Стилиян Петров с емоционален спомен за левкемията: Преживях рисковите 5 години, но мисълта за болестта ще ме преследва цял живот
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Осем години след най-тежкия си мач, този за собствения си живот, Стилиян Петров все още живее със спомени за битката с левкемията. И едва ли някога ще може да забрави дните в болничната стая и озадачените и изплашени очи на големия си син, който в определени моменти си е задавал въпроса "Това моят баща ли е?".
В ранните часове на 30 март 2012 г. Стилиян се впуска в най-дългия си мач, продължил не две полувремена, а цели 14 месеца.
"Денят започна с едно голяма чакане. В дните преди това знаехме на 99% каква може би ще бъде диагнозата, 1 процент се надявахме да не е истина. Нощтта също беше дълга - с Паулина не успяхме да мигнем. На сутринта потвърдиха диагнозата. Започнахме съвсем друг начин на живот. Това, което правихме преди като свободни хора, трябваше да го забравя следващата година и два месеца. Животът ми се преобърна от най-високото към най-ниското. Паулина беше доста разстроена първия ден, аз бях по-уравновесен. Защото, като баща и съпруг, дори когато преминава през такива неща мъжът трябва да е мъж и да се държи на ниво. Трудно и тежко беше, но трябваше да покажа характер и сили. Големият ми син Стилиян вече е на 14 и започна да се отпуска от това, което сме преживели и е видял. Но е имало случаи, в които не ме е познавал. Аз бях много напълнял, без коса - съвсем различен човек. Това със сигурност много му се е отразило", върна се назад във времето Стенли в интервю за "Преди обед".
Следващите 14 месеца от живота му минават в болницата на интензивни химиотерапии, далеч от семейството, далеч от децата му.
"Доста време бях силен, но имаше моменти, в които съм плакал и исках да откажа лечението. Дали левкемията може да се върне? Тази мисъл винаги ще бъде в главата ми, но минах пред рисковите 5 години. Лекарите казват, че след тях няма шанс да се върне. Опитвам се да не го мисля, но има моменти, в които си спомням през какво съм преминал, това ще ме преследва през целия ми живот. Сега оценявам живота по много по-различен начин, оценявам малките неща, решавам всичко с търпение и с желание да ставам все по-добър", разкрива житейската си философия бившият капитан на националния отбор по футбол.
Петров е щастлив, че футболът не е безразличен и за двамата му синове. И Стилиян-младши, и 10-годишният Кристиян тренират най-популярния спорт в света. Навремето, след раждането на първия им син, Стенли и Паулина хвърлят пъпа му на дузпата на стадиона на Селтик в Глазгоу.
"С идеята за стане нападател. Той пък стана вратар. Стилиян е по-голям талант, но е по-мързелив. Малкият няма толкова талант, но път има голямо желание и непримиримост. Надявам се и двамата да прогресират във футбола", стиска палци на децата си Стилиян Петров.
