ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Посрещането на швейцарските посланици от шест балкански страни започна с яко ринене на боклук пред ЦДГ „Лилия” в „Столипиново”. Минути преди Техни Превъзходителства да минат усмихнати по ул. „Калина”, пред детската градина се появи голяма фадрома. Тя изсипа в камион цяла купчина смет, точно до централния портал на забавачката.
„Защо само когато има избори и идат посланици чистят боклука и слагат контейнери? Защо не сложат отпред две лодки и в тях да събират сметта - никой не може да ги открадне”, питаше разгневеният Нияд Мурат. Точно преди дипломатите да влязат в забавачката, той демонстративно изсипа кофа боклук до портала. Обясни акцията си като протест, съобщава "Марица".
Посланиците дойдоха съпроводени от зам.-кмета по „Спорт, младежки дейности и социална политика” Георги Титюков. „Тук постоянно се чисти. Сигурно няма друг пловдивски квартал, където да се дават повече пари за чистота от този. Попитайте в ОП "Чистота" и ще видите, че е така”, заяви зам.-кметът.
Децата от градината смаяха гостите. Две формации с момченца и момиченца показаха тракийски танци. Най-много усилия хвърлиха в изпълнението на „Хайде за ръчица всички да играем ръченица”. Момченцата бяха с потури и червени пояси, а момиченцата - с жълти и червени сукманчета.
Посланиците са в Пловдив на първата среща, посветена на ромската интеграция и какво прави за нея Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Тя ще отпусне средства за новите спортни площадки пред „Лилия”, както и за закупуването на книги за децата, с които те да учат български език. Проектът за двете площадки ще е за 25 000 лева.
Детска градина „Лилия” е много по-добре обзаведена от много други пловдивски забавачки. Фасадата е с изолация и нова дограма от 2008 година. И въпреки че е за децата от махалата, доскоро е била постоянен обект на кражби и вандализъм. Вече има защитен периметър с аларма, която се включва при влизането на външни лица. „Това е първа стъпка към сигурността на градината”, каза директорката Севдалина Генчева. Това била последната от 8-те забавачки в района с такава система за сигурност.
На срещата с посланиците присъстваха родители на деца, както и така наречените „образователни медиатори”. Това са представители на малцинството, които обикалят къщите и следят кои деца не ходят на училище. После обясняват на родителите им, че така не може.
Единият медиатор - Рамиз Шариф, дори плаши родителите, че ще има глоби, ако малките бягат от клас. Пред посланиците бе разказана историята как Рамиз спасил от физическа саморазправа един малък ромски калпазанин. Отишъл и обяснил на баща му, че синът не ходи на училище. Бащата изобщо не знаел това, афектирал се, като чул, че може да го глобят, и Рамиз с мъка спасил малкия от дървения господ. Посланиците много харесаха историята.
„Ако видите, че децата на съседите ви не ходят на училище и не учат български, защо не поговорите с тях това да се промени”, попита швейцарският посланик у нас Денис Кнобел. „Това си е тяхна работа - не мога аз да им кажа какво да правят”, каза ромска майка.
„Защо много хора не си пускат децата в детска градина, където могат да научат български”, продължи да се интересува посланикът. „Защото такива родители също не са ходили на градина и училище и не виждат никакъв смисъл от това”, отговори му Рамиз Шариф. „Има една поколение, чиито деца сега са за училище и детска градина. Точно това поколение бе изпуснато навремето от нашата образователна система”, потвърди думите му директорката на ЦДГ „Лилия” Севдалина Генчева.
Има ли учителки от ромски произход в детската градина, поинтересуваха се Техни Превъзходителства. Отговориха им: Не, имаме други служителки от ромски произход. Преводачката обаче преведе направо: „Имаме чистачки от ромски произход”.
Получи се малко като историята с афроамериканците във ФБР по времето на Дж. Едгар Хувър. Когато през 60-те го обвинили, че не допуска цветнокожи в Бюрото, той възмутено отговорил: „Как така не допускам? Шофьорът ми е афроамериканец, чистачът ми също!”.
Едната от медиаторките - Зинайда, още при първата среща в „Клуб на активния родител” с хора от квартала им казала: „И аз съм ромка като вас”. И в залата се надигнал недоволен ропот: „Ние не сме роми - ние сме турци!”. Този пример се дава от социалните работници, за да покаже колко смела е Зинайда. Посланиците попитаха Турция дава ли пари за ромите от своята агенция за развитие ТИТА. Дори не сме я чували тази агенция, отговориха им присъстващите.
Оптимизмът на посланик Кнобел
Швейцарският посланик у нас Денис Кнобел идва в „Столипиново” за трети път. „Виждам голям напредък. Той е в медиите, това, което се прави в квартала, и в институциите. Важното е, че има политическа воля за това”, каза той. След това добави едно „но” и като всеки политик тогава каза най-важното. „Още много има да се направи”, завърши той. Н. Пр. Кнобел обясни, че ученето на български език от ромските деца е най-важното нещо за бъдещето им. „В Швейцария лично аз трябваше да науча два езика. След това в Берн се наложи да науча още един. Трудно е, но ромските деца трябва да учат български”, завърши той.
От бедната Сицилия до швейцарския стандарт
Жан-Юбер Лебе е швейцарският посланик в Косово. Той обясни, че в тази нова държава ромите са много по-малко от тези в България и точно заради това те живеят сред албанци. Това позволява да знаят много добре езика и да се мъчат да се интегрират. Посланик Лебе разказа една невероятна история за собственото си семейство. „Майка ми е била много бедна сицилианска жена. През 1978 година отидох в Сицилия да видя къщата и селото . Роднините бяха толкова бедни, че спяха в една стая с добитъка. Но всички осъзнаха, че за да промениш това, ти трябва образование. Дано и ромите осъзнаят колко важно е образованието. Аз като швейцарец трябваше да науча перфектно два чужди езика. Трудно е, но е постижимо. Оптимист съм - след 20 години тази общност ще се промени към още по-добро.”
