Стойчо: Искам това, което е Лудогорец, да бъде ЦСКА! Мечтая за нов полуфинал в Европа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наставникът на ЦСКА Стойчо Младенов бе гост в предаването "Авантаж" на телевизия Sportal.bg. Бившият нападател се върна назад във времето и си припомни преминаването в ЦСКА, световното първенство в Мексико'86 и още куп други неща.
Специалистът призна, че мечтае да види отново "червените" сред най-силните отбори в Европа. "Мечтая си да видя ЦСКА отново това, което беше - oрганизиран клуб с база, условия, да бъде пример за всички останали. Това, което е Лудогорец, искам да бъде ЦСКА - да го има като база, като стабилност във всяко едно отношение. Да имаме всичко, което е на топниво. Мечтая да играем отново полуфинал", сподели Младенов пред Sportal.bg. "Ако зависи от мен, ще играят 11 юноши в отбора на ЦСКА. Но в ЦСКА се искат резултати. Защо Ивайло Чочев успя? Защото бе постоянен, трудолюбив, гледаме в очите и изпълнява всичко, което искам от него. Мои футболни идоли? Якимов и Георги Аспарухов. Бяха феноменални. Единият получи известност, другият бе по-скромен и не му се даде възможност да бъде така популярен. Митата Якимов бе най-класният от всички поколения. Той можеше да прави всичко с топката", добави треньорът.
"От "Левски" искаха да привлекат трима футболисти, да направят едно атомно нападение - Тони Милков, Руси Гочев и моя милост - две крила и аз централен нападател. Тогава бяхме най-перспективните млади играчи в българския футбол. Идеята на Иван Вуцов беше много добра, но така се случи, че сърцето проговори и трябваше да избирам верния път. След мача с Англия в Перник трябваше да ме вземат с една кола и да ме отведат в "Левски", за да подпишем. Аз избягах през прозорчето на съблекалнята на стадиона в Перник. От другата страна ме чакаха хора от ЦСКА и така успях да осъществя една от мечтите си", разказва бившият голмайстор.
"С любовта ми към ЦСКА си спечелих много врагове, но спечелих и хора за цял живот. Прескачам и преминавам през всичко без да ми пука, само и само ЦСКА да е добре. В момента екипът ми е само от червени сърца. Коя титла ми е най-скъпа? През 2003 г. се радвах изключително много, защото ЦСКА не бе печелил титлата шест години. Аз идвах след неуспех в националния отбор. Радостта ми бе неописуема. Бе важен момент както за ЦСКА, така и за моята кариера. Още повече ме зарадва смяната на предишното ръководството. Феновете успяха да спечелят войната и тези хора да си заминат", каза още Стойчо. "В Сетубал хората се стремяха да стимулират състезателите. Например магазин за дрехи обещава на голмайстора да отиде да си избере дреха. Имахме мач с Бенфика. Свен-Горан Ериксон им беше треньор. Имаше магазин, който даваше златни очила "Ферари" за голмайстора. Елиминирахме ги, аз вкарах два гола и спечелих очилата. След това обаче ми ги откраднаха. Счупиха ми стъклото на колата. Това се случи в Португалия", спомня си още бившият национал.
"Мексико'86? Имаше много учени хора край нас. Аржентинците дойдоха с 4-5 кг. отгоре, а ние там свалихме по 3-4 кг. преди да почнат мачовете още. Партийни ръководители пречеха на Иван Вуцов. Това се усещаше от нас. Веднъж човекът, който водеше групата, викна двама играчи и пита единия: "Ти с кой от двамата искаш да играеш?". Такива неща влияеха отрицателно. Душата на компанията заедно с Боби и Наско беше Аян Садъков. Той създаваше добро настроение в националния отбор. Марадона? Играл съм два пъти срещу него. Първият път бе в Буенос Айрес, когато Пържелов ни бе треньор. Марадона е чудо на чудесата. Феномен", заяви още Екзекутора на Ливърпул.
"Случка с Христо Стоичков? С него имаме много случки. Аз даже една я бях забравил, той ми я припомни - как веднъж съм му ударил шамар. Дано да ми е простил. Тежки моменти? Първата година в ЦСКА, докато сплотим колектива, имахме много разправии. След като се върнахме от първата подготовка, Аспарух Никодимов ни затвори в съблекалнята, заключи вратата и вика: "Докато не си оправим отношението, няма да излизаме оттук. Ако трябва, два дни и две нощи ще седим тук". Подейства. Друга интересна случка в съблекалнята, която ни сплоти, беше, когато Никодимов попита, няма да казвам кого: "Вярно ли е?". Ставаше дума за една случка, на която въпросният е бил свидетел. Онзи му отговори: "Бат' Паро, аз бях пиян и не помня". Започнахме да се смеем", довери още старши треньорът на ЦСКА пред Sportal.bg.
