрана банката, клон на БНБ, а инкасото на “Търговия на дребно”.
И формално погледнато са прави – дръзкият обир е бил извършен на улицата пред вратата на институцията, а не в самата банка. Оперативната разработка по разкриване на обира е била наречена “Инкасаторката”.
В множеството публикации обаче и досега се пише за “обира на банката в Хасково”. Навсякъде се тиражира, че разплитането на грабежа е отнело 77 дни – от 27 януари, когато са били задигнати парите – 180 829 лв., до арестуването на Веселин Славчев и Стефан Атанасов на 14 април.
На практика обаче разследващият екип, начело с тогавашния началник на Криминалната милиция в Хасково Георги Тишевишки, са били наясно кои са обирджиите още на третия ден след грабежа. Ладата с фалшиви кърджалийски номера е била открита часове след обира в двора на “Тих труд”. Следовото куче Рекс уверено поема по следата и тръгва към Кенана, но по пътя я губи заради канал с вода.
Веднага обаче са били направени фотороботи на двамата извършители и още на третия ден Веселин е разпознат. Личният му картон от адресната регистрация със снимката стои във вътрешния джоб на полк. Манов, зам.-директор на ДНМ до арестите през април.
Да установиш извършителя обаче е едно, а да докажеш престъплението му – съвсем друго. И точно това отнема въпросните 77 дни.
Двамата младежи са арестувани и съдени. В Хасково получават 20 години затвор, но Върховният съд в София ги осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 25 октомври същата година.
По време на разследването става ясно, че Стефан и Веселин съвсем не са любители аматьори. Тяхно дело е голяма кражба на 5 362 лв. от “Тютюнева промишленост” в Пловдив на 23 май 1980. Няколко месеца по-късно, на 6 октомври, двамата задигат от служителка на супермаркет в Стара Загора дневния оборот – 2 985 лв. На 25 декември съща година нападат след работа продавачка в “Булгарплод” Димитровград и изчезват с оборота от 600 лв.
Това, което осезателно липсва на днешните криминалисти, е така нареченият “негласен апарат”. Това са тайните информатори на полицията, повечето от тях членове на различни банди и групировки. Всеки оперативен служител е имал такива, които е държал изкъсо, обикновено с компромат или доказателство за престъпление, скрито в касата на полицая. За разкриване на обира на банката през 1984 г. са били мобилизирани всички “негласни сътрудници”, включително информаторите на Държавна сигурност.
Днешните криминалисти, разбира се, разполагат с много по-съвременна техника и методи, но им липсва най-важното – информаторите. Цялата тази мрежа от негласни сътрудници е вече разбита, с изключение на отделни случаи.
Кое навежда криминалистите-ветерани на мисълта, че професионалист, вероятно бивш или настоящ полицай стои зад обира на Пощата? Първо “грамотната” организация на грабежа, професионалното елиминиране на камерите, неутрализирането на пазача, изтеглянето от местопрестъплението.
Микробусът, открит на 100 метра от пощата след обира, е натрапчиво фалшива следа. Няма как професионалисти да направят такава глупава аматьорска грешка и да оставят автомобила на първата пресечка, (между другото от мястото има дори пряка видимост към сградата на Пощата), където със сигурност ще бъде открит след няколко часа. Обичайната практика е опожаряване на возилото, при което изчезват всички следи. Този микробус обаче е оставен на стотина метра от Пощата. Вероятно защото някой знае какво ще последва. ДНК-анализи, дактилоскопични следи, одорологична експертиза. Последното е наричано от старите кримки просто “вата”.
Представлява следното – на мястото на шофьора се поставя материал, подобен на вата, който поема миризмите. Парчето се поставя в буркан, за да се запази мирисът. Заподореният се вика на разпит и се настанява на стол, от който след това също се взема образец. Бурканите се нареждат сред още няколко десетки и се пуска следово куче. Ако то свърже миризмите от двата буркана, криминалистите черпят, защото са открили “своя” човек.
В случая обаче това почти сигурно ще ги отведе към пързалката на фалшивата следа. И дори да подозират това, разследващите са длъжни да го направят, което пък означава пилеене на ресурс – хора и време. Същото се отнася и за ДНК-експертизите, отпечатъците, проверки на седмината, ползващи служебния микробус. А времето тече. Докато следите изстиват.
От полицията съвсем разбираемо се въздържат от коментари за разследването. Големият им проблем обаче е професионалистът, стоящ зад обира, вероятно полицай. Особено голям проблем пък е, ако това е действащ.
Но пък от друга страна няма как работата да върви, ако разследващите се дебнат подозрително един друг. Макар че в МВР винаги е било така - професионалната деформация често води дотам, че след като с години си разработвал криминалния контингент, започваш да разработваш и колеги.
И по времето на тоталиризма ченгета са съставяли досиета и папки с оперативни разработки за свои колеги. Като добавим към всичко това днешните партийни назначения, връзкарството, а в много случаи и определени зависимости, цяло чудо е, че полицията изобщо разкрива престъпления.
За което, разбира се, не са виновни обикновените порядъчни полицаи, които се опитват съвестно да си вършат работата. Което впрочем става все по-трудно.
От обира на Пощата в Хасково вече мина цяла седмица и не е изключено криминалистите вече да са наясно кои са извършителите. Но събирането на доказателства вече е друга работа. Това всъщност отнема и по-голямата част от времето.
Дали липсата на “негласния апарат” на ветераните-криминалисти може да бъде компенсирана от днешните модерни криминалистични методи, предстои да видим. ДНК-анализът например се приема като категорично доказателство в съда, а през 80-те дори не са мечтаели за такъв метод.Традиционните средства на криминалистите-ветерани с техния “негласен апарат” или модерните технологии ще вземат връх?
Ще разберем най-късно след 70 дни.
