Стефан Константинов: Преди 10 ноември сме живели по-добре? Стига глупости!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият министър на здравеопазването в предишното правителство на ГЕРБ Стефан Константинов направи своя коментар във „Фейсбук” за 10 ноември и за това дали сега или преди е било по-добре. Предоставяме го на вашето внимание без редакционна намеса:
Четвърт век е страшно много време за един човек. 10 ноември 1989 г., току що завършил лекар отбиващ военната си служба в школата за запасни офицери в Плевен, вечерта чух по радиото за оставката на Тодор Живков. Лекарите имахме негласни дребни привилегии в казармата – например да държиш собствен транзисторен приемник. В следващите дни по някое време прекъснаха занятията, защото всички офицери се бяха събрали пред телевизора да гледат как Славчо Трънски критикува другаря Живков! И ние гледахме с тях, седнали на пода в Димитровската стая… Това беше преди 25 години, когато нямаше дами и господа, а всички бяхме другари и другарки… Да теглим чертата, какво се промени? Ами всичко, абсолютно всичко. За този четвърт век слушам непрекъснати оплаквания и сравнения, как е било по-добре, как се е живеело. Стига глупости. Днес живеем в много по-нормален и естествен свят от този на „зрялото социалистическо общество“. Пуснаха ни от подредената клетка на свобода и ако мястото ни в природата не ни харесва, то за това може да се сърдим единствено на себе си, а не на природата, която да обявяваме за по-лоша от клетката. Истината е, че ние като народ не бяхме единни в желанието си да излезем от нея. Поне не толкова колкото чехи, унгарци, поляци. Просто едни хора ни отвориха вратата, но десетилетия след това останаха с функциите на разпоредители на изхода. Бивши комунисти и техните чеда бързо сменили боята поведоха народа към демокрация, а останалите „верни“ на червената идея къде тайно, къде явно се превръщаха в капиталисти . Което не им пречеше да прелъстяват обърканите избиратели смесващи носталгията по отминаващата младост с „прекрасния“ живот при социализма. И въпреки всичко отидохме напред, защото вратата на клетката е от четвърт век отворена. Нямам желание да се аргументирам защо днес сме по-добре от 1989г, нито хората под 30 годишна възраст ще разберат за какво говоря, нито това има някакъв смисъл. Днес за всички ни е важно как утре да живеем по-добре от вчера. И мнението ми е, че всичко е в нашите ръце. Това е фундаменталната разлика с времето преди 10 ноември, колкото и условна, „спусната“ от горе да е тази дата.
