Топлото време и реките ни били виновни за проблемите с електричеството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Електропреносната система на България е поставена в риск заради това, че произвеждаме много повече ток, отколкото потребяваме. Това разбрахме през изминалата седмица. До момента живеехме с мисълта, че България се нуждае спешно от нови мощности, като в един момент бившият премиер Борисов дори ни заплаши, че ще плащаме с 18 пъти по-скъп ток ако не построим АЕЦ „Белене”. После разбира се се отметна от думите си и остави на БСП да разтягат тези локуми. Сега се оказа, че се нуждаем спешно от намаляване на производството. Причините за тази ситуация са свитото от кризата потребление на ток и както ни увериха от правителството - хубавото време. Последното разбира се е абсурдно, защото всички знаем, че e нормално през април времето да е хубаво.
Другото абсурдно оправдание беше, че пълноводието било виновно за свръхпроизводството. Това било така, защото многото вода карала Водно-електрическите централи да произвеждат повече ток. Сигурно сме единствената страна в света, която се оплаква от пролетното си пълноводие. В нормалните държави хората обикновено се радват на подобно събитие.
Намаленото потребление на ток е заради кризата, но не е породено от това, че домакинствата харчат по-малко. Проблемът е, че през последните години фалираха стотици хиляди фирми, което намали рязко производството в България, а от там и потреблението на електрическа енергия. Тази зависимост е очевидна и не се нуждае от коментар. По-важното откритие е, че в момента се чудим как да накараме двата реактора на АЕЦ „Козлодуй” да произвеждат по-малко ток, при положение, че само до преди няколко месеца слушахме напоителните приказки на почти всички политически партии, които твърдяха, че имаме нужда от нова ядрена мощност. Левият отбор твърдеше, че непременно трябва да построим двата реактора на неслучилия се АЕЦ „Белене”, а ГЕРБ и Синята коалиция, поддържаха идеята, че трябва да построим седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Сега въпросът, на който трябва да отговорят и едните и другите е, какво ще правим с всичките тези реактори и плановете за построяването им при положение, че нямаме нужда от тях. Вместо този отговор получихме взаимни обвинения от двете страни. От БСП заявиха, че некомпетентността на ГЕРБ ни е довела до това положение, а от ГЕРБ естествено обвиниха БСП за злополуката. Истината е, че и двете партии през последните години направиха достатъчно, за да се окажем без никаква посока по отношение на енергетиката. Положението става още по неловко при положение, че през последните шест – седем години похарчихме около 3 млрд. лева за гьола в Белене, като през цялото време бяхме заливани с лъжи, че това ще намали цената на тока.
Едва ли задаващата се предизборна кампания ще позволи да се проведе нормален разговор по въпросите на енергетиката, но този разговор задължително трябва да се случи в съвсем кратък срок, защото всеки изгубен ден може да ни струва милиони левове. Изначално българската стратегия, ако изобщо можем да говорим за такава, е сбъркана, защото поставя каруцата пред коня. В строителството на ядрени централи ние се водим от мотива, че с това ще намалим цената на тока, а като аргумент ползваме факта, че в съседна Турция се готвят да строят АЕЦ. Турският случай обаче е далеч по-различен от българския, защото през последните десет години южната ни съседка преживява бурен икономически растеж, който се базира в голямата си част на все по-разрастващата се индустрия. От своя страна никнещите като гъби фабрики и заводи се нуждаят от енергия и чак тогава идва моментът, в който държавата решава да построи АЕЦ. Само по себе си строителството на ядрени централи в Турция също е мотив да преосмислим строителството на нашите реактори, защото в момента южните ни съседи купуват ток от нас, но когато произвеждат свой ток, те при всички случаи ще намалят драстично вноса на електрическа енергия от България.
Добре е да си направим и друга сметка. Тя е свързана с така хвалената, но до момента непостижима енергийна ефективност. Всъщност това, а не строителството на нов АЕЦ е начинът да плащаме чувствително по-малки сметки за ток. Според най-груби изчисления санирането на всички панелни блокове в България би струвало около 7-8 млрд. евро. Това е по-малко, отколкото биха стрували двата реактора на АЕЦ „Белене”. В същото време тази мярка би свалила цената на тока за живеещите в панелните жилища с около 25%, което не е никак малко. В Германия и Чехия санирането на панелките се случи в голяма степен с държавна подкрепа и не само, че намали сметките за ток, но и стимулира силно строителния бизнес, а от там и цялата икономика. Същият процес в момента започва и в Румъния. Нищо не пречи в една нова енергийна стратегия санирането на панелните блокове да бъде записано като основен приоритет на държавата и да започне в максимално кратък срок. Въпросът е какво избираме – митовете за могъщия АЕЦ, който произвежда ток повече от необходимото или санирани и изолирани жилища, които всеки месец ни спестяват по 25 процента сметка за ток? Иначе ако някой ден се стигне до икономически бум и бурно развиваща се индустрия ще бъде добре да помислим и за нов АЕЦ. Само, че и индустрията, както разумната енергийна политика се изгражда с мисъл, а не с митове.
