Последвайте ни в Google News Showcase
България се разделя болезнено с още един мит. Това е митът за „експертното правителство”. В продължение на дълги години политици, анализатори и всякакви говорещи глави обясняваха дълго и напоително, как всичко ще се оправи, когато начело на държавата застанат експерти и безпристрастно, необременени от политически влияния, взимат решения за светлото бъдеще на държавата.
След правителството на Пламен Орешарски, този мит ще е мъртъв дълго време. И по-добре. Политиката е занаят, който изисква специфични познания и майсторство. Не е достатъчно да си прекрасен финансист, лекар или преподавател, за да си годен за политическа работа. Заради тежките политически несполуки и честата неадекватност на българските професионални политици, в обществото се зароди илюзията, че на политическата сцена трябва да се появят хора, които никога не са имали отношение с политиката. Такива бяха намерени и резултатът от тяхната работа е, че след управлението им страната е още по-дестабилизирана, още по-затънала в политическа и икономическа криза и още по-далеч от спокойствието и възможността гражданите й да се справят сами без държавата да им пречи. Едва ли има човек в България, който би вложил спестяванията си при някой, който никога не се е занимавал с банково дело, или би рискувал автомобилът му да се ремонтира от автомонтьор, който никога не се е занимавал с автомонтьорство.
Защо тогава имаме желание да дадем държавата си в ръцете на хора, които никога не са се занимавали с политика? Когато пое премиерския пост Пламен Орешарски беше безспорен финансов експерт. Днес е провален политик, който изчаква началниците си Доган и Станишев да изчислят, кога ще им бъде най-изгодно да подаде оставка. Унизителната ситуация, в която се вкара премиерът е образец за безсилието на експертността, когато е поставена на неправилното място. От първия ден на своето управление Пламен Орешарски и голяма част от министрите му заявяваха с гордост, че не са политици. Те не си даваха сметка, че се намират в сложна политическа ситуация, която изисква преди всичко характер, воля и лостове за влияние. Правителството беше сформирано без ясно мнозинство в парламента, партиите които го подкрепяха даваха разнопосочни сигнали от самото начало, а още на втората седмица от мандата кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС лиши от обществено доверие всеки следващ ход на кабинета.
Добрият експерт е човек, който може да изпълнява прекрасно поставените му от политиците задачи. Когато беше избран за министър-председател Пламен Орешарски се постави в това положение. Той стана изпълнител на задачи на двете управляващи партии и винаги имаше едно на ум за отношенията с „Атака”, от която зависеше правителството му. Проблемът беше в това, че двете партии, които стояха официално зад кабинета, често поставяха противоположни задачи. Още на втория месец голяма част от министрите вече изглеждаха като кукли на конци, от които нищо не зависи. В ситуация на политическа нестабилност и крехко мнозинство, липсата на воля и характер от страна на хората, които изразяват най-силната власт в държавата, нямаше как да завърши добре. Така България се оказа в безвластие, което задълбочи политическата криза и безпътицата пред страната. Не кандидатурата на Пеевски, а липсата на кворум в Народното събрание беше достатъчна причина правителството да подаде оставка и да бъдат насрочени нови избори. Ако Орешарски имаше политически умения и характер, днес можеше да изглежда по-силен и от Станишев и от Местан. В определен момент от време и двамата зависеха изцяло от него, но той не се възползва от това, за да увеличи влиянието си и да организира центъра на властта около себе си. Премиерският пост напълно позволяваше подобно развитие на нещата. Орешарски обаче се оказа истински експерт, който би служил за прилична украса на всяко управление, но по никакъв начин не е съвместим с най-силния пост в държавата.
Докато в страната се водеха икономически войни, политически битки, по улиците вървяха протести, между коалиционните партньори БСП и ДПС припламваха искри, които прераснаха в пожар, Пламен Орешарски мълчеше. Мълчи и днес, когато банковата система на страната се разклати заради войната между социалистите и хората на Доган, а парламентът практически не функционира. Все едно премиерът не живее в държавата, която би трябвало да управлява. България преживява второ „експертно правителство” в рамките на година и половина. Да се надяваме, че ще бъде и последно. Първото беше служебното правителство на Марин Райков, което едва ли ще бъде запомнено с нещо друго освен с аферата „Костинброд”. Самото съществуване на тази афера, която се случи под носа на служебния кабинет, говори за злополучността на всяко управление, което се води от хора лишени от политически усет и чувство за политическа ситуация. Няма никакво значение дали „Костинброд” беше комплот на БСП и ДПС или незаконно печатане на бюлетини от ГЕРБ.
Самото съществуване на тази афера е доказателство за невъзможността на експертите да се справят в сложна политическа ситуация. След неприятните преживявания от последната година и половина е добре да си дадем сметка, че политиката е прекалено сложно занимание, за да я оставим на експертите. Днес България се нуждае от силно политическо управление, което да поеме отговорност за излизане на страната от тежките кризи, в които се намира. Имаме нужда от поемане на политически рискове, смели реформи в редица фалирали и структуроопределящи системи и най-вече от посока. Нито едно от тези три неща не може да бъде постигнато от „експертен кабинет”, защото минава през политически пренареждания, договорки, смелост и комбинативност.
Затова, най-силният ход на президента Росен Плевнелиев в следващите месеци ще бъде да назначи служебно правителство, в което да присъстват ярки политически фигури и така да зададе формата за управление след предсрочните парламентарни избори. А иначе експертите биха били добри заместник министри и шефове на дирекции в администрацията. Нека да започнем да ги използваме по предназначение.
