СТАЧКА: Социалните в Пловдив спряха работа за час, искат 1000 лева заплата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За 21 години като социален работник Елена от службата в пловдивския район „Северен” е срещала всякакви хора – наркомани, проститутки, крайно бедни и болни. За да им помага и да се пази себе си, когато попадне в рискови ситуации, получава чисто 605 лева на месец. За да поиска по-достойно заплащане на усилията си, жената се включи в едночасовата ефективна стачка на социалните работници днес.
Между 10 и 11 часа служителите спряха да приемат посетители, окачиха на стаите си обявления, че са в протест и своите искания. И получиха подкрепата на хората в нужда, които уцелиха точно този момент да дойдат да поискат личен асистент, социална оценка или помощи от държавата. Стачкуват общо около 200 човека в Пловдивска област – в службите в Пловдив, „Марица”, „Родопи”, Асеновград. А националният протест обхваща над 40 дирекции на „Социално подпомагане” в цялата страна и е най-масовият в сравнение с предишните през 2012 и 2015 г. Двете искания са основна заплата 1000 лв. и степен бакалавър на входа на системата, съобщава "Марица".
Елена, която е с педагогическо образование, влязла в нея случайно през 1998 г., когато се наложило да се върне от Софийския университет в Пловдив, за да е в помощ на родителите си. Всичко тук съм си купувала сама, сочи жената канцеларските материали по бюрото на работното си място – стая с обзавеждане от соца, откачени щори на прозорците и таван, по който личат следи от течове.
През стажа си съм попадала във всякакви ситуации, разказва социалната работничка. Подготовката й на учител винаги й е помагала да се справи. По времето на протестите за тока, когато ЕVN дърпаше шалтера в махалите заради неплатени сметки, Елена се оказала в епицентъра на недоволството в Шекер махала. „ Най-трудно беше да обясня на хората, които се надвикваха. Когато спряха да крещят и ме чуха, напрежението падна”, помни служителката.
Друг път мъж със заболяване, който заедно с лекарствата приел и алкохол, излязъл с брадва срещу колегите й. Само мен нямаше намерение да коли, защото не ме познаваше по лице, обяснява Елена. „Добър ден! Кое дърво ще сечете?”, задала неочакван въпрос социалната работничка. В шока си мъжът свалил брадвата.
Изложени сме и на риск от заразяване, обяснява колежката й Мария. Нямат имунизации, когато влизат в махалите, в които имаше епидемии от хепатит и морбили. Нито маски. А вместо липсващо разделящо стъкло в службата, сами са си сложили една стара дъска.
Въпреки всичко това, бих работила още в системата, но трудът ни трябва да е по-добре оценен, казва Елена.
Това е позицията и на Милка Болчинова от ДСП „Родопи”, която я накара да прексъне работа за час в ефективната стачка. Тя е социален работник в отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания” и приема нуждаещи се от селата и Куклен – все болни хора, много от тях сами.
Милка е в системата от 2007 г. и в момента след удръжките възнаграждението й клони към минималната заплата. Справя се единствено благодарение на помощта на родителите си, при които живее заедно с дъщеря си. Момичето е деветокласничка в Националната търговска гимназия. Иска модерни дрехи, а трябват и уроци за матурите догодина. Само преди две приключила предишната серия от посещения при частни учители, която продължила цели 2 г.
„Опитвам се да се справям в личен план, в момента уча втора магистратура – по социални дейности, взимам присърце съдбата на всеки дошъл при мен човек. Но тая огорчение, че не съм оценена”, казва Милка. Разказва, че много от младите колеги, които постъпват, издържат по месец-два и си тръгват. Хора, които са с дълъг стаж, също напускат при първа алтернативна възможност.
